Какво прави Бог?

„О, Йехова *, защо стоиш надалече? Защо се криеш, когато сме в беда?“ (ПСАЛМ 10:1)

ЕДИН бегъл преглед на новините е достатъчен, за да се убедим, че живеем във време, изпълнено с беди. И когато ни се случи някаква трагедия — когато станем жертва на престъпление, претърпим злополука или загубим близък човек в смъртта, — може да се питаме: „Дали Бог вижда какво ни се случва? Дали е загрижен за нас? Дали изобщо съществува?“

Но допускал ли си възможността очакванията ти към Бога да са основани на погрешна представа за него? Да разгледаме един пример: Представи си едно малко момче, което е тъжно, защото баща му е отишъл на работа. Момчето мисли за баща си и иска той да е у дома. То се чувства изоставено и през целия ден постоянно пита „Къде е татко?“.

Лесно можем да видим, че представата на детето за ситуацията е погрешна. В крайна сметка в този момент баща му работи, за да осигурява нужното за цялото семейство. Дали е възможно и нашето мислене да е повлияно от неправилна представа, когато питаме: „Къде е Бог?“

Например някои може да искат Бог да действа като екзекутор и веднага да наказва онези, които извършат нещо лошо. Други смятат, че Бог трябва да бъде като Дядо Коледа и да раздава подаръци — работа, брачен партньор или печеливш лотариен билет.

Според тези представи, ако Бог не въздаде справедливост веднага или ако не изпълни желанията ни, тогава той е безчувствен към нашите страдания и не се интересува от нуждите ни. Но това е много далече от истината! Всъщност в този момент Йехова Бог работи, за да осигурява нужното за цялото човешко семейство, макар и не според очакванията на мнозина.

Тогава какво прави Бог? За да отговорим на този въпрос, трябва да се върнем в началото на човешката история, когато хората развалили добрите си взаимоотношения с Бога. Но не всичко било изгубено!

Разрушителните последици от греха

Представи си една къща, която е била занемарена в продължение на много години. Покривът е пропаднал, вратите са се откачили от пантите си, а фасадата е повредена. Преди време тази къща е била в добро състояние, но сега не е. Като се има предвид сериозността на повредите в къщата, става ясно, че възстановяването ѝ няма да е лесно, няма да стане за един ден.

 Сега помисли за вредата, нанесена на човечеството преди около 6000 години, когато Сатана, едно невидимо духовно създание, накарал Адам и Ева да се разбунтуват срещу Бога. До този момент първите мъж и жена се радвали на съвършено здраве и имали възможността да живеят вечно заедно със своите бъдещи потомци. (Битие 1:28) Но когато съгрешили, Адам и Ева навредили на всички хора, които щели да се родят.

Не бива да подценяваме разрушителните последици от този бунт. В Библията се казва: „Чрез един човек [Адам] грехът влезе в света и чрез греха — смъртта.“ (Римляни 5:12) Освен че донесъл смъртта, грехът развалил добрите взаимоотношения на хората със Създателя и им нанесъл вреда във физическо, умствено и емоционално отношение. В резултат на това състоянието на хората може да се сравни с една занемарена къща. Праведният мъж Йов вярно описал нашето положение, като казал, че човек „живее малко и е изпълнен с безпокойство“. (Йов 14:1)

Но дали след като Адам и Ева съгрешили, Бог изоставил хората? Не! Всъщност оттогава насам нашият небесен Баща не е спрял да работи в полза на човечеството. За да разберем по–добре какво прави той за нас, нека обсъдим три стъпки, необходими за възстановяването на една къща, и как всяка от тези стъпки съответства на онова, което Бог е направил, за да възстанови човечеството до първоначалното му състояние.

1 След като разгледа занемарената къща, собственикът трябва да реши дали да я възстанови, или да я разруши.

Веднага след бунта в Едемската градина Йехова Бог заявил своето намерение да възстанови човечеството до първоначалното му състояние. Той казал следното на невидимото духовно създание, което стояло зад бунта: „Ще причиня вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство. То ще ти смаже главата, ти ще му нараниш петата.“ (Битие 3:15)

С тези думи Йехова обещал да унищожи виновника за бунта в Едем. (Римляни 16:20; Откровение 12:9) Освен това предсказал, че едно бъдещо „потомство“ ще изкупи човечеството от греха. * (1 Йоан 3:8) Тези обещания разкриват една важна истина — Бог няма да разруши, а ще възстанови своето творение. Но за това щяло да бъде необходимо време.

2 Един архитект изготвя скица, на която ясно се вижда как ще бъде възстановена къщата.

Йехова Бог дал на израилтяните кодекс от закони и осигурил напътствия за построяването на храм, в който да му се покланят. В Библията се казва: „Тези неща са сянка на онова, което ще дойде.“ (Колосяни 2:17) Като една скица те предизобразяват нещо много по–велико.

 Например израилтяните принасяли животински жертви, за да получат прошка за греховете си. (Левит 17:11) Това предизобразявало една по–велика жертва, която щяла да бъде принесена векове по–късно. Тя щяла да осигури на човечеството истинско изкупление. * Характеристиките на светия шатър и на храма, в който израилтяните се покланяли на Бога, били предобраз на онова, което бъдещият Месия щял да направи в периода между жертвената си смърт и възнасянето си на небето. (Виж илюстрацията на  7 страница.)

3 Избран е строител, който следвайки скицата, ще възстанови къщата.

Исус бил обещаният Месия, който подобно на израилтяните, които принасяли жертви, щял да даде собствения си живот, за да изкупи човечеството. Затова Йоан Кръстител нарекъл Исус „Агнето на Бога, което премахва греха на света“. (Йоан 1:29) Исус с готовност приел тази задача. Той казал: „Слязох от небето, за да върша не своята воля, а волята на онзи, който ме изпрати.“ (Йоан 6:38)

Божията воля за Исус била той не само „да даде живота си като откуп в замяна на мнозина“, но и да сключи договор за Царство със своите последователи. (Матей 20:28; Лука 22:29, 30) Това Царство е средството, чрез което Бог ще осъществи намерението си за хората. Посланието за Божието Царство * е наречено „добра новина“, защото обяснява, че Бог е установил правителство в небето, което да управлява над земята. (Матей 24:14; Даниил 2:44)

Възстановяването продължава

Преди да се възнесе на небето, Исус заповядал на последователите си: „Правете ученици сред всички народи, като ги покръствате в името на Бащата, на Сина и на светия дух ... И ето, аз съм с вас през всичките дни до завършека на тази система.“ (Матей 28:19, 20)

Следователно възстановяването на човечеството до първоначалното му състояние нямало да приключи със смъртта на Исус. То щяло да продължи до „завършека на тази система“, когато Божието Царство ще започне да управлява земята. Това време е наближило. Уверени сме, че е така, защото знакът, който Исус предсказал относно „завършека на тази система“, се изпълнява днес. * (Матей 24:3–14; Лука 21:7–11; 2 Тимотей 3:1–5)

В днешно време в подчинение на Исусовата заповед Свидетелите на Йехова проповядват добрата новина за Божието Царство в 236 страни. Всъщност целта на списанието, което четеш, е да ти помогне да научиш повече за това Царство и какво ще постигне то. На втора страница на всеки брой на „Стражева кула“ ще намериш следните думи: „Това списание ... носи утеха на хората чрез добрата новина, че Божието Царство, което е действително правителство в небесата, скоро ще сложи край на цялото зло и ще превърне земята в рай. Това списание насърчава вярата в Исус Христос, който умрял, за да можем ние да придобием вечен живот, и който сега управлява като Цар на Божието Царство.“

Вярно е, че днес може да чуваш за терористични атаки и природни бедствия или лично да си засегнат от някаква трагедия. Но ако изучаваш Библията, ще се убедиш, че Бог не е изоставил човечеството. Напротив, „той не е далече от всеки един от нас“. (Деяния 17:27) Неговото обещание да възстанови онова, което са загубили нашите прародители, ще се изпълни! (Исаия 55:11)

[Бележки под линия]

 [Таблица/Снимки на страница 7]

 ‘Подобие на действителността’ — какво предизобразява светият шатър

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

ОЛТАРЪТ

Готовността на Бога да приеме жертвата на Исус. (ЕВРЕИ 13:10–12)

ПЪРВОСВЕЩЕНИКЪТ

Исус. (ЕВРЕИ 9:11)

1 В Деня на изкуплението първосвещеникът принасял жертва за греховете на народа. (ЛЕВИТ 16:15, 29–31)

1 На 14 нисан 33 г. Исус принесъл живота си като жертва за нас. (ЕВРЕИ 10:5–10; 1 ЙОАН 2:1, 2)

СВЯТОТО МЯСТО

Състоянието на Исус като заченат с духа Син на Бога. (МАТЕЙ 3:16, 17; РИМЛЯНИ 8:14–17; ЕВРЕИ 5:4–6)

ЗАВЕСАТА

Плътското тяло на Исус — преградата, която разделяла земния живот от небесния живот. (1 КОРИНТЯНИ 15:44, 50; ЕВРЕИ 6:19, 20; 10:19, 20)

2 Първосвещеникът минавал зад завесата, разделяща Святото от Най–святото място.

2 След възкресението си Исус минал зад завесата, като се възнесъл на небето, „за да застане ... пред лицето на Бога за нас“. (ЕВРЕИ 9:24–28)

НАЙ–СВЯТОТО МЯСТО

Небесата. (ЕВРЕИ 9:24)

3 В Най–святото място първосвещеникът поръсвал малко от кръвта на жертвата пред ковчега на договора. (ЛЕВИТ 16:12–14)

3 Като представил стойността на пролятата си кръв, Исус осигурил откуп за нашите грехове. (ЕВРЕИ 9:12, 24; 1 ПЕТЪР 3:21, 22)