ПРЕДИ известно време съдилищата в една западна страна взели решение въз основа на погрешни доказателства по дело за двама мъже, обвинени в убийство. Те били осъдени на смърт. Щом се разбрало за допуснатата грешка, адвокатите положили много усилия и единият от двамата мъже бил освободен. Но дори най–добрите адвокати не можели да направят нищо за другия — той вече бил екзекутиран.

Тъй като правосъдието може да бъде изопачено във всяка съдебна система, Библията отправя следната подкана: „Търси справедливост и само справедливост.“ (Второзаконие 16:20) Винаги е добре, когато съдиите постъпват според тази заповед. Чрез Закона, който дал на израилтяните, Бог им осигурил съдебна система, основана на безпристрастие и справедливост. Нека разгледаме този Закон, за да видим дали „всичките пътища [на Бога] са справедливи“. (Второзаконие 32:4)

Интересите на хората са защитени, когато съдиите са компетентни, справедливи и неподкупни. В Божия закон за израилтяните се подчертавало колко е важно съдиите да притежават такива качества. В началото на пътуването на израилтяните през пустинята било заповядано на Моисей да избере за съдии „способни мъже, които проявяват страх от Бога, които са достойни за доверие и мразят нечестната печалба“. (Изход 18:21, 22) Четирийсет години по–късно Моисей отново наблегнал на нуждата от „мъдри, проницателни и способни мъже“, които да съдят народа. (Второзаконие 1:13–17)

Векове по–късно юдейският цар Йосафат * заповядал на съдиите: „Внимавайте какво правите, защото не съдите за някой човек, а за Йехова. И той е с вас, когато съдите. Бойте се сега от Йехова и постъпвайте внимателно, понеже Йехова, нашият Бог, не търпи неправедността, нито пристрастието, нито вземането на подкуп.“ (2 Летописи 19:6, 7) Така царят напомнил на съдиите, че ако преценката им бъде замъглена от предразсъдъци или алчност, Бог ще ги държи отговорни за нанесената вреда.

Когато съдиите в Израил следвали тези високи стандарти, народът се чувствал в безопасност. Но Божият закон съдържал принципи, които помагали за вземането на справедливи решения, дори при най–трудните случаи. Кои са някои от тези принципи?

Макар че мъжете, избрани за съдии, били способни и мъдри, не се налагало да вземат решения въз основа на собствените си умения или интелект. Йехова Бог им осигурил принципи и насоки, с помощта на които да съдят справедливо. Нека разгледаме някои напътствия, дадени на съдиите в Израил.

Подробно разглеждане на фактите. Чрез Моисей Бог заповядал на израилските съдии: „Когато разглеждате съдебен спор между своите братя, съдете праведно.“ (Второзаконие 1:16)  Съдиите могат да издадат справедлива присъда единствено ако разполагат с всички факти. Затова Бог казал на мъжете, занимаващи се със съдебни въпроси: „Проучи това, изследвай го и разпитай подробно за него.“ Обвинението трябвало ‘да бъде потвърдено, че е истина’, преди да бъде взето решение. (Второзаконие 13:14; 17:4)

Изслушване на показанията. Свидетелските показания били изключително важни за съдебния случай. В Божия закон се посочвало: „Не са достатъчни думите само на един свидетел относно прегрешение или грях, извършени от някой човек. Всяко такова нещо нека да бъде потвърдено от устата на двама или на трима свидетели.“ (Второзаконие 19:15) А на самите свидетели било заповядано: „Не разпространявай лъжливи сведения. Не помагай на злия, като ставаш свидетел, който участва в зъл заговор.“ (Изход 23:1)

Честни свидетели. Наказанието за лъжесвидетелстване служело като строго предупреждение: „Нека съдиите да изследват подробно въпроса и ако свидетелят всъщност е свидетелствал лъжливо и е повдигнал лъжливо обвинение срещу своя брат, постъпете с него по същия начин, по който той е замислял да постъпи със своя брат. Така отстрани злото отсред себе си!“ (Второзаконие 19:18, 19) Затова, ако някой излъжел в съдебен случай, за да си присвои нечие наследство, наказанието било да му бъде отнето равностойно имущество или пари. Ако излъжел, за да бъде убит невинен човек, неговият живот трябвало да бъде отнет. Това напътствие карало свидетелите да говорят истината.

Безпристрастно отсъждане. Щом разполагали с всички доказателства, съдиите обсъждали случая, за да издадат присъда. На този етап била особено важна една забележителна подробност от Божия закон: „Не проявявай пристрастие към бедния и не отдавай предпочитание на знатния. Съди справедливо своя ближен.“ (Левит 19:15) При всеки от случаите съдиите  трябвало да вземат решение според фактите, а не според външния вид или социалното положение на засегнатите.

Тези принципи, ясно изразени в Божия закон за израилтяните, са приложими в съдебните зали и днес. Ако бъдат следвани, може да се избегнат несправедливи процеси и съдебни грешки.

Моисей задал следния въпрос на израилтяните: „Кой велик народ има праведни наредби и съдебни решения като целия този закон, който излагам пред вас днес?“ (Второзаконие 4:8) Наистина, никой друг народ нямал подобна съдебна система. Под управлението на цар Соломон, който в младостта си следвал законите на Йехова, хората ‘живеели в безопасност’ и се радвали на мир и благополучие, ‘ядели, пиели и се веселели’. (3 Царе 4:20, 25)

За съжаление след време израилтяните обърнали гръб на Йехова. Чрез пророк Йеремия Бог заявил: „Ето, отхвърлиха словото на Йехова и каква мъдрост притежават тогава?“ (Йеремия 8:9) В резултат на това Йерусалим станал „град, който носи кръвна вина“, пълен с „отвратителни неща“. Накрая Йерусалим бил унищожен и останал пуст 70 години. (Езекиил 22:2; Йеремия 25:11)

Пророк Исаия живял през трудно време от историята на Израил. Размишлявайки за миналото, той бил подбуден да изрече следните истинни думи за Йехова Бог и Закона му: „Когато присъдите ти са извършвани на земята, жителите на земята се учат на праведност.“ (Исаия 26:9)

За негова радост Исаия бил вдъхновен да пророкува за управлението на месианския Цар, Исус Христос, с думите: „Той ... няма да съди според онова, което вижда, нито ще порицава според онова, което чува. С праведност ще съди бедните и със справедливост ще порицава, защитавайки кротките на земята.“ (Исаия 11:3, 4) Само какво чудесно бъдеще очаква всички, които станат поданици на месианския Цар под управлението на Божието Царство! (Матей 6:10)