МНОГО хора приемат учението за Троицата като „основна доктрина на християнската религия“. Според това учение Бащата, Синът и светият дух са три личности в един Бог. Кардинал Джон О’Конър заявил относно Троицата: „Знаем, че това е много дълбоко тайнство, което дори не сме започнали да разбираме.“ Защо учението за Троицата е толкова трудно за разбиране?

В „Илюстрован библейски речник“ се разкрива една причина за това. В този речник се признава следното относно Троицата: „Това не е библейска доктрина, в смисъл че никъде в Библията не може да се намери нейно обяснение.“ Тъй като учението за Троицата „не е библейска доктрина“, хората, които вярват в нея, отчаяно търсят библейски стихове в нейна подкрепа, стигайки дотам да ги преиначават.

Един пример за библейски стих, с който често се злоупотребява, е Йоан 1:1. Там се казва: „В началото беше Словото и Словото беше с Бога [на гръцки „тон тео̀н“], и Словото беше бог [„тео̀с“].“ Този стих съдържа две форми на гръцкото съществително „тео̀с“ (бог). В първия случай пред него се намира „тон“, форма на гръцкия определителен член, като тук думата „тео̀н“ се отнася за Всемогъщия Бог. Във втория случай обаче пред „тео̀с“ няма определителен член. Дали е бил изпуснат по погрешка?

Евангелието според Йоан било написано на общогръцкия език койне, при който съществуват конкретни правила относно употребата на определителния член. Библейският учен Арчибалд Робъртсън обяснява, че ако и подлогът, и сказуемното определение към него са членувани, тогава „те са определени,  смятани за идентични, едни и същи и взаимозаменяеми“. Робъртсън дава като пример Матей 13:38, където се казва: „Нивата [на гръцки „хо агро̀с“] е светът [„хо ко̀смос“].“ Пред думите нива („агро̀с“) и свят („ко̀смос“) има определителен член „хо“. Следователно граматиката ни помага да разберем, че и светът е нивата.

Какво става обаче, когато подлогът е членуван, а сказуемното определение към него не е, както е в Йоан 1:1? Посочвайки този стих като пример, ученият Джеймс Алън Хюит подчертава следното: „При подобна конструкция подлогът и сказуемното определение към него не са еднакви, равностойни, идентични или каквито и да било подобни.“

За да поясни, Хюит използва 1 Йоан 1:5, където се казва: „Бог е светлина.“ На гръцки думата „Бог“ е предадена с „хо тео̀с“, тоест пред нея има определителен член, докато думата „фос“, или светлина, не е членувана. Хюит обяснява: „Човек винаги може ... да каже, че Бог се характеризира със светлината, но не винаги може да се каже, че светлината е Бог.“ Подобни примери са и стиховете от Йоан 4:24 и 1 Йоан 4:16, където се казва, че „Бог е дух“ и че „Бог е любов“. И в двата стиха подлогът „Бог“ е членуван, докато сказуемните определения към него, „дух“ и „любов“, не са. Следователно подлогът и сказуемното определение към него не са взаимозаменяеми, тоест не може да се каже, че „духът е Бог“ или че „любовта е Бог“.

Много преводачи на Библията и специалисти по древногръцки език признават, че стихът от Йоан 1:1 разкрива не самоличността, а едно от основните качества на „Словото“. Библейският преводач Уилям Баркли отбелязва: „Тъй като [апостол Йоан] не слага определителен член пред ‘тео̀с’, тази дума се превръща в описание ... Тук Йоан не показва, че Словото и Бог са една и съща личност. Най–просто казано, той не твърди, че Исус е Бог.“ Ученият Джейсън Дейвид Бедън също казва: „На гръцки, ако изпуснеш определителния член пред ‘тео̀с’ в изречение като това в края на Йоан 1:1, читателите ти ще направят заключението, че става въпрос за някакъв неопределен бог. ... Липсата на определителен член пред ‘тео̀с’ значително променя смисъла му в сравнение с членуваното ‘хо тео̀с’.“ По подобен начин на български правим разлика между „бог“ и „Бог“. Бедън добавя: „В Йоан 1:1 Словото не е единственият истински Бог, а бог, или божествено създание.“ Или както казва ученият Джоузеф Хенри Теър, който работил върху „Американски стандартен превод“ на Библията: „Логос [или Словото] било божествено, а не самият Бог.“

Дали истината за това кой е Бог трябва да бъде „много дълбоко тайнство“? Изглежда за Исус не било така. В молитва към своя Баща Исус ясно разкрил, че двамата с него са отделни личности, като казал: „За да получат те вечен живот, е необходимо да приемат познание за тебе, единственият истински Бог, и за онзи, когото ти изпрати, Исус Христос.“ (Йоан 17:3) Ако вярваме на думите на Исус и разбираме ясните учения на Библията, ние ще го приемаме и почитаме като божествения Син на Бога. Освен това ще се покланяме на Йехова като на „единствения истински Бог“.