Преди един век милиони млади мъже напуснали сигурните си домове и тръгнали на война. Те заминали с голямо желание, носени от вълната на патриотизма. „Щастлив съм и съм изпълнен с ентусиазъм поради чудесните дни, които предстоят“, писал един американски доброволец през 1914 г.

Но не след дълго ентусиазмът на войниците преминал в огорчение. Никой не предполагал, че огромни войски ще останат в окопите на Белгия и Франция години наред. По онова време хората наричали този военен конфликт „Голямата война“. Днес ни е познат като Първата световна война.

Първата световна война била голяма по отношение на жертвите. Според някои изчисления около 10 милиона души загинали, а 20 милиона били сериозно ранени. Тя избухнала вследствие на големи грешки. Европейските държавници не могли да попречат на международното напрежение да прерасне в световен конфликт. Но най–значим е фактът, че „Голямата война“ оставила големи белези. Тя променила света по начин, който оказва влияние и на нас днес.

Първата световна война избухнала вследствие на погрешни решения. В книгата „Падането на династиите — Крахът на Стария режим, 1905–1922 г.“ се обяснява, че европейските държавници постъпили като „поколение лунатици, които през спокойното лято на 1914 г. неочаквано тръгнали по пътя на гибелта“.

Само за седмици убийството на австрийския ерцхерцог въвлякло всички големи европейски сили в една нежелана война. Няколко дни след началото на военните действия германският канцлер бил попитан как се стигнало до там. Той казал с разочарование: „Само ако някой знаеше...“

Държавниците, които взели фаталните решения, довели до войната, дори не подозирали какви ще са последствията. Но действителността бързо станала ясна за войниците в окопите. Те разбрали, че държавните водачи са ги подвели, че духовниците са ги измамили и че генералите са ги предали. В какъв смисъл?

Държавниците обещавали, че войната ще проправи пътя към нов и по–добър свят. Германският канцлер заявил: „Борим се за плодовете на нашата мирна индустрия, за наследството на велико минало и за нашето бъдеще.“ Американският президент Удроу Уилсън стоял зад обнадеждаващия лозунг, че войната „ще подготви света за демокрацията“. А във Великобритания хората вярвали, че „тази война ще сложи край на войните“. Но всички те грешали.

Духовниците ентусиазирано подкрепяли войната. В изданието „История на света „Кълъмбия“ се казва: „Пазителите на Божието Слово водели военния хор. Всеобщата война довела до всеобща омраза.“ Вместо да потушават пламъците на омразата, духовниците ги разпалвали. В „История на християнството“ четем: „Духовниците не съумели, а и като цяло не искали, да поставят християнската вяра над националната принадлежност. Повечето избрали лесното решение и приравнили християнството с патриотизма. Войници от всички християнски вероизповедания били призовавани да се убиват един другиго в името на своя Спасител.“

Генералите обещавали бърза и лесна победа. Но обещанията им не се изпълнили. Не след дълго враждуващите войски се оказали изтощени и в пълна безизходица. След това милиони войници преживели онова, което един историк описва като „вероятно най–жестокото мъчение, на което са били подлагани човешките ум и плът“. Въпреки огромната загуба на хора, генералите продължили да изпращат войниците си срещу барикадите от бодлива тел и непрекъснатия обстрел. Не е изненадващо, че в резултат избухнали многобройни бунтове.

Какво влияние оказала Първата световна война върху обществото? В една историческа книга са цитирани думите на ветеран: „Войната ... остави дълбок белег в мисленето и поведението на едно цяло поколение.“ В резултат на войната изчезнали цели империи. Този трагичен конфликт поставил началото на най–кървавия век в историята. Протестите и стачките станали нещо обичайно.

Защо Първата световна война се оказала повратен момент в човешката история? Дали избухването ѝ било чиста случайност? Разкриват ли отговорите нещо за нашето бъдеще?