Писмо от Мадагаскар

Звучеше като красива мелодия

СЪС съпруга ми се приготвихме да заминем за мисионерското си назначение — остров Мадагаскар. Сбогувахме се със своите роднини и приятели и се опитахме да потиснем тъгата и страховете си. Бяхме уверени, че Йехова ни е избрал подходящо назначение и ще ни помогне да се справим.

Никога няма да забравим първото си събрание в новия сбор в Мадагаскар. Братът, който водеше изучаването на „Стражева кула“, сякаш дирижираше симфоничен оркестър. Познанията ни по езика бяха толкова ограничени, че всичко, което чувахме, ни звучеше като красива мелодия. Щеше да мине доста време, преди да започнем да разбираме какво казват другите!

Първия път, когато разбрах един допълнителен въпрос по време на събранието, спонтанно отговорих на глас. Седящите около мене ме чуха и за да не се разсмея, сложих ръка на устата си. Почувствах се неудобно, но и се развълнувах, защото най–сетне бях разбрала нещо от казаното!

Вместо да давам пример и да помагам на другите в службата, самата аз се нуждаех от помощ. Братята и сестрите любещо ми помагаха да се изразявам разбираемо, като ме учеха какво да кажа и кои стихове да използвам.

Спомням си как веднъж, докато проповядвахме с една местна сестра, едно дете се развика: „Ваза̀! Ваза̀!“ На малгашки това означава „чужденец“. Забързахме се с надеждата, че виковете му няма да привлекат други деца, които да започнат да повтарят същото. Тогава едно момче се скара на детето, което викаше, и му каза: „Тя не е чужденка, тя говори нашия език!“ Сестрата трябваше да ми преведе разговора им, защото говореха твърде бързо, за да ги разбера. Въпреки това изпитах известно удовлетворение. Най–накрая започвах да се чувствам в Мадагаскар като у дома си.

 Неведнъж, когато бях самотна, някое дете ме хващаше за ръка и с усмивката си показваше, че се радва да ме види, макар че не можех да говоря много добре. Децата в сбора са голяма благословия от Йехова. Например Хасин, която вече е покръстена, стана моя лична преводачка. Изглежда, че тя ме разбираше, когато другите не можеха. Хасин често ми помагаше, когато се опитвах да общувам с приятелите си в сбора, като им обясняваше какво всъщност искам да кажа.

Сборът, в който служехме със съпруга ми, щеше да бъде разделен, за да се образува нов сбор. Някои библейски изучавания трябваше да бъдат прехвърлени на други вестители, тъй като изучаващите живееха в района на новия сбор. Една сестра ме помоли да поема едно от изучаванията ѝ, но тъй като се страхувах, ѝ обясних, че още не съм готова. Тя обаче беше много настоятелна и ме увери, че с помощта на Йехова ще се справя. Със загриженост, която се четеше в погледа ѝ, и с възможно най–простите думи сестрата ми каза, че скоро ще мога да уча другите така, както аз искам. Почувствах се толкова насърчена!

След това изучаващата напредна много добре. Веднъж, докато бях навън, я чух да ме вика по име. Заедно с мъжа, с когото живееше, отиваха да узаконят връзката си. Той също беше започнал да изучава и двамата си бяха поставили духовни цели, като например да се покръстят. Това ми донесе много радост, макар и да знаех, че Йехова е онзи, който привлича хората към себе си, а не ние.

Научихме толкова много на назначението си. Макар че нашите приятели и семейства ни липсват, чувстваме се така, сякаш сме взели частица от тях със себе си. Често разказваме за тях на братята и сестрите тук, които вече ги познават задочно и се интересуват как са. С нетърпение очакваме времето, когато „семействата ни“ ще се срещнат и ще се обединят.

Все още, когато хората говорят, речта им ми звучи като мелодия, но вече разбирам думите. Очаквам времето, когато ще говоря толкова добре малгашки, че и аз ще мога да допринасям за тази красива мелодия. Исус казал: „Изобщо не се безпокойте за утрешния ден, защото утрешният ден ще донесе свое безпокойство.“ (Матей 6:34) Затова продължаваме търпеливо да учим езика и да настройваме ушите, ума и сърцето си, за да работим рамо до рамо с нашите любещи братя и сестри тук в Мадагаскар.

[Снимка на страница 25]

На служба с Хасин