1, 2. Какво може да се питаме понякога и за какви библейски примери се сещаме?

СЛУЧВАЛО ли ти се е да се питаш дали ще се възстановиш от сериозна болест? Или може би си се притеснявал за близък роднина или приятел. Нормално е да се тревожим, когато се сблъскаме с тежки здравословни проблеми. Двама царе в дните на пророците Илия и Елисей имали подобни притеснения. Цар Охозия, който бил син на Ахав и Йезавел, паднал лошо и затова питал дали ще оздравее. След време Вен–адад, царят на Сирия, се разболял сериозно и попитал: „Дали ще оздравея от болестта си?“ (4 Царе 1:2; 8:7, 8)

² Разбира се, надяваме се нещата да се развият добре за нас и за близките ни. Но мнозина се питат какво ще направи Бог, за да им помогне. По времето на онези царе Бог понякога правел чудеса във връзка с живота и здравето на хората. Чрез пророците си Йехова дори извършвал възкресения. (3 Царе 17:17–24; 4 Царе 4:17–20, 32–35) Можем ли да очакваме да прави същото и днес?

3–5. Каква сила имат Бог и Исус и какви въпроси възникват?

³ Без съмнение Бог има силата да влияе върху здравето на хората. Библията потвърждава това. Понякога Йехова  наказвал някои с болести, като например фараона в дните на Авраам и след време Мариам, сестрата на Моисей. (Бит. 12:17; Чис. 12:9, 10; 2 Царе 24:15) Бог предупредил израилтяните, че ако бъдат неверни, ще им нанесе „всяка болест и всяко бедствие“. (Втор. 28:58–61) От друга страна, Йехова може да отстранява болести или да ги предотвратява. (Из. 23:25; Втор. 7:15) Той може и да лекува хората. Йов бил толкова болен, че искал да умре, но Йехова го излекувал! (Йов 2:7; 3:11–13; 42:10, 16)

⁴ Бог несъмнено има силата да лекува болните. Същото се отнася и за неговия Син. В Библията четем, че Исус по чудодеен начин изцелявал прокажени, епилептици, слепи и парализирани. (Прочети Матей 4:23, 24; Йоан 9:1–7) Колко насърчително е, че чудесата, които Исус извършил, са предобраз на онова, което той ще направи в по–голям мащаб в новия свят. Тогава „нито един жител няма да каже: ‘Болен съм’“. (Иса. 33:24)

⁵ Трябва ли тогава да очакваме чудодейни изцеления от Бога или от Исус днес? Как трябва да гледаме на тежките болести и какво да правим във връзка с тях?

6. Какво знаем за чудодейните дарове, които някои от първите християни получили?

⁶ От Библията знаем, че през първи век Бог дал сила на някои помазани християни да вършат чудеса. (Деян. 3:2–7; 9:36–42) Сред „различните дарове“ на духа, които можели да получат, бил и ‘дарът да лекуват’. (1 Кор. 12:4–11) Но този и други дарове, като например говоренето на езици и пророкуването, скоро щели да бъдат премахнати. (1 Кор. 13:8) Те не съществуват днес и затова не можем да очакваме Бог чудодейно да лекува нас или близките ни.

7. Какво уверение съдържат думите от Псалм 41:3?

⁷ От друга страна, ако сме болни, можем да разчитаме на Бога за утеха, мъдрост и подкрепа подобно на верните му служители от миналото. Цар Давид писал: „Щастлив е всеки, който се отнася милостиво към бедния, Йехова ще го избави в ден на бедствие. Йехова ще го защитава и ще пази живота му.“ (Пс. 41:1, 2) Знаем, че никой, който се отнасял милостиво към бедните в дните на Давид, не продължил да живее вечно. Следователно Давид не искал да каже, че онези, които били загрижени за другите, никога нямало да умрат. По–скоро тези боговдъхновени думи означават, че Йехова щял да помага на такива верни хора. По какъв начин? Давид обяснил: „Йехова ще го подкрепя, когато той лежи болен на леглото си. Ще се грижиш за него, докато е болен.“ (Пс. 41:3) Онзи, който проявявал милост към бедните, можел да бъде сигурен, че Бог няма да забрави за него и за верността му. А възстановителните способности на даденото му от Бога тяло можели да му помогнат да се излекува от болестта си.

8. Какво искал Давид от Йехова според Псалм 41:4?

⁸ Давид писал: „Аз казах: ‘О, Йехова, прояви благоволение към мене! Излекувай душата ми, защото съгреших против тебе!’“ (Пс. 41:4) Тези думи може би се отнасяли за времето, когато Авесалом се опитал да измести от престола Давид, който тогава бил болен и не можел да го спре. Въпреки че Бог му простил, Давид не забравил греха, който извършил с Витсавее, и последствията от него. (2 Царе 12:7–14) Но царят бил сигурен, че Бог ще го подкрепя, когато е  болен. Дали Давид молел да бъде излекуван чудодейно и животът му да бъде удължен?

9. а) По какво случаят на Давид се различавал от случая на цар Езекия? б) Какво можел да очаква Давид от Йехова?

⁹ Години по–късно Бог излекувал цар Езекия, който ‘се разболял и щял да умре’. При този необикновен случай Бог се намесил. Езекия се възстановил и живял още 15 години. (4 Царе 20:1–6) Давид, от друга страна, не се молел за чудодейно изцеление. От контекста разбираме, че той молел Бога да му помогне така, както би помогнал на човек, който се отнася милостиво към бедните. Това включвало да го подкрепя, „когато той лежи болен на леглото си“. Тъй като грехът му бил простен, Давид можел да моли Бога за утеха и подкрепа и да се излекува чрез възстановителните способности на тялото си. (Пс. 103:3) Ние можем да правим същото.

10. Какво научаваме от случилото се с Трофим и Епафродит?

¹⁰ Давид не бил изцелен чудодейно и не получил необичайно дълъг живот. Ситуацията на Трофим, един от сътрудниците на апостол Павел, била подобна. Знаем, че понякога Павел получавал сила да лекува болните. (Прочети Деяния 14:8–10.) Например „бащата на Поплий“ бил „болен от треска и дизентерия“. Павел ‘казал молитва, положил ръце върху него и го излекувал’. (Деян. 28:8) Павел обаче не направил същото за Трофим, който го придружавал при едно от мисионерските му пътувания. (Деян. 20:3–5, 22; 21:29) Когато Трофим се разболял и не можел да продължи пътуването с Павел, апостолът не го излекувал, а го оставил в Милет да се възстанови. (2 Тим. 4:20) По подобен начин, когато Епафродит ‘се разболял почти до смърт’, нищо не показва, че Павел по чудодеен начин излекувал близкия си приятел. (Флп. 2:25–27, 30)

11, 12. Защо Лука бил наистина полезен на Павел и какво знаем за него?

¹¹ „Обичаният от всички лекар Лука“, който написал книгата Деяния, също пътувал с Павел. (Кол. 4:14; Деян. 16:10–12; 20:5, 6) Имаме основания да смятаме, че Лука давал на Павел съвети за здравето и оказвал медицинска помощ на него и на другите, които го придружавали. Защо може да се е налагало Лука да прави това? Защото дори Павел боледувал, докато пътувал. (Гал. 4:13) Лука осигурявал медицинска помощ в съгласие с думите на Исус: „Здравите не се нуждаят от лекар, а болните.“ (Лука 5:31)

¹² Библията не посочва къде или кога Лука получил медицинското си обучение. Предполага се, че Павел споменал пред християните в Колоса ролята на Лука като лекар, защото те го познавали. Интересно е, че наблизо, в град Лаодикия, имало медицинско училище. Във всеки случай Лука не бил просто самозванец, който обичал да дава съвети за здравето, а бил лекар. Това личи както от медицинските изрази, които Лука използвал в своето евангелие и в книгата Деяния, така и от факта, че описал много от изцеленията на Исус.

13. Какъв уравновесен възглед относно препоръките за здравето трябва да имаме?

¹³ Днес не живеем във време, когато наш събрат може чудодейно да ни изцели. Понякога обаче добронамерени братя съветват другите във връзка със здравето, без да са били помолени за това. Разбира се, някои може просто да дават общи практични предложения. Павел направил същото, когато Тимотей имал проблеми със стомаха вероятно  заради замърсена вода. * (Прочети 1 Тимотей 5:23.) Но това е доста по–различно от убеждаването на друг Свидетел да използва някакви билки, лекарства или диети, които може да не дадат резултат, а в определени случаи дори да крият опасности. Някои се опитват да убедят другите с обяснението, че техен роднина е имал подобно заболяване, използвал е въпросното средство и се е излекувал. Да не забравяме, че независимо колко искрен е съветът, съществуват рискове дори във връзка с широко разпространени лекарства и методи на лечение. (Прочети Притчи 27:12.)

14, 15. а) Как се възползват някои от болестите на другите? б) Как съветът в Притчи 14:15 ни помага във връзка с препоръките за здравето?

¹⁴ Като християни, имаме естественото желание да сме здрави, за да се радваме на живота и да участваме пълноценно в службата за Бога. Но сме несъвършени и затова боледуваме. Когато се разболеем, на разположение може да има различни лекарства и методи на лечение. Всеки има право на избор. За съжаление в днешния алчен свят има хора, които се възползват от болестите на другите, за да печелят пари. Някои предлагат „процедури“ или „лекове“, подкрепени от фалшиви твърдения или препоръки. Други хора или компании рекламират продукти със завишени цени, за да имат голяма печалба. Подобни „лекове“ може да са много привлекателни за болен човек, който отчаяно търси облекчение или начин да живее по–дълго. Не бива да забравяме обаче, че Божието Слово ни казва: „Неопитният вярва на всяка дума, а благоразумният обмисля стъпките си.“ (Пр. 14:15)

¹⁵ „Благоразумният“ ще бъде особено внимателен, ако „думата“, или препоръката, идва от някого със съмнителна квалификация. „Благоразумният“ може да разсъждава по следния начин: „Твърди се, че тези витамини, билки или диети са помогнали на някого, но има ли достойни за доверие свидетели, които да потвърдят това? Всеки е различен. Има ли основателни причини да вярвам, че това ще ми помогне? Трябва ли да проуча нещата по–внимателно или да се консултирам с някой специалист в тази област?“ (Втор. 17:6)

16. Какви въпроси ще ни помогнат да проявяваме „здравомислие“ във връзка със здравето?

¹⁶ Божието Слово ни подканя „да живеем със здравомислие ... сред настоящата система“. (Тит 2:12) „Да живеем със здравомислие “, тоест да имаме трезва преценка, несъмнено ще ни е от полза, когато обяснението на някой метод за диагностика или дадена терапия звучи странно или мистериозно. Дали този, който практикува или препоръчва въпросния метод, може задоволително да обясни как точно действа? Дали методът е в съгласие с общоприетите факти и дали достатъчно специалисти го приемат? (Пр. 22:29) Или рекламата по–скоро цели да действа на чувствата? Например може да се казва, че лекарството е намерено или използвано в отдалечено, откъснато място, сякаш е било скрито от съвременната медицина. Доказват ли нещо подобни твърдения и дали изобщо звучат разумно? В описанието на някои средства за диагностика или методи на лечение се посочва, че се използва „тайна съставка“ или „енергия на тялото“. Това може да е много опасно, защото Бог ни предупреждава ‘да не се занимаваме  с магия’ и „хора, които викат духове“. (Иса. 1:13; Втор. 18:10–12)

17. Какво нормално желание трябва да имаме?

¹⁷ Ръководното тяло през първи век изпратило важно писмо до сборовете. В него се посочвало от какво да се въздържат християните и накрая се казвало: „Ако се пазите внимателно от тези неща, ще ви бъде добре. Останете със здраве!“ (Деян. 15:29) Последните думи, които са вид поздрав, могат да бъдат предадени и като „бъдете силни“. Несъмнено искаме да имаме добро здраве и да сме силни, като служим на нашия велик Бог.

18, 19. Какво можем да очакваме в новия свят?

¹⁸ Докато днешната система и несъвършенството съществуват, ще продължаваме да се сблъскваме с болести. Не можем да очакваме да бъдем излекувани чудодейно. Но в Откровение 22:1, 2 се говори за време, когато ще бъдем излекувани напълно. Във видение апостол Йоан видял „река с вода на живота“ и „дървета на живота“, чиито листа служели „за лекуване на народите“. Това не се отнася за някакво билково лекарство, което да използваме днес или в бъдеще, а за уредбите, които Йехова осигурява чрез Исус, за да получат послушните хора вечен живот. Несъмнено копнеем това да стане! (Иса. 35:5, 6)

¹⁹ Знаем, че докато очакваме това славно бъдеще, Йехова е загрижен за всекиго от нас, дори когато сме болни. Също като Давид можем да сме уверени, че нашият Бог ще ни подкрепя. Можем да кажем подобно на Давид: „Ти ме подкрепяш заради моята неопетненост и ще ме поставиш пред лицето си до безпределни времена.“ (Пс. 41:12)