Отраснах в Анкрам, градче в щата Ню Йорк, което беше съставено главно от кравеферми. Всъщност в него имаше повече крави, отколкото хора.

Семейството ми посещаваше единствената църква в града. Всяка неделя сутрин дядо лъскаше обувките ми и аз отивах на неделно училище с малката бяла Библия, която баба ми ми беше дала. С брат ми и сестра ми бяхме възпитавани да работим усърдно, да уважаваме съседите и да им помагаме, както и да сме благодарни за онова, с което сме благословени.

Като пораснах, се преместих другаде и станах учителка. Задавах си много въпроси относно Бога и живота. Някои от учениците ми бяха много талантливи, други не толкова, но наистина се стараеха. Някои имаха физически ограничения, други пък бяха в отлично здраве. Мислех си, че това е несправедливо. Понякога родителите на децата в по–неблагоприятно положение казваха: „Бог иска детето ми да е в това състояние.“ Чудех се защо Бог допуска някои бебета да се раждат с увреждания. Все пак те не са направили нищо нередно.

Питах се също как да използвам живота си по смислен начин. Имах чувството, че той бързо отминава. Бях отраснала в хубаво семейство, учих в добри училища и имах работа, която обичах. Но остатъкът от живота ми изглеждаше празен. В най–добрия случай можех да се надявам да се омъжа, да имам хубав дом и деца, да работя, докато се пенсионирам, и в крайна сметка да отида в дом за стари хора. Чудех се дали животът има по–възвишен смисъл.

Едно лято с някои колежки отидохме на екскурзия в Европа. Посетихме Уестминстърското абатство, Парижката Света Богородица, Ватикана, както и други по–малки църкви. Където и да отидех, задавах въпросите си. Като се върнах обратно в Слоутсбърг, Ню Йорк, посетих различни църкви. Но никъде не получих удовлетворяващи отговори.

 Веднъж една 12–годишна ученичка сама дойде при мене и ми зададе три въпроса. Първо, тя ме попита дали знам, че е Свидетелка на Йехова. Казах ѝ, че знам. После ме попита дали искам да науча повече за Свидетелите на Йехова. Отново отговорих положително. Накрая ме попита къде живея. Като ѝ дадох адреса си, стана ясно, че живея съвсем близо до дома ѝ. Тогава не осъзнавах, че трите въпроса на това малко момиче ще променят изцяло живота ми.

Скоро след това тя дойде с колелото си и започна да ме учи на Библията. Зададох ѝ въпросите, които бях отправяла към много религиозни водачи. За разлика от тях обаче тя ми показа ясните и удовлетворяващи отговори от собствената ми Библия — отговорите, които дотогава не бях успяла да намеря!

Онова, което научавах от Библията, ми носеше радост и удовлетворение. Силно въздействие ми оказа стихът от 1 Йоан 5:19: „Знаем, че ние произхождаме от Бога, а целият свят лежи във властта на Злия.“ Почувствах облекчение като разбрах, че не Бог, а Сатана е този, който причинява страданията. Бог, от своя страна, ще поправи положението. (Откровение 21:3, 4) Разбрах, че ученията на Библията придобиват смисъл, когато бъдат обяснени ясно. Макар че Свидетелката, с която изучавах, беше само на 12 години, смятах, че истината си е истина, независимо кой я казва.

И все пак исках да видя дали Свидетелите вършат онова, което проповядват. Например момичето подчерта, че истинските християни проявяват качества като дълготърпение и милост. (Галатяни 5:22, 23) Затова реших да проверя дали самата тя притежава тези качества. Веднъж умишлено закъснях за изучаването. Чудех се: „Ще ме чака ли? Ако още ме чака, дали ще е ядосана, че съм закъсняла?“ Като пристигнах, видях, че още е на стълбите пред къщи. Тя изтича до колата ми и каза: „Тъкмо щях да се прибера и да кажа на майка ми да се обади на болниците и на полицията, за да разберем дали сте добре, защото никога не закъснявате за изучаването си. Притесних се за Вас!“

При друг случай ѝ зададох въпрос, който смятах, че е прекалено сложен за едно 12–годишно момиче. Исках да видя дали ще си измисли някакъв отговор. Тя ме погледна много сериозно и каза: „Това е труден въпрос. Ще си го запиша и ще питам родителите си.“ И наистина, следващия път, когато дойде, тя ми донесе един брой на „Стражева кула“, в който имаше отговор на въпроса ми. Точно това ме привлече към Свидетелите — техните издания съдържаха основани на Библията отговори на всичките ми въпроси. Продължих да изучавам с това малко момиче и година по–късно се покръстих като Свидетелка на Йехова. *

Когато в крайна сметка получих удовлетворяващи отговори на въпросите си, имах желание да ги споделям с другите. (Матей 12:35) В началото семейството ми се противопоставяше на вярванията ми. След време обаче смекчиха отношението си. В края на живота си майка ми започна да изучава Библията. Макар че не живя достатъчно дълго, за да се покръсти, съм сигурна, че беше решила да служи на Йехова.

През 1978 г. се омъжих за Свидетел на име Илайъс Казан. Двамата бяхме поканени да станем членове на бетеловото семейство * в Съединените щати през 1981 г. За съжаление само след четири години служба там Илайъс почина. Въпреки това останах на назначението си, постарах се да се съсредоточа върху него и така изпитах известна утеха.

През 2006 г. се омъжих за Ричард Елдред, друг член на бетеловото семейство. Двамата продължаваме да се радваме на привилегията да служим в Бетел. Тъй като знам истината за Бога, чувствам, че съм намерила не само отговорите, които търсех, но и истинска цел в живота. И всичко започна с три въпроса от едно малко момиче.