НОЙ изправя гърба си и изпъва схванатите си мускули. Представи си го как седи на една дебела греда, докато си почива за малко от работата, и оглежда отвисоко огромния ковчег. Във въздуха се носи тежката миризма на горещ катран, отекват звуците на дърводелски инструменти. От мястото си Ной вижда своите синове, които усърдно работят по различни части на внушителния скелет на ковчега. Заедно със съпругите си и скъпата си майка те вече десетилетия наред се трудят с него на този строеж. Много работа е зад гърба им, но и много им предстои!

Жителите на областта ги смятат за луди. Колкото повече напредва строежът, толкова повече хората се смеят на идеята за потоп, който ще залее цялата земя. Бедствието, за което Ной не спира да ги предупреждава, им се струва напълно нереално и абсурдно! Трудно им е да повярват, че някой може да пилее живота си и живота на семейството си в такова глупаво начинание. Но Йехова Бог гледа на Ной по съвсем различен начин.

Божието Слово казва: „Ной ходеше с истинския Бог.“ (Битие 6:9) Какво означава това? Не означава, че Бог бил на земята, нито че Ной по някакъв начин отишъл на небето. По–скоро той толкова се подчинявал на своя Бог и толкова го обичал, че сякаш двамата вървели заедно като приятели. Хиляди години по–късно Библията казала за Ной: „Чрез [своята] вяра той осъди света.“ (Евреи 11:7) Как станало това? Какво можем да научим ние от вярата на Ной?

Ной израснал в свят, който ставал все по–лош. Той бил такъв още в дните на прадядо му Енох, друг праведен човек, който ходел с Бога. Енох бил предсказал, че безбожните хора ще бъдат съдени. А в дните на Ной злото станало още по–голямо. Всъщност в очите на Йехова земята изглеждала унищожена, понеже била изпълнена с насилие. (Битие 5:22; 6:11; Юда 14, 15) Как се стигнало до това положение?

Сред духовните синове на Бога, ангелите, се случила ужасна трагедия. Един от тях вече се бил разбунтувал и бил станал Сатана Дявола, като наклеветил Йехова и подмамил Адам и Ева да съгрешат. В дните на Ной към бунта се присъединили и други ангели. Те напуснали своето определено от Бога място в небето, дошли на земята, приели човешка форма и си взели красиви жени. Тези горди, себелюбиви бунтовници оказвали пагубно влияние на хората. (Битие 3:1–5; 6:1, 2; Юда 6, 7)

В резултат на противоестествените връзки между материализиралите се ангели и човешките дъщери се родило хибридно потомство — синове с необикновени размери и сила. Библията ги нарича „нефилими“, което означава „повалячи“, или „онези, които повалят другите“. Те били жестоки побойници и разпалвали безбожната нагласа на хората. Именно поради тези причини Създателят смятал, че „човекът върши големи злини на земята и че всичките мисли на сърцето му са насочени винаги към зло“. Йехова решил, че след 120 години  ще унищожи това порочно общество. (Битие 6:3–5)

Представи си да създаваш семейство в такъв свят! Ной обаче го направил. Намерил си добра жена. След като навършил 500 години *, тя му родила трима синове — Сим, Хам и Яфет. Двамата родители трябвало да предпазват синовете си от ужасното влияние на околните. Обикновено малките момчета се възхищават на „могъщите“ и „прочути“ мъже, а нефилимите били точно такива. Едва ли Ной и жена му можели да предпазят децата си от всички разкази за „подвизите“ на тези великани, но можели да ги учат на истината за Йехова Бог, който мрази злото. Те трябвало да помогнат на синовете си да разберат, че той изпитва болка поради насилието и бунтовния дух в света. (Битие 6:6)

Днешните родители сигурно разбират Ной и жена му. Нашият свят също е изпълнен с насилие и непокорство. Дори развлеченията за деца са пропити с подобни неща. Мъдрите родители правят всичко възможно да противодействат на това влияние, като учат децата си за Бога на мира, Йехова, който един ден ще премахне насилието. (Псалм 11:5; 37:10, 11) Успехът е напълно постижим! Ной и жена му го постигнали. Синовете им станали добри хора и си взели жени, които като тях искали да поставят истинския Бог, Йехова, на първо място в живота си.

Един ден животът на Ной се променил завинаги. Йехова казал на своя скъп служител за намерението си да сложи край на тогавашния свят и му наредил: „Направи си ковчег от дървесината на смолисто дърво.“ (Битие 6:14)

Това не бил кораб, както предполагат някои. Нямал нос, нито кърма, кил или кормило, нямал и никакви извивки. Общо взето представлявал огромен сандък или кутия. Йехова дал на Ной точните размери на ковчега и някои подробности за конструкцията и му казал да го измаже с катран отвътре и отвън. Посочил му и причината за това: „Ще изпратя водите на потопа върху земята ... Всичко, което е на земята, ще умре.“ Йехова му дал обаче следното напътствие: „Влез в ковчега и заедно с тебе нека влязат и синовете ти, жена ти и жените на синовете ти.“ Ной трябвало също да доведе представители на всички видове животни. Само онези, които били в ковчега, щели да оцелеят при наближаващия потоп! (Битие 6:17–20)

Ной бил изправен пред грандиозна задача. Ковчегът щял да бъде огромен — 133 метра дълъг, 22 метра широк и 13 метра висок. Той бил по–голям и от най–големите дървени кораби, строени дори в съвремието. Дали Ной отказал това назначение? Оплаквал ли се от предизвикателствата? Променил ли нещо, за да си улесни работата? Библията отговаря: „Ной направи всичко така, както му заповяда Бог. Точно така направи.“ (Битие 6:22)

 Работата продължила десетилетия, вероятно 40–50 години. Трябвало да бъдат отсичани дървета, трупите им да бъдат пренасяни, от тях да бъдат правени греди, които да бъдат съединявани. Ковчегът трябвало да има три етажа, или нива, много отделения и врата от едната страна. Очевидно в горната част имало прозорци, а покривът вероятно бил леко заострен в средата, с малък наклон, за да може водата да се оттича. (Битие 6:14–16)

С течение на годините и с напредването на строежа Ной сигурно много се радвал, че има подкрепата на семейството си. Но имало и друг аспект на работата, който може би бил още по–труден. Библията ни казва, че Ной бил „проповедник на праведността“. (2 Петър 2:5) Той смело се опитвал да предупреди хората в това порочно, безбожно общество за предстоящото унищожение. Как реагирали те? По–късно Исус Христос казал за тях: „Те не обръщаха внимание на онова, което ставаше.“ Той обяснил, че хората били толкова погълнати от ежедневните си дейности — ядели, пиели и се женели, — че не се вслушвали в думите на Ной. (Матей 24:37–39) Несъмнено мнозина се подигравали на него и на семейството му, а някои сигурно го заплашвали и яростно му се противопоставяли.

Въпреки всичко Ной и семейството му не се отказали. Макар че живеели в свят, който смятал главната им цел в живота, построяването на ковчега, за нещо банално, неразумно и глупаво, те продължавали вярно с работата си. Християнските семейства днес могат да научат много от вярата на Ной и семейството му. Та нали живеем в „последните дни“ на тази система, както ги нарича Библията! (2 Тимотей 3:1) Исус казал, че нашето време ще бъде точно като времето, в което Ной строил ковчега. Когато светът реагира на посланието за Божието Царство с безразличие, подигравки или дори преследване, християните трябва да си спомнят за Ной. Те не са първите, които се сблъскват с такива трудности.

Изминали десетилетия и ковчегът постепенно бил завършен. Когато наближил 600 години, Ной загубил някои свои близки. Починал баща му Ламех *. Пет години по–късно починал Матусал, бащата на Ламех и дядо на Ной, на 969–годишна възраст — той е най–дълго живелият човек, за когото се говори в Библията. (Битие 5:27) И Матусал, и Ламех били съвременници на първия човек Адам.

През същата година патриархът Ной получил ново послание от Йехова: „Влезте в ковчега, ти и цялото ти семейство.“ Бог му казал също да вземе в ковчега от всички видове животни — по седем от всяко чисто животно, подходящо за жертва, а от останалите по две. (Битие 7:1–3)

Гледката трябва да е била незабравима. От хоризонта се стичали стотици животни с най–различни размери, форми и поведение — ходели, летели, пълзели, поклащали се, стъпвали тежко. Не е нужно да си представяме, че Ной се опитва да хване всички тези диви животни, че им подвиква или някак си ги примамва вътре в ковчега. В повествованието се казва, че те ‘влезли при Ной в ковчега’. (Битие 7:9)

Някои скептици може да попитат: Как е възможно такова нещо? Как могат всички тези животни да съжителстват мирно в това затворено  пространство? Помисли обаче: Нима не е по силите на Създателя на вселената да контролира животните, които е направил, и дори да ги опитоми и укроти, ако е необходимо? Да не забравяме, че Йехова разделил Червено море и накарал слънцето да застане неподвижно. Не би ли могъл тогава да изпълни и описаното в разказа за Ной? Разбира се, че може, и го направил!

Вярно е, че Бог можел да спаси животните по друг начин. Той обаче избрал начин, който ни напомня за доверието, което оказал на хората в началото — да се грижат за всички живи същества на земята. (Битие 1:28) Чрез разказа за Ной много родители днес учат децата си, че Йехова обича хората и животните, които е създал.

Бог казал на Ной, че Потопът ще започне след седмица. Сигурно това било напрегнато време за семейството. Представи си колко работа е животните и храната им да бъдат прибрани по местата си и семейните притежания да бъдат натоварени в ковчега. А навярно жените били особено заети да осигурят подходящи условия за живот.

Какво да кажем за другите хора? Те все още ‘не обръщали внимание на онова, което ставало’, въпреки всички доказателства, че Йехова благославя Ной и начинанието му. Нямало как да не забележат стичащите се към ковчега животни. Безразличието им обаче не бива да ни изненадва. Хората днес също не обръщат внимание на неоспоримите доказателства, че живеем в последните дни на тази система. Както предсказал апостол Петър, мнозина се присмиват на онези, които се вслушват в Божието предупреждение. (2 Петър 3:3–6) По подобен начин хората вероятно се подигравали на Ной и семейството му.

Кога спрели подигравките? От повествованието разбираме, че щом Ной влязъл със семейството си и животните в ковчега, ‘Йехова затворил вратата зад него’. Това Божие действие несъмнено накарало подигравателите да замълчат. Ако ли не, дъждът със сигурност успял! Той валял непрестанно, заливайки целия свят, точно както Йехова бил казал. (Битие 7:16–21)

Дали Бог се радвал на смъртта на тези зли хора? Не! (Езекиил 33:11) Той им дал възможност да се променят и да постъпват правилно. Можели ли да направят това? Животът на Ной отговаря на този въпрос. Като ходел с Йехова и му се подчинявал във всичко, той показал, че спасението е възможно. В този смисъл чрез вярата си Ной осъдил тогавашния свят и изобличил злите дела на съвременниците си. Тази вяра запазила и него, и семейството му. Ако подражаваш на вярата на Ной, и ти може да спасиш себе си и онези, които обичаш. Както Ной можеш да ходиш с Йехова като с приятел и приятелството ви да трае вечно!