Исус живял като духовна личност в небето, преди да се роди във Витлеем. Той бил първото Божие творение и единствено той бил създаден директно от Бога. Следователно Исус с право е наречен единородния Син на Бога. В небето той често говорел от името на Бога. Затова е наречен Словото. Освен това помагал на Бога и участвал в създаването на всичко. (Йоан 1:2, 3, 14) Исус живял с Бога в небето хилядолетия наред, преди човекът да бъде създаден. (Прочети Михей 5:2; Йоан 17:5.)

Чрез светия дух Йехова пренесъл живота на Исус от небето в утробата на Мария. Така Исус бил роден без намесата на човешки баща. Ангели съобщили за неговото раждане на пастири, които живеели на открито и стояли на нощна стража, за да пазят стадата си. (Лука 2:8–12) Следователно Исус не бил роден през най–студения период от зимата, а вероятно в началото на октомври, когато времето все още било сравнително топло. По–късно Мария и съпругът ѝ Йосиф завели Исус в дома си в Назарет, където той израснал. Йосиф се грижел за Исус като за свой осиновен син. (Прочети Матей 1:18–23.)

Когато бил на около 30 години, Исус бил покръстен и Бог казал на всеослушание, че той е неговият Син. Тогава Исус започнал да върши работата, която Бог му бил възложил. (Прочети Матей 3:16, 17.)

Бог изпратил Исус да учи хората на истината. Исус ги учел за Божието Царство — небесно управление, което ще установи мир по цялата земя. Освен това говорел за надеждата за вечен живот. (Йоан 4:14; 18:36, 37) Той учел другите и как да намерят истинско щастие. (Матей 5:3; 6:19–21) Исус ги учел чрез своя пример. Той им показал как да вършат Божията воля дори в трудни обстоятелства. Когато понасял жестоко отношение, не си отмъщавал. (Прочети 1 Петър 2:21–24.)

Исус показал на последователите си какво е самопожертвувателна любов. Той имал висока позиция в небето до своя Баща, въпреки това смирено се подчинил на Баща си и дошъл на земята да живее сред хората. Никой не би могъл да даде по–добър пример за проявяване на любов от Исус. (Прочети Йоан 15:12, 13; Филипяни 2:5–8.)

Също така Бог изпратил Исус да умре за нашите грехове. (Йоан 3:16) Всички ние сме грешни, или несъвършени. Поради тази причина се разболяваме и умираме. За разлика от това първият човек, Адам, бил съвършен. Той бил безгрешен и можел никога да не се разболее или да умре. Но той изгубил съвършенството си, когато проявил непослушание спрямо Бога. Ние сме наследили от Адам греха и заплатата на греха — смъртта. (Прочети Римляни 5:12; 6:23.)

Съвършеният Исус не умрял за своите грехове. Той умрял за нашите грехове. Благодарение на смъртта на Исус можем да се радваме на вечен живот и да бъдем благословени от Бога. (Прочети 1 Петър 3:18.)