ТАЗИ поговорка е добре позната на хората в Източна Африка и несъмнено отразява чувствата на мнозина по света. И ти ли мислиш същото относно вземането назаем от приятел или от другаде? Макар понякога вземането назаем да изглежда необходимо, дали наистина е добра идея? С какви опасности и капани е свързано?

Друга африканска поговорка разкрива какъв е проблемът. Тя гласи: „Вземането и даването назаем развалят приятелства.“ Наистина дълговете могат да поставят приятелства и добри отношения в опасност. Дори при най–внимателното планиране и най–искрените намерения нещата не винаги се случват според очакваното. Например, ако времето минава и заемодателят не получава парите си, той може да се ядоса. Възможно е да се развие неприязън и отношенията между заемодателя и длъжника, дори между семействата им, да се обострят. Тъй като заемите могат да предизвикат конфликти, ще бъде най–добре да гледаме на тях като на последна възможност, а не като на лесно решение на финансовите проблеми.

Вземането назаем може да застраши и взаимоотношенията ни с Бога. Защо? Основната причина е, че според Библията онзи, който умишлено отказва да плаща дълговете си, е неправеден. (Псалм 37:21) В нея също се обяснява, че „който взема назаем, е роб на заемодателя“. (Притчи 22:7) Който взема назаем, трябва да осъзнава, че докато не се изплати, е задължен на заемодателя. Друга африканска поговорка съвсем правилно посочва: „Ако вземеш назаем краката на някого, ще ходиш, където ти казва.“ Идеята е, че ако имаш голям дълг, не разполагаш със свободата да вършиш каквото искаш.

Следователно връщането на заема трябва да е от първостепенна важност. В противен случай има опасност да възникнат трудности. Трупащите се дългове може да донесат тревоги, както и да причинят безсънни нощи, преумора, разногласия между брачните партньори и дори раздяла, а да не говорим за вероятността човек да бъде съден и хвърлен в затвора.  Много са мъдри думите, записани в Римляни 13:8: „Недейте да дължите на никого нищо, освен да се обичате един другиго.“

Като имаш предвид разгледаното дотук, трябва да си внимателен относно вземането назаем. Мъдро ще е да се запиташ дали това наистина е необходимо. Дали заемът ти е нужен, за да запазиш прехраната си и да си в състояние да се грижиш за семейството си? Или си развил известна алчност и искаш да живееш по–добре, отколкото можеш да си позволиш? В повечето случаи е най–добре да се справяш с по–малко, вместо да се обвързваш със заем.

Разбира се, има изключения, например, ако става въпрос за спешна ситуация и нямаш друг избор. Дори ако решиш да вземеш назаем, е важно да постъпваш честно. Как можеш да правиш това?

Първо недей да се възползваш от някого само защото изглежда, че е по–заможен от другите. Не бива да смяташ, че щом някой изглежда в по–добро финансово положение, той е длъжен да ти помага. Не бива да мислиш и че не е нужно да си честен с такъв човек. Не завиждай на хората, които сякаш се радват на финансова сигурност. (Притчи 28:22)

След това се постарай да се изплатиш и то навреме. Ако заемодателят не ти даде някакъв срок, ти сам трябва да определиш срок и да го спазиш. Препоръчително е да запазите споразумението си в писмен вид, за да няма недоразумения. (Йеремия 32:9, 10) Ако е възможно, върни взетото лично, за да благодариш на заемодателя. Ако си съвестен във връщането на заема, ще допринесеш за добрите ви отношения. Исус казал в Проповедта на планината: „Като кажете ‘да’, нека това означава ‘да’, и като кажете ‘не’ — да бъде ‘не’.“ (Матей 5:37) Освен това винаги помни златното правило: „Както искате хората да постъпват с вас, така трябва и вие да постъпвате с тях.“ (Матей 7:12)

Библията предлага нещо съвсем просто, което да противодейства на желанието за вземане на заем. В нея се казва: „Безспорно предаността към Бога е средство за голяма печалба, когато човек се задоволява с онова, което има.“ (1 Тимотей 6:6) С други думи, да си доволен с онова, което имаш, е най–добрият начин да избегнеш лошите последствия от вземането на заем. Вярно е, че не е лесно да изпитваш задоволство в днешния свят, в който се набляга на незабавното удовлетворяване на желанията. Тук се намесва „предаността към Бога“. В какъв смисъл?

Да вземем за пример една семейна двойка християни в Азия. Когато били по–млади, те се възхищавали на онези, които можели да си позволят да имат собствена къща. Затова решили също да си купят къща със своите спестявания и с пари, взети назаем от банка и от роднини. Скоро обаче те започнали да изпитват тежкия товар на високите месечни вноски. Те трябвало да работят повече, което им оставяло малко време за децата. Съпругът казва: „Стресът, болката и липсата на сън бяха като тежък камък върху главата ми.“

След време двамата си припомнили думите от 1 Тимотей 6:6 и решили, че единственото решение е да продадат къщата. Отнело им две години напълно да се отърват от бремето си. Какво научили от преживяното? Те казват: „Да имаш духовен възглед за материалните неща, е защита.“

Африканската поговорка, спомената в началото, е позната на мнозина. Това обаче не ги спира да вземат заеми. В светлината на библейските принципи, които разгледахме, нима няма да е мъдро да помислиш сериозно върху въпроса трябва ли да вземаш пари назаем?