Тъй като Йехова * Бог е създал всичко и е всемогъщ, мнозина смятат, че той е отговорен за случващото се в света, включително и за страданията. Но обърни внимание какво казва Библията за истинския Бог:

• „Йехова е праведен във всичките си пътища.“ (Псалм 145:17)

• „Всичките му пътища са справедливи. Той е Бог на верността, в когото няма несправедливост. Той е праведен и честен.“ (Второзаконие 32:4)

• „Йехова изпитва нежна привързаност и е милостив.“ (Яков 5:11)

Бог не причинява лошите неща. Но дали подтиква другите към зли дела? В никакъв случай! В Библията пише: „Когато е подложен на изпитание, нека никой не казва: ‘Бог ме подлага на изпитание.’“ Защо? По–нататък четем: „Защото Бог не може да бъде изпитван със зло, нито той самият изпитва някого така.“ (Яков 1:13) Той не подлага на изпитание никого, подтиквайки го да постъпи по лош начин. Бог нито причинява лошите неща, нито подтиква другите да вършат зло. Тогава защо се случват лоши неща?

Посочвайки една от причините за страданията, Библията казва: „Времето и непредвиденият случай сполитат всички.“ (Еклисиаст 9:11) Когато възникне неочаквано събитие или стане злополука, дали някой е засегнат, или не, зависи до голяма степен от това къде се намира в този момент. Преди около 2000 години Исус Христос говорел за един случай, при който се срутила кула и загинали 18 души. (Лука 13:1–5) Те не умрели поради начина си на живот. Просто били под кулата, когато тя паднала. Неотдавна, през януари 2010 г., опустошително земетресение връхлетя Хаити, като според правителството жертвите са били над 300 000. Сред тях имало най–различни хора. Болестите също покосяват всякакви хора по всяко време.

Но мнозина се питат: „Не би ли могъл Бог да предотврати подобни трагедии? Не би ли могъл да предпази добрите хора?“ Ако Бог се намесваше по такъв начин, това би означавало, че той знае за лошите неща, преди да се случат. Макар че той наистина има способността да предвижда бъдещето, възниква следният въпрос: Дали Бог използва безгранично тази своя способност? (Исаия 42:9)

В Библията се казва: „Бог е на небесата. Всичко, което е поискал да направи, го е направил.“ (Псалм 115:3) Йехова прави онова, което смята за необходимо, а не всичко, което е способен да направи. Това важи и за  способността му да предвижда бъдещето. Например, след като злото изпълнило древните градове Содом и Гомор, Бог казал на патриарха Авраам: „Реших да сляза, за да видя дали наистина правят онова, поради което до мене достигат оплаквания, и ако не е така, да го разбера.“ (Битие 18:20, 21) За известно време Бог бил решил да не научава до каква степен се е разпространило злото в тези градове. По подобен начин Йехова може да реши да не предвижда всичко. (Битие 22:12) Това в никакъв случай не е показател за несъвършенство или слабост от негова страна. Тъй като „делата му са съвършени“, способността на Бога да предвижда бъдещето е в хармония с изпълнението на неговото намерение. Освен това той никога не принуждава хората да вършат определени неща. * (Второзаконие 32:4) Тогава до какво заключение можем да стигнем? Казано накратко, Бог сам решава кога и как да използва способността си да предвижда бъдещето.

Част от вината за злото и страданията е на хората. Обърни внимание как Библията описва процеса, водещ до зли дела. „Всеки е изпитван, като бива теглен и примамван от собственото си желание. И след като желанието зачене, ражда грях, а грехът, когато бъде извършен, донася смърт.“ (Яков 1:14, 15) Когато хората следват погрешните си желания, жънат лоши последствия. (Римляни 7:21–23) Както показва историята, хората са вършили ужасяващи неща и са причинявали огромни страдания. Освен това често злите покваряват и други, като така страданията се увеличават. (Притчи 1:10–16)

Трябва ли Бог да се намесва и да възпира хората да вършат лоши неща? Обърни внимание как е направен човекът. В Библията се казва, че Бог създал човека по своя образ, по свое подобие. Следователно хората могат да отразяват Божиите качества. (Битие 1:26) Те притежават дара на свободната воля и могат да изберат да обичат Бога и да са му верни, като вършат онова, което е правилно в неговите очи. (Второзаконие 30:19, 20) Ако Бог караше насила хората да направят нещо, не би ли пренебрегнал свободната им воля? В такъв случай те щяха да са като машини, щяха да правят точно това, за което са програмирани. Същото щеше да е и ако съдбата, или късметът, диктуваше онова, което правим и което ни се случва. Колко радостни можем да сме, че Йехова ни придава достойнство, като ни позволява сами да избираме как да постъпваме! Но това не означава, че страданията, причинени от грешките  и лошия избор на хората, ще измъчват човечеството вечно.

Ако зададеш въпроса от корицата на списанието на някой индус или будист, може би ще чуеш следния отговор: „На добрите хора се случват лоши неща заради закона на кармата. Те жънат плодовете от своите дела в предишен живот.“ *

Във връзка с учението за Кармата е важно да разберем какво казва Библията за смъртта. В Едемската градина Бог казал на първия човек Адам: „Можеш да ядеш до насита от всяко дърво в градината. Но от дървото на познанието за доброто и злото да не ядеш, защото в деня, в който ядеш от него, непременно ще умреш.“ (Битие 2:16, 17) Ако Адам не бил съгрешил, проявявайки непослушание спрямо Бога, щял да живее вечно. Смъртта била наказание за непослушанието спрямо Божията заповед. Когато на Адам му се родили деца, ‘смъртта се разпростряла върху всички хора’. (Римляни 5:12) Затова можем да кажем, че „заплатата на греха е смърт“. (Римляни 6:23) Също така Библията обяснява: „Който е умрял, е оправдан за греха си.“ (Римляни 6:7) С други думи, хората не продължават да плащат за греховете си след смъртта.

Милиони днес смятат, че причината за човешките страдания е кармата. Онези, които вярват в това учение, приемат собствените си страдания, както и тези на другите, за нещо нормално. Но учението за кармата не дава надежда за прекратяване на страданията. Смята се, че единственото облекчение е освобождаване от циклите на прераждането чрез обществено приемливо поведение и специално познание. Тези идеи, разбира се, се различават напълно от онова, което казва Библията. *

Главната причина за злото и страданията обаче не са хората. Сатана Дяволът, който първоначално бил верен ангел на Бога, ‘не устоял в истината’ и внесъл греха в света. (Йоан 8:44) Той бил подстрекателят на бунта в Едем. (Битие 3:1–5) Исус Христос го нарекъл „Злия“ и „владетеля на този свят“. (Матей 6:13; Йоан 14:30) Човечеството като цяло следва Сатана, като под негово влияние пренебрегва стандартите на Йехова. (1 Йоан 2:15, 16) В 1 Йоан 5:19 се казва: „Целият свят лежи във властта на Злия.“ Други духовни създания също се присъединили към бунта на Сатана. Библията разкрива, че Сатана и неговите демони ‘заблуждават целия свят’ и причиняват беди на земята. (Откровение 12:9, 12) Следователно главната вина за страданията е на Сатана Дявола.

Ясно е, че Бог не е виновен за лошите неща, които се случват на хората, нито причинява страданията им. Точно обратното, той обещава да премахне злото и страданията, както ще разберем от следващата статия.