Какво е постигнал калвинизмът за 500 години?

ПУСНИ

Какво е постигнал калвинизмът за 500 години?

ЖАН КАЛВИН е роден в град Ноайон (Франция) през 1509 г. Той основал религиозно движение, оказало влияние върху живота на много хора в различни части на Европа, Северна и Южна Америка, ЮАР и други места. Калвин е смятан за един от най–изтъкнатите църковни реформатори в Западния свят.

Днес, около 500 години след раждането на Калвин, калвинизмът — идеите и ученията на Калвин — продължава да процъфтява в една или друга форма в различни протестантски църкви, като например реформистката, презвитерианската, конгрегационната, пуританската и други. През септември миналата година Световният съюз на реформистките църкви съобщи, че има 75 милиона членове в 107 страни.

Сблъсък с католицизма

Бащата на Калвин бил нотариус и секретар на католическата църква в Ноайон. В своята работа той вероятно се сблъскал с широко разпространената поквара сред духовенството по онова време. Не знаем със сигурност дали това накарало бащата и по–големия брат на Жан да изразят несъгласието и неуважението си към църквата, но по–късно и двамата били отлъчени от нея. Когато баща му починал, Калвин срещнал трудности при уреждането на християнско погребение за него. Това явно засилило недоверието му в католическата църква.

Историята не ни казва много за младежките години на Калвин освен това, че бил затворен и необщителен по характер. Дори когато бил студент в Париж, Орлеан и Бурж, той нямал много приятели. За сметка на това бил надарен с остър ум и изключително добра памет. Благодарение на способностите си и на усърдното учене всеки ден от пет часа сутринта до полунощ, той станал доктор по право още преди да навърши 23 години. Също така научил еврейски, гръцки и латински, за да може да изучава Библията. Но Калвин бил известен най–вече с отдадеността си на работата — качество, което мнозина свързват с калвинизма и днес.

В същото време в съседна Германия Мартин Лутер открито критикувал покварата и небиблейските учения на католическата църква. През 1517 г. той поставил на вратата на църквата във Витенберг своите 95 тезиса, или протеста, настоявайки за реформа в църквата. Много хора подкрепили Лутер и не след дълго Реформацията се разпространила из цяла Европа. На много места се появило силно противопоставяне и протестиращите, или протестантите, били преследвани поради убежденията си. През 1533 г. в Париж един от приятелите на Калвин, Никола Коп, изнесъл реч в подкрепа на Лутер. Тъй като Калвин му помогнал да изготви речта си, и двамата трябвало да напуснат страната, за да спасят живота си. Калвин повече не се върнал във Франция.

През 1536 г. Калвин издал своя труд „Основи на християнската религия“, истински наръчник за протестантската вяра. В него той се обърнал към крал Франсоа I с цел да защити протестантите във Франция, известни по–късно като хугеноти. Калвин оспорил различни учения на католическата църква и утвърдил основата на своята вяра — върховенството на Бога. Неговият труд оказал влияние не само на религията, но и на френския език и литература. Така Калвин се наредил сред най–изтъкнатите реформатори. После той се установил в Женева (Швейцария) и от 1541 г. този град станал център на реформите му.

Стремеж към реформи в Женева

Калвин оказал силно влияние на обществения живот в Женева. В „Енциклопедия на религиите“ се обяснява, че подбуден от силно чувство за морал и праведност, Калвин превърнал Женева от „град с лоша репутация в град, в който всички били ръководени от морални закони“. Настъпили и други промени. Забине Вит, която е уредничка в Германския исторически музей в Берлин, казва следното: „Поради религиозните войни във Франция и последвалия приток на хиляди протестантски бежанци, само за няколко години населението [на Женева] се удвоило.“ Хугенотите, които подобно на Калвин били усърдни работници, допринесли за икономическото развитие на града и утвърдили Женева като център на печатарството и производството на часовници.

В Женева дошли бежанци и от други страни, включително от Англия, където протестантите били преследвани от кралица Мария I. Така калвинистите, главно малцинства от бежанци, създали теология, която немското религиозно списание „Съвременен християнин“ нарича „теология на преследваните“. През 1560 г. бежанците издали „Женевската Библия“, първата Библия на английски език с разделение на текста на стихове. По–малкият ѝ размер улеснявал личното изучаване на Божието Слово. Когато емигрирали в Северна Америка през 1620 г., пуританите взели със себе си именно този библейски превод.

Но не на всекиго Женева осигурила убежище. Роденият през 1511 г. в Испания Мигел Сервет, който учил еврейски, гръцки, латински и медицина в Париж, вероятно се запознал с Калвин, когато двамата били студенти там. От своето изучаване на Библията Сервет разбрал, че доктрината за Троицата не е в съгласие с Писанието. Той се опитал да пише на Калвин по този въпрос, но вместо за приятел, Калвин го смятал за враг. Преследван от католиците във Франция, Сервет избягал в града на Калвин, Женева. Там обаче бил арестуван, осъден като еретик и през 1553 г. бил изгорен на клада. Историкът Фридрих Йонингер казва: „Екзекутирането на Сервет завинаги оставило петно върху живота и делото на иначе великия реформатор [Калвин].“

В стремежа си към постигането на реформи Калвин създал огромен брой творби. Той написал 100 трактата и 1000 писма и изнесъл 4000 проповеди в Женева. Чрез своите трудове Калвин не само представил възгледа си относно християнството, но и се опитал да наложи определен начин на живот за християните, най–вече в Женева, която смятал за град на Бога.

Какъв е резултатът от неуморните усилия на Калвин да осъществи реформи в Женева? Според Швейцарската федерална статистическа служба през 2000 г. само 16 процента от жителите на Женева са били членове на реформистката (калвинистка) църква и днес в града има повече католици, отколкото калвинисти.

Религиозното разединение се задълбочава

В отговор на Реформацията отделни градове и провинции заявили, че приемат католицизма, лутеранството или калвинизма, и така Европа била разкъсвана от религиозно разединение. Въпреки че реформаторите били обединени в критиките си към католическата църква, те имали несъгласия помежду си. Забине Вит, цитирана по–рано, отбелязва: „Теологични спорове се водели дори в лагера на протестантите.“ Макар че всички те признавали, че Библията трябва да бъде основата за християнската вяра, съществували значителни различия в ученията им. Едни от най–обсъжданите въпроси били значението на Вечерята на Господаря и Христовото присъствие. Не след дълго в калвинизма се зародила една от най–противоречивите доктрини — доктрината за предопределението.

Формулирането на тази доктрина предизвикало големи спорове. Една група калвинисти твърдели, че още преди хората да съгрешат, Бог бил решил, че не всички хора, а само малцина избрани ще бъдат спасени чрез Христос. Тази група вярвала, че спасението е в ръцете на Бога и че хората не са равни помежду си. Според други калвинисти спасението било възможно за всички хора и всеки сам избирал дали да го приеме, или не. Това означавало, че спасението зависи от свободната воля на човека. Дълго след смъртта на Калвин неговите привърженици продължавали да спорят по въпроси като предопределението, свободната воля и предоставянето на еднаква възможност за спасение за всекиго.

Наследството на калвинизма

През XX век Холандската реформистка църква използвала доктрината за предопределението като основание за расовата дискриминация в ЮАР. Относно налаганата от правителството идея за превъзходство на бялата раса Нелсън Мандела, първият чернокож президент на ЮАР, казал следното: „Тази идея беше подкрепяна от Холандската реформистка църква, която оправдаваше апартейда въз основа на религията, като твърдеше, че белите африканци са Божият избран народ, а чернокожите са по–нисши. За южноафриканците апартейдът и църквата вървяха ръка за ръка.“

През 90–те години на XX век Холандската реформистка църква публично се извини за подкрепата си на апартейда. В официално изявление, наречено Декларация Рустенбург, църковните водачи признаха: „Някои от нас пламенно използваха Библията, за да оправдаят апартейда, в резултат на което мнозина вярваха, че той е одобрен от Бога.“ През годините позицията на църквата по отношение на апартейда не само доведе до страдания поради расовите предразсъдъци, но и опетни името на Бога!

Жан Калвин умира в Женева през 1564 г. Според сведенията в края на живота си той благодарил на съмишлениците си, че „са удостоили с голяма чест един човек, който изобщо не заслужава това“, и ги помолил да му простят заради слабостите му, като например липсата на търпение и гнева му. Въпреки това обаче не можем да отречем, че характерните за протестантството трудолюбие, самодисциплина и отдаденост на работата ни напомнят за личността и ценностите на Жан Калвин.

[Текст в блока на страница 21]

[Карта на страница 18]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

ИСПАНИЯ

ФРАНЦИЯ

ПАРИЖ

Ноайон

Орлеан

Бурж

ШВЕЙЦАРИЯ

ЖЕНЕВА

[Снимка на страница 19]

Трудът на Калвин „Основи на християнската религия“ (1536 г.) станал наръчник за протестантската вяра

[Източник]

[Снимка на страница 20]

Екзекутирането на Сервет завинаги оставило петно върху живота и делото на Калвин

[Източник]

[Снимка на страница 21]

„Женевската Библия“ (1560 г.) е първата Библия на английски език с разделение на текста на стихове

[Източник]

Courtesy American Bible Society

[Информация за източника на снимката на страница 18]

СТРАЖЕВА КУЛА