„След бързо растящата инфлация в страната ни храната беше оскъдна и скъпа“, разказва Пол, който има семейство с две деца. „Стояхме на опашка с часове, но често храната свършваше преди да дойде нашият ред. Хората станаха изключително слаби поради глада и някои припадаха на улицата. Цените на основните продукти скочиха до милиони, а след това и милиарди. Накрая валутата стана без стойност. Загубих банковата си сметка, застраховката и пенсията си.“

Пол знаел, че за да оцелее семейството му, той трябва да постъпва според „приложимата в живота мъдрост“. (Притчи 3:21, бел. под линия) „Преди работех като доставчик на ток, но започнах да приемам каквато и да е работа, с много ниско заплащане“, обяснява той. „Някои ми се отплащаха с храна и други неща. Например, когато ми даваха 4 сапуна, използвах 2 и продавах останалите. След време взех 40 пилета. Когато пораснаха, ги продадох и купих още 300. По–късно размених 50 пилета за две 50–килограмови торби царевично брашно. С него дълго време хранех своето и още няколко семейства.“

Пол знаел също, че човек ще има най–голяма полза, ако се довери на Бога. Когато следваме неговите напътствия, той ни помага. Относно набавянето на основните неща за живота Исус казал: „Престанете да се тревожите и безпокоите, защото ... вашият Баща знае, че се нуждаете от всичко това.“ (Лука 12:29–31)

За съжаление най–големият враг на Бога, Сатана, кара повечето хора да съсредоточават живота си върху тревогите за материалните неща. Те силно се безпокоят за нуждите си — истински и въображаеми — и отчаяно се стремят към неща, от които всъщност нямат нужда.  Мнозина затъват в дългове и научават по трудния начин, че „който взема назаем, е роб на заемодателя“. (Притчи 22:7)

Понякога хората вземат решения, които водят до лоши последствия. Пол разказва: „Много от съседите ни напуснаха семейството и приятелите си, за да търсят по–добри условия в чужбина. Някои заминаха без нужните имиграционни документи и не можеха да си намерят работа. Често трябваше да се крият от полицията и да спят на улицата. Те не позволиха Бог да им помогне. Но ние бяхме решени да се справим с финансовите проблеми заедно като семейство, с Божията помощ.“

Пол продължава: „Исус казал: ‘Изобщо не се безпокойте за утрешния ден, защото утрешният ден ще донесе свое безпокойство. Достатъчно за всеки ден е собственото му зло.’ Затова всеки ден се молех Бог ‘да ни даде хляба за този ден’, за да оцелеем. * И той наистина ни помогна, точно както обещал Исус. Не винаги получавахме това, което искахме. Веднъж се наредих на опашка, без да знам какво се продава. Когато дойде моят ред, видях, че беше кисело мляко. Аз не го харесвам, но беше храна, затова онази вечер ядохме кисело мляко. Благодарен съм на Бога, че през този период семейството ми никога не си легна гладно.

Сега сме по–добре във финансово отношение. Но от случилото се научихме, че противоотровата за безпокойството е доверието в Бога. Йехова * винаги ще ни помага, ако вършим волята му. Разбрахме колко верни са думите от Псалм 34:8: ‘Опитайте и вижте, че Йехова е добър! Щастлив е човекът, който го прави свое убежище!’ Затова не се страхуваме от бъдещи икономически проблеми.

Видяхме, че онова, от което хората се нуждаят, за да оцелеят, не са работа или пари, а храна. С нетърпение чакаме времето, когато ще се изпълни Божието обещание: ‘Ще има изобилие от жито на земята.’ Междувременно, ‘като имаме храна, облекло и покрив над главата си, ще се задоволяваме с тези неща’. Черпим сили от записаното в Библията: ‘Нека в живота ви няма любов към парите, но се задоволявайте с това, което имате. Защото той е казал: „Няма да те изоставя, нито ще те напусна.“ Затова нека бъдем изпълнени със смелост и да заявим: „Йехова е моят помощник, няма да се страхувам.“’“ *

Нужна е силна вяра, за да ‘ходим с истинския Бог’, подобно на Пол и семейството му. (Битие 6:9) Дори сега да не сме във финансова криза, вярата и мъдростта на Пол ни дават ценен урок.

Но какво да правим, ако причината за безпокойството ни са семейни проблеми?