1. Разкажи случай от Библията за Божии служители, които попаднали в капана на погрешното мислене. (Виж илюстрацията в началото.)

ПЪРВОСВЕЩЕНИКЪТ Аарон стоял при входа на светия шатър на Йехова, държейки съд за изгаряне на тамян. Наблизо бил Корей заедно с още 250 мъже и те също принасяли тамян на Йехова всеки със своя съд. (Чис. 16:16–18) На пръв поглед всички изглеждали верни служители на Йехова. За разлика от Аарон обаче останалите мъже били надменни отстъпници, опитващи се да си присвоят свещенството. (Чис. 16:1–11) Те погрешно смятали, че Бог ще приеме поклонението им. Но това било оскърбително за Йехова, който изследва сърцата на хората и вижда лицемерието. (Йер. 17:10)

2. Какво предсказал Моисей и как се сбъднали думите му?

² Предишния ден Моисей предсказал: „Утре сутринта Йехова ще покаже кой му принадлежи.“ (Чис. 16:5) Йехова несъмнено направил разлика между истинските си служители и фалшивите, тъй като ‘от него дошъл огън и погълнал [Корей и] двеста и петдесетте мъже, които принасяли тамян’. (Чис. 16:35; 26:10) Същевременно Йехова  запазил живота на Аарон, с което показал, че го одобрява като свещеник и свой истински служител. (Прочети 1 Коринтяни 8:3.)

3. а) Каква ситуация възникнала в дните на Павел? б) Какво можем да научим от начина, по който Йехова постъпил с бунтовниците в дните на Моисей?

³ Подобна ситуация възникнала около 1500 години по–късно в дните на апостол Павел. Някои, които твърдели, че са християни, възприели фалшиви учения, но продължавали да се събират със сбора. На пръв поглед тези отстъпници не се различавали от останалите. Но те представлявали опасност за верните християни. Тези вълци в овчи кожи започнали да „подкопават вярата на някои“. (2 Тим. 2:16–18) Йехова обаче бил наясно с проблема и апостол Павел бил уверен в това, тъй като знаел как Бог постъпил с Корей и поддръжниците му, които се разбунтували векове по–рано. Нека тогава разгледаме един интересен библейски пасаж и да разберем какви поуки можем да си извлечем.

4. В какво бил убеден Павел и как изразил убеждението си в писмо до Тимотей?

⁴ Павел бил убеден, че Йехова може да разпознае лицемерното поклонение и същевременно е наясно кои хора са му послушни. Апостолът изразил силното си убеждение, когато писал под вдъхновение до Тимотей. След като споменал духовната вреда, която отстъпниците причинявали на някои в сбора, Павел казал: „Но здравата основа, която е от Бога, стои непоклатима и върху нея като печат са думите ‘Йехова познава онези, които му принадлежат’, и също ‘Нека всеки, който призовава името на Йехова, се отрече от неправедността’.“ (2 Тим. 2:18, 19)

5, 6. Какво е забележително в израза „здравата основа, която е от Бога“, и как вероятно въздействали на Тимотей думите на Павел?

⁵ Какво е забележително в думите, които Павел използвал в тези стихове? Това е единственото място в Библията, където се среща изразът „здравата основа, която е от Бога“. В Божието Слово думата „основа“ се използва като метафора за различни неща, включително за буквалния Йерусалим като столица на древния Израил. (Пс. 87:1, 2) Ролята на Исус в намерението на Йехова също е сравнена с основа. (1 Кор. 3:11; 1 Пет. 2:6) Какво имал предвид Павел, когато писал за „здравата основа, която е от Бога“?

⁶ След като споменал „здравата основа, която е от Бога“, апостолът цитирал думите на Моисей относно Корей и поддръжниците му, записани в Числа 16:5. Очевидно Павел обърнал внимание на събитията в дните на Моисей, за да насърчи Тимотей и да му напомни, че Йехова забелязва бунтовническото поведение и предприема съответните действия. Отстъпниците в сбора нямало да могат да осуетят намерението на Йехова, както не могъл и Корей векове преди това. Павел не обяснил подробно какво представя „здравата основа, която е от Бога“, но думите му вероятно вдъхнали на Тимотей доверие в Йехова.

7. Защо можем да сме уверени, че Йехова винаги постъпва с праведност и вярност?

⁷ Възвишените принципи на Йехова са непоклатими. В Псалм 33:11 се казва: „Намерението на Йехова остава до безпределни времена, мислите на сърцето му не се променят поколение след поколение.“ В други стихове се обяснява, че управлението, верността, милостта и праведността на Бога траят вечно. (Из. 15:18; Пс. 100:5; 106:1; 112:9) В Малахия 3:6 е записано: „Аз, Йехова, не се променям.“ В Яков 1:17 също се  посочва, че Бог „не се променя като непостоянната сянка“.

8, 9. Какво научаваме от „печата“, за който говори Павел?

⁸ Във 2 Тимотей 2:19 Павел говори за основа, върху която има надпис, направен сякаш с печат. В древността често пъти върху основата на някоя сграда имало надпис, в който можело да се посочва кой я е построил или чия собственост е. Павел бил първият библейски писател, който споменава този обичай. * Печатът върху „здравата основа, която е от Бога“, съдържа две послания. Първо, че „Йехова познава онези, които му принадлежат“, и второ — „Нека всеки, който призовава името на Йехова, се отрече от неправедността“. Това ни напомня за казаното в Числа 16:5. (Прочети.)

⁹ Какво научаваме от „печата“, за който говори Павел? За онези, които принадлежат на Бога, принципите и изискванията на Йехова могат да бъдат обобщени в две основни истини: 1) Йехова обича онези, които са му верни, и 2) Йехова мрази неправедността. Как това е свързано с въпроса за отстъпничеството в сбора?

10. Как действията на отстъпниците повлияли на верните християни в дните на Павел?

¹⁰ Тимотей и други верни християни вероятно били притеснени от действията на отстъпниците сред тях. Някои братя може би питали защо на такива хора се позволява да са част от сбора. Верните служители на Йехова сигурно се чудели дали той забелязва разликата между тяхната непоколебима лоялност и лицемерното поклонение на отстъпниците. (Деян. 20:29, 30)

11, 12. Как писмото на Павел укрепило вярата на Тимотей?

¹¹ Писмото на Павел несъмнено укрепило вярата на Тимотей, като му напомнило какво се случило с верния Аарон, за когото Йехова се застъпил, и с Корей и поддръжниците му, които заради лицемерието си били изобличени, отхвърлени и унищожени. Павел всъщност казвал, че дори в сбора да има фалшиви християни, Йехова ясно ще покаже кои наистина му принадлежат, както било в дните на Моисей.

¹² Йехова не се променя, винаги можем да разчитаме на него. Той мрази  неправедността и в определеното време справедливо наказва неразкайващите се грешници. Тъй като ‘призовавал името на Йехова’, на Тимотей било напомнено за отговорността му да отхвърля покваряващото влияние на фалшивите християни. *

13. В какво можем да сме уверени?

¹³ И ние можем да черпим духовни сили от боговдъхновените думи на Павел. Фактът, че Йехова забелязва лоялността ни спрямо него, е укрепващ. Той не просто знае, че сме му лоялни. Йехова живо се интересува от онези, които му принадлежат. Библията казва: „Очите на Йехова изследват цялата земя, за да прояви той силата си в полза на онези, които му служат с неразделено сърце.“ (2 Лет. 16:9) Следователно можем да сме напълно уверени, че всичко, което вършим за Йехова, ‘подтиквани от искрено сърце’, не е напразно. (1 Тим. 1:5; 1 Кор. 15:58)

14. Какво поклонение не търпи Йехова?

¹⁴ Отрезвяващо е обаче да знаем, че Йехова не търпи лицемерно поклонение. Докато ‘очите му изследват цялата земя’, той забелязва онези, които не „му служат с неразделено сърце“. Според Притчи 3:32 „Йехова се отвращава от коварния човек“, който създава впечатлението, че е послушен, но тайно върши грях. Макар такъв коварен човек да е в състояние да мами другите за известно време, праведността и могъществото на Йехова са гаранция, че „който прикрива престъпленията си, няма да има успех“. (Пр. 28:13; прочети 1 Тимотей 5:24; Евреи 4:13)

15. Какво не бива да правим и защо?

¹⁵ Мнозинството от народа на Йехова му служи искрено и от сърце. Изключително рядко е някой в сбора съзнателно да принася лицемерно поклонение. И все пак това станало в дните на Моисей и в християнския сбор през първи век, следователно може да стане и днес. (2 Тим. 3:1, 5) Трябва ли тогава да подозираме събратята си, като се съмняваме дали са искрени в лоялността си към Йехова? В никакъв случай! Би било погрешно да изпитваме неоснователни подозрения към своите братя и сестри. (Прочети Римляни 14:10–12; 1 Коринтяни 13:7.) Нещо повече — ако поставяме под въпрос неопетнеността на другите в сбора, това ще навреди на собствената ни духовност.

16. а) Какво може да прави всеки от нас, за да не позволи в сърцето му да се развие лицемерие? б) Какво научаваме от блока „ Изпитвайте себе си“?

¹⁶ Всеки християнин трябва да „проверява своята работа“. (Гал. 6:4) Поради грешните ни склонности винаги съществува опасност несъзнателно да започнем да служим на Йехова от неправилни подбуди. (Евр. 3:12, 13) Затова е нужно от време на време да си правим самоанализ. Може да се запитаме: „Покланям ли се на Йехова, защото го обичам и признавам върховенството му, или мисля повече за физическите благословии, които очаквам в рая?“ (Откр. 4:11) Несъмнено ще бъде от полза да изследваме постъпките си и да премахваме всякакви следи от лицемерие в сърцето си.

17, 18. Защо трябва да сме искрени в поклонението си към Йехова?

¹⁷ Ще пожънем много благословии, ако се стремим искрено и от сърце  да служим на Бога. Псалмистът казал: „Щастлив е човекът, за чието прегрешение Йехова не държи сметка и в чийто дух няма измама.“ (Пс. 32:2) Да, онези, които изкореняват лицемерието от сърцето си, са по–радостни още днес и ще изпитват пълно щастие в бъдеще.

¹⁸ В определеното време Йехова ще изобличи хората, които вършат зло или водят двойствен живот, като ясно ще покаже „разликата между праведния и неправедния, между онзи, който служи на Бога, и онзи, който не му служи“. (Мал. 3:18) Междувременно е укрепващо да знаем, че „очите на Йехова са насочени към праведните и ушите му — към тяхната усърдна молитва“. (1 Пет. 3:12)