Защо хората вършат зли дела?
Защо хората вършат зли дела?
МАЛЦИНА биха оспорили факта, че сме несъвършени и затова вършим неща, за които после съжаляваме. Но дали това обяснява многото зли дела, било то малки, или големи, които виждаме или за които научаваме почти всеки ден от хората около нас или от медиите?
Въпреки своето несъвършенство хората като цяло признават, че има морални граници, които не бива да бъдат престъпвани, и че всеки може да се въздържа от вършенето на зло. Също така мнозина веднага биха се съгласили, че има разлика между непреднамерена лъжа и злонамерена клевета, между това да нараниш някого, без да искаш, и да извършиш умишлено убийство. Често обаче едни от най–жестоките престъпления са извършвани от обикновени хора. Защо хората вършат зли дела?
Библията дава отговор на този въпрос. Тя посочва главните причини, поради които хората съзнателно вършат злини. Да разгледаме какво се казва в нея.
▪ „Потисничеството може да накара мъдрия да постъпва неразумно.“ (ЕКЛИСИАСТ 7:7)
Библията признава, че понякога притиснати от обстоятелствата, хората вършат неща, които иначе не биха направили. Някои дори биха извършили престъпление, опитвайки се да намерят решение на проблемите си и да поправят дадена несправедливост. „В много случаи — както се казва в книгата „Градски тероризъм“ — действията на терористите са мотивирани от силно разочарование от политиката, обществото и икономиката.“
▪ „Любовта към парите е коренът на всякакво зло.“ (1 ТИМОТЕЙ 6:10)
Според някои дори добрите хора може да загърбят благоприличието и да нарушат моралните норми, стига да им бъдат предложени достатъчно пари. Става ли въпрос за пари, хора, които при нормални обстоятелства са мили и любезни, може изведнъж да станат зли и жестоки. Помисли за многото престъпления, в чиято основа стои алчността, като например изнудванията, измамите, отвличанията и дори убийствата.
▪ „Тъй като присъдата за зло дело не се изпълнява бързо, сърцето на човешките синове е решено да върши зло.“ (ЕКЛИСИАСТ 8:11)
Както разбираме от този стих, много хора смятат, че когато не са наблюдавани от онези, които имат власт, могат да се измъкнат безнаказано. Това е така при шофирането с превишена скорост, преписването на изпити, злоупотребяването с обществени пари и други подобни постъпки. Когато законите не се прилагат последователно или когато липсва страхът от наказание, онези, които обикновено се подчиняват на закона, може да се чувстват свободни да направят нещо, което иначе не биха направили. В списание „Аргументи и факти“ се казва: „Престъпниците толкова лесно се изплъзват от наказание, че това явно вдъхновява обикновените граждани да извършват едни от най–жестоките престъпления.“
▪ „Всеки е изпитван, като бива теглен и примамван от собственото си желание. И след като желанието зачене, ражда грях.“ (ЯКОВ 1:14, 15)
От време на време в ума на всеки човек може да се породят погрешни мисли. Ежедневно сме засипвани с предложения и изкушения да постъпим неправилно. В библейски времена на християните било казано: „Не ви е постигнало друго изкушение освен това, с което обикновено се сблъскват хората.“ (1 Коринтяни 10:13) Но все пак крайният резултат зависи от избора, който ще направим — дали бързо ще отхвърлим погрешните мисли, или ще ги подхранваме и ще позволим да се развият. Както ни предупреждава Яков в своето вдъхновено от Бога писмо, ако оставим погрешните желания ‘да заченат’, със сигурност ще извършим нещо лошо.
▪ „Който ходи с мъдрите, ще стане мъдър, а който дружи с безразсъдните, ще пострада.“ (ПРИТЧИ 13:20)
Не бива да омаловажаваме факта, че хората, с които общуваме, ни оказват влияние, било то добро, или лошо. Много често хората правят лоши неща само защото са под натиск от околните или защото са в неподходяща компания. За съжаление накрая те жънат тъжните последствия от своите действия. В Библията думата „безразсъдните“ се отнася не за онези, на които им липсва интелигентност, а за онези, които пренебрегват мъдрите съвети от Божието Слово. Независимо дали сме млади, или стари, ако не избираме приятелите си мъдро, тоест според библейските принципи, можем да ‘пострадаме’.
От тези и други библейски стихове става ясно защо на пръв поглед обикновени хора вършат зли, дори жестоки дела. Макар че е от полза да знаем каква е причината за това, дали има надежда за промяна към по–добро? Да, има. Освен че обяснява защо хората вършат злини, Библията предсказва, че злото ще има край. Какво точно обещава тя? Дали наистина лошите неща в света ще изчезнат? Следващата статия ще отговори на тези въпроси.