Библията променя живота на хората

Как един мъж, който като младеж започнал да употребява марихуана и тютюн, намерил сили да се пребори с този навик? Как един побойник, който бил член на улична банда, се научил да контролира гнева си и преодолял расовата омраза? Прочети какво казват самите те.

БИОГРАФИЧНИ ДАННИ

ИМЕ: ХАЙНРИХ МААР

ВЪЗРАСТ: 38 ГОДИНИ

СТРАНА: КАЗАХСТАН

ТОЙ БИЛ ПРИСТРАСТЕН КЪМ МАРИХУАНА И ТЮТЮН

МОЕТО МИНАЛО: Роден съм в южната част на Казахстан, на около 120 километра от град Ташкент. Лятото там беше сухо и горещо, като температурата стигаше до 45°C а през зимата падаше до −10°C — чудесни условия за отглеждане както на грозде, така и на канабис.

Родителите ми бяха с немски произход. И двамата бяха евангелисти, но не ходеха на църква. Научиха ме обаче да казвам наизуст молитвата „Отче наш“. Когато бях 14–годишен, майка ми и по–голямата ми сестра за известно време изучаваха Библията със Свидетелите на Йехова. Веднъж подслушвах, когато двете Свидетелки, които водеха изучаването, показаха на майка ми Божието име, Йехова, в нейната стара Библия. Това ми направи силно впечатление. Но майка ми прекъсна изучаването и аз не продължих да уча за Бога. След време в училище учителката ни разказваше всякакви лъжи за т.нар. секта на Свидетелите на Йехова. Но тъй като вече бях посетил няколко събрания на Свидетелите заедно със сестра си, казах на учителката, че тези неща не са верни.

Когато навърших 15 години, ме изпратиха да уча в Ленинград, днес Санкт Петербург (Русия). Споделях със съквартирантите си и малкото неща, които знаех за Йехова. Но по това време започнах да пуша. Когато се връщах у дома в Казахстан, лесно успявах да си купя марихуана, макар че беше незаконно. Освен това пиех много водка и домашно вино.

След като завърших училище, през следващите две години служих в съветската армия. Все още помнех някои библейски разкази, които бях научил като малък. При всяка възможност говорех на другите войници за Йехова и  защитавах Свидетелите, когато чувах да говорят лъжи против тях.

Когато отбих военната си служба, заминах за Германия. Докато бях в лагера за имигранти, получих една книга за изучаване на Библията, издадена от Свидетелите. Прочетох я на един дъх и осъзнах, че това е истината. Но не можех да се освободя от пристрастеността си към тютюна и марихуаната. След време се преместих в околностите на Карлсруе. Там срещнах един Свидетел на Йехова и той започна да изучава Библията с мене.

КАК БИБЛИЯТА ПРОМЕНИ ЖИВОТА МИ: И преди мислех, че Библията е Божието Слово, но едва след като прочетох книгата, която получих, се убедих, че Библията съдържа отговорите на всички важни въпроси, засягащи живота. Трябваше ми обаче много време, докато променя навиците си. Накрая взех присърце библейския съвет, записан във 2 Коринтяни 7:1, и реших да се очистя от „всяко нещо, което омърсява плътта и духа“, което означаваше да се откажа от марихуаната и тютюна.

Почти веднага спрях да пуша марихуана, но ми трябваше половин година, за да се освободя от навика на тютюнопушенето. Веднъж Свидетелят, който изучаваше Библията с мене, ме попита: „Какъв е смисълът на живота ти?“ Този въпрос наистина ме накара да се замисля за пристрастеността си към тютюна. На няколко пъти се опитвах да откажа цигарите, но този път реших да се моля на Бога, преди да посегна към тях, вместо след това да го моля за прошка. Затова си определих ден, в който да прекратя този навик. Това стана през 1993 г. Оттогава насам, благодарение на помощта на Йехова, не съм докосвал цигара.

КАКВА ПОЛЗА СЪМ ИЗВЛЯКЪЛ: След като се освободих от своята скъпоструваща и вредна зависимост от марихуаната и тютюна, здравето ми се подобри. Днес се радвам на привилегията да служа като доброволец в клона на Свидетелите на Йехова в Германия. Толкова съм щастлив, че се научих да прилагам в живота си съветите на Библията! Сега, след като знам какво учи Библията, животът ми има смисъл.

БИОГРАФИЧНИ ДАННИ

ИМЕ: ТИТ ШАНГАДИ

ВЪЗРАСТ: 43 ГОДИНИ

СТРАНА: НАМИБИЯ

ТОЙ БИЛ ПОБОЙНИК И ЧЛЕН НА УЛИЧНА БАНДА

МОЕТО МИНАЛО: Израснах в едно село в областта Охангвена в северната част на Намибия. По време на войната през 80–те години на XX век хората от моето село бяха бити и убивани. В селото ми смятаха едно момче за истински мъж, ако то се бие добре и може да победи другите момчета. Затова и аз се научих да се бия.

След като завърших училище, отидох да живея при чичо си в крайбрежния  град Свакопмунд. Не след дълго се присъединих към една улична банда от бунтовни младежи. Ходехме на места в града, където не допускаха чернокожи, като например в хотели и заведения, само за да предизвикаме сбивания. Няколко пъти се бихме с охраната и полицията. Всяка вечер носех дълъг, остър нож или панга, вид мачете, за да нападна всекиго, който ми се изпречи на пътя.

Една нощ, докато се биехме с друга банда, едва не загубих живота си. Член на противниковата банда ме нападна в гръб и тъкмо когато щеше да отсече главата ми, един от моята банда го удари и той загуби съзнание. Макар че се разминах на косъм от смъртта, не се отказах от насилието. Ако имах разногласия с някого, винаги пръв посягах да го ударя.

КАК БИБЛИЯТА ПРОМЕНИ ЖИВОТА МИ: Когато за първи път срещнах една Свидетелка на Йехова, тя ми прочете няколко стиха от 37 псалм и каза, че в библейската книга Откровение се съдържат други чудесни обещания за бъдещето. Но понеже не ми каза къде точно в книгата се намират те, намерих Библия и още същата нощ прочетох цялата книга Откровение. Много ми хареса обещанието, записано в Откровение 21:3, 4, че „вече няма да има смърт, нито жалеене, плач или болка“. Когато Свидетелката дойде отново, приех предложението ѝ да изучавам Библията.

Беше ми изключително трудно да променя начина си на мислене и поведението си. Но от Деяния 10:34, 35 научих, че „Бог не е предубеден, но във всеки народ приема този, който се бои от него и върши каквото е праведно“. Положих и много усилия да приложа думите от Римляни 12:18: „Ако е възможно, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички хора.“

Освен че трябваше да се науча да контролирам гнева си, трябваше да се преборя и със силната си зависимост от тютюна. Често пъти със сълзи на очи умолявах Йехова да ми помогне. Но явно в началото не правех нещата както трябва — казвах, че това е „последната“ ми цигара, и след това се молех. Свидетелката, която изучаваше с мене, ми помогна да разбера, че ще е по–полезно да се моля, преди да посегна към цигарите. Трябваше също да избягвам компанията на хора, които пушат. Последвах и съвета да говоря с колегите си за вредата от тютюнопушенето и това наистина ми помогна, защото вече не получавах безплатно цигари — другите пушачи не ми ги предлагаха.

Най–накрая престанах да пуша и изоставих предишния си начин на живот. След като шест месеца учех и прилагах библейските принципи, вече отговарях на изискванията да бъда покръстен като Свидетел на Йехова.

КАКВА ПОЛЗА СЪМ ИЗВЛЯКЪЛ: Убедих се, че Свидетелите на Йехова изповядват истинската религия, когато видях как проявяват любов помежду си, без значение от расата или от цвета на кожата. Още преди да се покръстя като Свидетел, един бял брат от сбора ме покани на гости в дома си. Мислех си, че сънувам! Никога преди не бях седял спокойно заедно с бял човек, камо ли да се храня с него в дома му. Но вече бях част от истинско международно братство!

В миналото охраната и полицията се опитваха да ме накарат да променя начина си на мислене и поведението си, но не успяха. Само Библията ме подбуди да променя личността си и ми помогна да стана щастлив човек.

[Текст в блока на страница 29]

„Често пъти със сълзи на очи умолявах Йехова да ми помогне“