ХРАБРИЯТ изследовател не можел да повярва на очите си. Пред него, наполовина заровена в пясъците на алжирската пустиня, стояла римска триумфална арка! Когато направил това откритие през 1765 г., шотландецът Джеймс Брус не осъзнавал, че всъщност стои над останките на най–голямото римско селище в Северна Африка — древния град Тамугади, днес наричан Тимгад.

Повече от век по–късно, през 1881 г., френски археолози започнали да правят разкопки на добре запазените останки на Тимгад. Археолозите направили заключението, че въпреки пустошта, сред която бил построен градът, жителите му се радвали на луксозен и комфортен начин на живот. Какво накарало римляните да построят процъфтяваща колония на такова място? И какви поуки можем да си извлечем от този древен град и неговите жители?

Когато римляните разширили властта си над Северна Африка през I век пр.н.е., те се сблъскали с яростно противопоставяне от някои номадски племена. Как щели римляните да постигнат мир с местните жители? Първоначално войници от III Августов легион построили много укрепени лагери и отбранителни постове в обширния планински регион, намиращ се днес в северната част на Алжир. След време те построили град Тимгад, но с много по–различна цел.

Официално римляните основали Тимгад за военни ветерани, но целта им всъщност била да отслабят съпротивата на местните племена. Планът им се оказал успешен. Местните жители, които идвали в града да продават стоките си, били привлечени от удобния начин на живот там. Надявайки се да бъдат приети в Тимгад, където можели да живеят само римски граждани, много туземци с готовност се присъединили към римския легион за срок от 25 години, за да получат римско гражданство за себе си и синовете си.

Някои африканци не били доволни само да имат римско гражданство и след време придобили видни позиции в Тимгад и други колониални градове. Подмолната тактика на римляните да асимилират местните имала толкова голям успех, че само половин век след основаването си Тимгад бил населен предимно от северноафриканци.

Как успели римляните да съблазнят сърцата на туземците толкова бързо? От една страна, те говорели за равенство между гражданите — принцип, прокарван от римския държавник Цицерон. Земята била разделена по равно между римските ветерани и гражданите от африкански произход. Градът бил внимателно разпределен, като жилищните сгради имали квадратна форма със страна 20 метра и били разделени от тесни улици. Тази равномерност и подреденост несъмнено се харесвала на жителите.

Както в много римски градове, гражданите се срещали на форума в оживените пазарни дни, за да чуят последните новини или да играят игри. На околните жители, които обитавали близките безводни планини, несъмнено им се искало да са под сенчестите колонади в горещите и сухи дни или да си почиват в някоя от многото обществени бани на фона на звука от течаща вода. Те може би си представяли как седят край освежаващи водни фонтани и разговарят с приятели. Всичко това било мечта за тях.

Амфитеатърът също играел важна роля в съблазняването на сърцата на хората. Той можел да побере повече от 3500 души и в него се събирали шумни тълпи от Тимгад и съседни градове. На сцената актьорите представяли типичните за Рим порочни развлечения — пиеси, в които често имало неморалност или насилие.

Римската религия също оказвала влияние. Подовете и стените на баните били богато украсени с цветни мозайки, разкриващи картини от митологията. Тъй като къпането било важна част от ежедневието, жителите постепенно се запознали с римските богове и религия. Опитът да се накарат африканците да приемат римската култура бил наистина успешен, за което свидетелстват многото надгробни плочи, украсени с триади от местни и римски божества.

След като император Траян основал града през 100 г., римляните насърчавали производството на зърно, зехтин и вино в цяла Северна Африка. Скоро регионът станал основен източник на тези важни стоки за цялата империя. Подобно на други колониални градове Тимгад процъфтявал под управлението на Рим. След време населението на града нараснало и границите му се разширили извън укрепените му стени.

Жителите на града и земевладелците преуспявали от търговията с Рим, но местните земеделци получавали съвсем малко. През III век социалната несправедливост и прекомерните данъци предизвикали бунтове сред дребните земеделци. Някои от тях, които били приели католицизма, се присъединили към донатистите — група от т.нар. християни, които се бунтували срещу покварата в Католическата църква. (Виж блока „ Донатистите не били „чиста църква“.)

 След векове религиозни конфликти, граждански войни и нашествия на варвари Римската империя загубила влиянието си в Северна Африка. През VI век Тимгад бил опожарен от местни арабски племена и постепенно потънал в забвение за 1000 години.

Археолозите, които правели разкопки сред останките на Тимгад, били удивени от един надпис на латински, който открили на форума. Той гласи: „Да ловуваш, да се къпеш, да играеш игри и да се смееш. Това е животът!“ Един френски историк казал, че това „свидетелства за философия, която може би е лишена от амбиция, но някои биха я възприели като тайната на мъдростта“.

Всъщност римляните живели по този начин дълги години. Апостол Павел през I век говорил за хора, чиято философия в живота била „Нека ядем и пием, защото утре ще умрем“. Макар че били религиозни, римляните живеели за удоволствието в момента, без да се замислят особено за смисъла и целта на живота. Павел предупредил събратята си християни да се пазят от такива хора с думите: „Не се заблуждавайте! Общуването с лоши приятели разваля добрите навици.“ (1 Коринтяни 15:32, 33)

Макар че жителите на Тимгад умрели преди 1500 години, схващанията за живота не са се променили много. Мнозина днес живеят единствено за настоящето. За тях възгледът на римляните е съвсем логичен и те не мислят за последствията. В Библията обаче съвсем кратко и реалистично се казва, че „сцената на този свят се променя“. Затова тя ни подканя ‘да не използваме света докрай’. (1 Коринтяни 7:31)

Останките на Тимгад свидетелстват, че тайната за щастлив и смислен живот не е в насърчението от надписа, погребан отдавна в пясъците на Северна Африка. Вместо това тайната се съдържа в следното напомняне от Библията: „Светът преминава, а също и неговите желания, но който върши волята на Бога, остава завинаги.“ (1 Йоан 2:17)