ПРЕЗ последните години подобни теории за Исус стават все по–разпространени, донякъде под влиянието на някои известни филми и романи. Освен това много книги и статии насочват вниманието към апокрифни творби от II и III век, за които се твърди, че разкриват липсващи в евангелията факти за Исус. Дали тези твърдения са верни? Можем ли да сме сигурни, че Библията ни казва цялата истина за Исус?

За да намерим отговора на тези въпроси, е необходимо да разгледаме някои подробности. Първо, трябва да научим  повече за това кой е написал евангелията и кога. Второ, важно е да разберем кой е определил каноничните книги на Писанието и как е станало това. И трето, необходимо е да научим повече за апокрифните творби и как те се различават от каноничните книги. *

Според някои източници Евангелието според Матей било написано най–рано около осем години след смъртта на Христос, тоест през 41 г. Но много учени твърдят, че това е станало по–късно. Като цяло обаче се смята, че всички книги на Християнските гръцки писания са били написани през първи век.

По това време онези, които били очевидци на живота, смъртта и възкресението на Исус, били все още живи и можели да потвърдят разказите в евангелията. Освен това те лесно можели да кажат, ако има някакви неточности. Професор Фредерик Брус отбелязва: „Една от силните страни на проповядването на апостолите е това, че уверено се позовавали на познанието на слушателите. Те не само казвали ‘Ние сме свидетели на тези неща’, но също ‘Както вие сами знаете’ (Деяния 2:22).“

Кои били писателите на Християнските гръцки писания? Сред тях били някои от дванайсетте апостоли на Исус. Както те, така и други библейски писатели, като например Яков, Юда и вероятно Марко, присъствали на Петдесетница през 33 г., когато бил сформиран християнският сбор. Тези мъже, както и Павел, сътрудничели отблизо с ръководното тяло на ранния християнски сбор, което се състояло от апостолите и старейшините в Йерусалим. (Деяния 15:2, 6, 12–14, 22; Галатяни 2:7–10)

Исус заповядал на своите последователи да продължат дейността по проповядване и правене на ученици, която той започнал. (Матей 28:19, 20) Той казал още: „Който слуша вас, слуша и мене.“ (Лука 10:16) Освен това Исус им обещал, че Божият свети дух, или действена сила, ще им даде сили, за да извършат тази задача. Следователно писанията на апостолите и техните сътрудници — мъже, които дали ясно доказателство, че са благословени от Божия свети дух — съвсем основателно били приети от първите християни за достоверни.

Самите библейски писатели свидетелствали, че книгите, написани от сътрудниците им, са достоверни и боговдъхновени. Например апостол Петър се позовал на писмата на Павел и ги споменал заедно „с останалата част от Писанието“. (2 Петър 3:15, 16) Павел от своя страна признал, че апостолите и другите християнски пророци били вдъхновени от Бога. (Ефесяни 3:5)

Следователно съществуват убедителни доказателства, че евангелията са надеждни и достоверни. Те не са легенди и приказки, а старателно записана история, основана на думите на очевидци. Те са написани от мъже, които били вдъхновени от Божия свети дух.

Според някои писатели канонът на Християнските гръцки писания бил определен векове по–късно от църквата при управлението на император Константин. Но фактите показват нещо друго.

Например професорът по история на църквата Оскар Скарсауне отбелязва: „Кои писания да бъдат включени в Новия завет и кои не, не било решено от някой църковен събор, нито само от един човек ... Принципът бил прост и  логичен: За достоверни били смятани писанията от първи век, които били написани от апостолите или от техните сътрудници. Написаните по–късно писания, писма или „евангелия“ не били включени ... Този процес приключил много преди Константин и много преди неговата църква да бъде утвърдена на власт. Именно църквата на мъчениците, а не властващата църква, ни е дала Новия завет.“

Доцент Кен Бердинг, който изучава Християнските гръцки писания, обяснява как били определени каноничните книги: „Църквата не е установила канона според предпочитанията си. По–скоро може да се каже, че тя е приела книгите, които християните винаги са смятали за истинското Слово на Бога.“

Но дали единствено обикновените християни от първи век избрали каноничните книги? Библията ни казва, че зад това стояло нещо много по–важно и могъщо.

Според Библията един от чудодейните дарове на духа, които били дадени през първите десетилетия на християнския сбор, било ‘разбирането на вдъхновените изказвания’. (1 Коринтяни 12:4, 10) Така че някои християни тогава получили свръхчовешки способности да различават изказванията, които наистина били вдъхновени от Бога, от онези, които не били такива. Затова християните днес могат да бъдат уверени, че Библията включва книгите, които били признати за боговдъхновени.

Следователно каноничните книги били определени в един ранен период под ръководството на светия дух. След втората половина на II век някои писатели започнали да обсъждат каноничността на библейските книги. Но тези писатели не определили канона, те просто потвърдили това, което Бог вече бил направил чрез представителите си, ръководени от неговия дух.

Древните ръкописи също осигуряват неопровержими доказателства в подкрепа на книгите, смятани днес за канонични. Съществуват повече от 5000 ръкописа на Християнските гръцки писания на езика на оригинала, включително от II и III век. През първите векове именно тези писания, а не апокрифите, били смятани за достоверни и затова били преписвани и широко разпространявани.

Най–голямото доказателство за каноничността на библейските книги се намира в самите тях. Каноничните писания са в съгласие с „образеца на здравите  думи“ в останалата част на Библията. (2 Тимотей 1:13) Те подтикват читателите да обичат Йехова, да му се покланят и да му служат и също ги предупреждават да избягват суеверията, демонизма и поклонението към хора и ангели. Те са исторически точни и съдържат надеждни пророчества. Нещо повече насърчават хората да обичат своите ближни. Християнските гръцки писания правят точно това. Но дали можем да кажем същото за апокрифите?

Съществуват много разлики между апокрифните творби и каноничните книги. Апокрифите били писани от средата на II век нататък, много след каноничните книги. Освен това представата, която създават за Исус и християнството, не е в съгласие с вдъхновеното Писание.

Апокрифното Евангелие от Тома приписва на Исус странни изказвания, например, че щял да превърне Мария в мъж, за да може тя да влезе в небесното Царство. А в Евангелието за детството на Исус от Тома той е описан като злобно дете, което нарочно причинило смъртта на друго дете. Апокрифните Деяния на Павел и Деяния на Петър наблягат на пълното въздържание от сексуални отношения и дори твърдят, че апостолите поучавали жените да напускат мъжете си. В Евангелието от Юда се казва, че Исус се присмял на учениците си, когато те се помолили на Бога за храната. Всичко това е в противоречие с казаното в каноничните книги. (Марко 14:22; 1 Коринтяни 7:3–5; Галатяни 3:28; Евреи 7:26)

Много апокрифни творби отразяват вярванията на гностиците, които твърдят, че Създателят Йехова не е добър Бог. Те също вярват, че възкресението не е буквално, че всичко материално е зло и че Сатана е източникът на брака и на възпроизводителните способности.

За някои апокрифни книги погрешно се твърди, че са написани от библейски персонажи. Дали поради някакъв таен заговор тези книги били махнати от Библията? Ученият Монтагю Джеймс, който изследвал апокрифите, казал: „Няма съмнение, че никой не ги е изключил от Новия завет — те са направили това сами.“

Каноничните писания многократно предупреждавали, че щяло да се появи отстъпничество, което ще поквари християнския сбор. Всъщност отстъпничеството вече се било появило през първи век, но апостолите спирали разпространението му. (Деяния 20:30; 2 Солунци 2:3, 6, 7; 1 Тимотей 4:1–3; 2 Петър 2:1; 1 Йоан 2:18, 19; 4:1–3) От тези предупреждения става ясно защо след смъртта на апостолите се появили писания, които били в противоречие с ученията на Исус.

Вярно е, че някои учени и историци може да смятат тези творби за древни и надеждни. Но помисли: Какво ще стане, ако учените днес съберат много статии от различни клюкарски списания и издания на крайни религиозни групи и после ги поставят в един сейф? Дали след време написаното в тях ще стане истинно и достойно за доверие? Дали след 1700 години лъжите и измислиците ще са истина само защото тези статии са много стари?

Разбира се, че не! Същото можем да кажем и за изказванията, че Исус и Мария Магдалина са били женени, и за други такива нелепи твърдения в апокрифните книги. Защо да се доверяваш на подобни ненадеждни източници, когато разполагаш с надеждна информация? Всичко, което Бог иска да знаем за Сина му, е записано в Библията — книга, на която можем да имаме пълно доверие.