„Който не умее да прощава, разрушава моста, по който сам ще трябва да мине.“ Тези думи на британския историк Едуард Хърбърт от XVII век подчертават една от причините защо е необходимо да прощаваме: Рано или късно и на нас ще ни се наложи да искаме прошка от другите. (Матей 7:12) Но има още по–важна причина да прощаваме. Обърни внимание на думите на апостол Павел, записани в Колосяни 3:13. (Прочети.)

Тъй като всички сме несъвършени, понякога може да дразним или ядосваме другите, както и те нас. (Римляни 3:23) Как можем да запазим мира помежду си? Под вдъхновение от Бога Павел ни съветва да бъдем толерантни и готови да прощаваме. Този съвет е също толкова практичен днес, колкото бил и по времето на написването му преди около 2000 години. Нека го разгледаме подробно.

„Проявявайте търпимост един към друг.“ Изразът „да проявяваме търпимост“ е превод на гръцка дума, в която се съдържа идеята да бъдем толерантни или търпеливи. В един справочник пише, че християните проявяват това качество помежду си, като „се отнасят с търпение към онези, чиито грешки или неприятни черти ги дразнят“. Ако помним, че понякога може самите ние да дразним другите, няма да позволяваме чертите, които не харесваме в тях, да нарушават мира между нас. Но какво да направим, ако някой допусне грешка спрямо нас?

„Прощавайте си щедро.“ Според един учен гръцката дума, преведена като „прощавам щедро“, „не е обикновената дума за прошка ..., а дума с богато значение, наблягаща на милостта зад прошката“. В друг източник се казва, че тя може да означава „да направиш добро или услуга на другия, да действаш в негова полза“. Ние се отнасяме милостиво към другите, като им прощаваме дори когато имаме „причина за оплакване“. Защо трябва да сме готови да постъпим така? Една от причините е, че в даден момент и ние може да се нуждаем от същата услуга, тоест да ни простят.

„Както Йехова щедро ви е простил, така си прощавайте и вие.“ Следователно главната причина да прощаваме щедро на другите е, че Йехова Бог щедро ни прощава. (Михей 7:18) Помисли за момент за голямата милост, която проявява Йехова към разкайващите се грешници. За разлика от нас той не греши. Въпреки това щедро и напълно прощава на разкайващите се, макар да знае, че никога няма да се наложи да иска тяхната прошка. Несъмнено Йехова дава най–забележителния пример във връзка с прошката!

Милостта на Йехова ни привлича към него и ни подтиква да му подражаваме. (Ефесяни 4:32 — 5:1) Важно е да се запитаме следното: „Щом Йехова милостиво ми прощава, как бих могъл да не простя на другите, които са несъвършени като мене и искрено съжаляват за грешката си?“ (Лука 17:3, 4)