1, 2. Защо не бива да обвиняваме Йехова за проблемите в света? Обясни.

ПРЕДСТАВИ си, че си щастливо женен от много години. Но един ден се прибираш у дома и пред очите ти се разкрива ужасна гледка — мебелите са счупени, съдовете са изпотрошени, а килимът е скъсан. На красивия ти дом са нанесени непоправими щети. Ще кажеш ли: „Защо жена ми е направила това?“ Или по–скоро ще попиташ: „Кой е направил това?“ Несъмнено веднага ще си зададеш втория въпрос. Защо? Защото си убеден, че скъпата ти съпруга никога не би направила такова нещо.

² Днес наблюдаваме как земята, нашият дом, бива съсипвана. Почвата, водите и въздухът ѝ са замърсявани. Жителите ѝ проявяват насилие и вършат неморалност. Като изследователи на Библията, знаем, че Йехова не е източникът на всичко това. Той е създал нашата планета да бъде красив рай. (Бит. 2:8, 15) Йехова е Бог на любовта. (1 Йоан 4:8) От Библията сме разбрали също кой в действителност стои зад много от световните проблеми. Това не е някой друг, а Сатана Дяволът, „владетелят на този свят“. (Йоан 14:30; 2 Кор. 4:4)

3. Как мисленето ни може да бъде изкривено?

³ Но от друга страна не може да обвиняваме Сатана за всички трудности, с които се сблъскваме. Защо? Някои от тях се дължат на собствените ни грешки. (Прочети Второзаконие 32:4–6.) Дори и да признаваме този факт, поради несъвършената ни същност мисленето ни може да бъде изкривено и в резултат да поемем по път, който води до трагичен край. (Пр. 14:12) В какъв смисъл? Вместо да обвиняваме себе си или Сатана за някой проблем, може да приписваме вината на Йехова. Дори може да започнем ‘да се гневим на Йехова’. (Пр. 19:3)

4, 5. Как един християнин може да започне да „се гневи на Йехова“?

⁴ Възможно ли е наистина да започнем ‘да се гневим  на Йехова’? Несъмнено подобно нещо би било безсмислено. (Иса. 41:11) Та какво бихме спечелили? Един поет веднъж писал: „Ръката ти е прекалено къса, за да се биеш с Бога.“ Може би никога няма да стигнем дотам, че гласно да изразим гнева си спрямо Бога. Но в Притчи 19:3 се казва, че „глупостта на човека изкривява пътя му и така сърцето му се гневи на Йехова“. Следователно може да започнем ‘да се гневим на Йехова’ в сърцето си. Постепенно тази нагласа може да се отрази и на действията ни. Например може да намалим темпото в службата или да се отдалечим от сбора.

⁵ Какво може да ни накара ‘да се гневим на Йехова’? Как можем да избегнем този капан? Изключително важно е да разберем отговорите на тези въпроси. От това зависят взаимоотношенията ни с Йехова Бог!

6, 7. Защо израилтяните в дните на Моисей започнали да недоволстват спрямо Йехова?

⁶ Как сърцето на един верен християнин може да започне да „се гневи на Йехова“? Ще разгледаме пет основни причини и ще обсъдим как някои библейски персонажи са попадали в този капан. (1 Кор. 10:11, 12)

⁷ Отрицателната реч на другите може да ни повлияе. (Прочети Второзаконие 1:26–28.) Израилтяните току–що били избавени от робство в Египет. Йехова по чудодеен начин бил нанесъл десет бедствия на потисниците им и след това унищожил фараона и войската му в Червено море. (Из. 12:29–32, 51; 14:29–31; Пс. 136:15) Божият народ бил на прага на Обетованата земя. При все това в този важен момент израилтяните започнали да недоволстват спрямо Йехова. Каква била причината за липсата им на вяра? Сърцата им били обзети от страх поради отрицателните сведения на мъжете, които били изпратени да огледат земята. (Чис. 14:1–4) Впоследствие едно цяло поколение не било допуснато в „добрата земя“. (Втор. 1:34, 35) Дали понякога позволяваме на отрицателната реч на другите да отслаби вярата ни и да ни накара да недоволстваме спрямо Йехова?

8. Защо Божият народ в дните на Исаия обвинявал Йехова за проблемите си?

⁸ Трудностите и проблемите може да ни обезсърчат. (Прочети Исаия 8:21, 22.) В дните на Исаия жителите на Юда били изпаднали в беда. Те били заобиколени от вражески войски. Мнозина гладували поради липсата на храна. Но нещо по–лошо — народът се бил отдалечил от Бога. (Ам. 8:11) Вместо да се обърнат към Йехова за помощ да се справят с трудностите, те започнали да „проклинат своя цар и своя Бог“. Представи си само! Те обвинявали Йехова за проблемите си. По подобен начин, когато сме обезсърчени поради някаква трагедия или личен проблем, може да кажем в сърцето си: „Къде е Йехова сега, когато имам нужда от него?“

9. Защо израилтяните в дните на Езекиил развили погрешен възглед за Йехова?

⁹ Не знаем всички факти. Тъй като не били запознати с всички факти, израилтяните в дните на Езекиил смятали, че „пътят на Йехова не е прав“. (Езек. 18:29) Те стигнали дотам, че да съдят Бога, като поставяли своите стандарти за справедливост над неговите и разчитали на собственото си ограничено разбиране. Дали ако понякога не разбираме напълно даден библейски разказ или начина, по който се развиват събитията в живота ни, мислим, че „пътят на Йехова не е прав“, или справедлив? (Йов 35:2)

10. Как някой може да следва лошия пример на Адам?

 ¹⁰ Не поемаме отговорност за грешките или греховете си. В самото начало на човешката история Адам обвинил Бога за греха си. (Бит. 3:12) Въпреки че умишлено нарушил Божия закон и съзнавал напълно какви ще са последствията, той прехвърлил вината върху Бога. Всъщност Адам упрекнал Йехова, че му е дал лоша жена. Оттогава мнозина са последвали примера му, обвинявайки Бога за своите грешки. Затова ще бъде добре всеки от нас да се запита: „Дали разочарованието от собствените ми грешки понякога ме кара да смятам, че стандартите на Йехова са твърде строги?“

11. Какво научаваме от Йона?

¹¹ Мислим само за себе си. Пророк Йона не бил доволен от милостивото решение на Йехова относно Ниневия. (Йона 4:1–3) Защо? Той явно бил твърде загрижен да не бъде сметнат за фалшив пророк, ако предупреждението му за унищожение не се изпълни. Йона мислел повече за собствената си репутация, отколкото за разкайващите се ниневийци, към които трябвало да прояви състрадание. Може ли и ние да започнем да мислим единствено за себе си и ‘да се гневим на Йехова’, тъй като още не е сложил край на тази система? Ако вече десетилетия наред проповядваме, че денят на Йехова е близо, възможно ли е да станем нетърпеливи спрямо Йехова, особено когато ни критикуват заради посланието, което известяваме? (2 Пет. 3:3, 4, 9)

12, 13. Какво да правим, ако започнем да се съмняваме в някои действия на Йехова?

¹² Какво да направим, ако несъвършеното ни сърце ни подтикне да поставяме под въпрос някои действия на Йехова? Трябва да помним, че това е много неразумно. Думите от Притчи 19:3 според друг превод на Библията гласят: „Невежеството на човека обърква намеренията му и той гневно избухва срещу Йехова.“  („Превод на Баингтън“) Като имаме предвид това, нека разгледаме пет неща, които ще ни помогнат да не виним Йехова за трудностите в живота.

¹³ Укрепвай взаимоотношенията си с Йехова. Близките взаимоотношения с Йехова ще ни помогнат да не изпитваме гняв спрямо него. (Прочети Притчи 3:5, 6.) Необходимо е да се уповаваме на Йехова. Важно е също така да не сме прекалено мъдри в собствените си очи и да не мислим единствено за себе си. (Пр. 3:7; Екл. 7:16) По този начин, ако ни се случат лоши неща, няма да обвиняваме Йехова.

14, 15. Какво ще ни помогне да не се влияем от отрицателната реч на другите?

¹⁴ Не позволявай на отрицателната реч на другите да ти влияе. Израилтяните в дните на Моисей имали основателни причини да вярват, че Йехова ще ги въведе в Обетованата земя. (Пс. 78:43–53) Но когато чули отрицателните сведения на десетте неверни съгледвачи, те ‘не си спомнили неговата ръка’, тоест забравили всичко, което бил направил за тях. (Пс. 78:42) Ако размишляваме върху хубавите неща, които Йехова е направил за нас, ще укрепваме взаимоотношенията си с него. В резултат няма да позволяваме на отрицателните изказвания на другите да ни отдалечат от Йехова. (Пс. 77:11, 12)

¹⁵ Отрицателната нагласа спрямо събратята ни също може да се отрази пагубно на взаимоотношенията ни с Йехова. (1 Йоан 4:20) Когато израилтяните се бунтували срещу назначението и позицията на Аарон, Йехова гледал на това като на недоволство спрямо него самия. (Чис. 17:10) По подобен начин, ако започнем да се оплакваме от онези, които Йехова използва да ръководят земната част на организацията му, все едно недоволстваме спрямо него. (Евр. 13:7, 17)

16, 17. Какво трябва да помним, когато се сблъскваме с проблеми?

¹⁶ Помни, че Йехова не е източникът на проблемите ти. Въпреки че израилтяните в дните на Исаия се били отвърнали от Бога, Той искал да им помогне. (Иса. 1:16–19) Независимо с какви проблеми се борим, можем да намерим утеха от мисълта, че Йехова е загрижен за нас и иска да ни помогне. (1 Пет. 5:7) Всъщност той обещава да ни даде силата, от която се нуждаем, за да продължим да му служим. (1 Кор. 10:13)

¹⁷ Ако сме жертва на несправедливо отношение, подобно на верния Йов, трябва да помним, че Йехова не е неговият източник. Йехова мрази несправедливостта и обича праведността. (Пс. 33:5) Нека като Елиу, приятеля на Йов, признаваме: „Не може истинският Бог да постъпва неправедно и Всемогъщият да върши несправедливост!“ (Йов 34:10) Йехова не е източникът на проблемите, с които се сблъскваме. Напротив, той ни дава „всеки добър дар [и] всеки съвършен подарък“. (Як. 1:13, 17)

18, 19. Защо никога не бива да се съмняваме в Йехова? Обясни.

¹⁸ Никога не се съмнявай в Йехова. Бог е съвършен и неговите мисли са по–възвишени от нашите. (Иса. 55:8, 9) Ако сме смирени и скромни, ще признаваме, че разбирането ни е ограничено. (Рим. 9:20) Много често не знаем всички факти за дадена ситуация. Несъмнено си изпитвал истинността на следните думи: „Който пръв защитава делото си в съда, е праведен, а после идва ближният му и го изследва.“ (Пр. 18:17)

¹⁹ Представи си, че твой близък приятел прави нещо, което на пръв поглед ти се струва неразбираемо или необичайно. Дали прибързано ще си направиш заключението, че той постъпва погрешно? Или по–скоро ще проявиш доверие в него, особено ако го познаваш от дълги  години. Щом сме склонни да постъпим толкова любещо с несъвършен приятел, колко повече трябва да се доверяваме на нашия небесен Баща, чиито мисли и дела са много по–възвишени от нашите!

20, 21. Защо трябва да помним истинската причина за проблемите?

²⁰ Помни истинската причина за проблемите. Възможно е ние самите да сме допринесли за някои от проблемите си. Ако е така, трябва да сме готови да признаем този факт. (Гал. 6:7) Не бива да прехвърляме вината на Йехова. Защо това би било неразумно? Обърни внимание на следния пример: Една кола може да е в състояние да се движи с висока скорост. Но дали производителят трябва да носи отговорност, ако се случи злополука, тъй като шофьорът значително е превишил допустимата скорост при остър завой? Разбира се, че не! По подобен начин Йехова ни е създал със свободна воля. Но той ни осигурява и напътствия как да вземаме мъдри решения. Защо тогава да виним нашия Създател за грешките си?

²¹ Разбира се, не всички проблеми, с които се сблъскваме, са резултат от лични грешки или неразумни постъпки. Някои събития в живота ни стават поради „времето и непредвидения случай“. (Екл. 9:11) В крайна сметка нека винаги помним, че Сатана Дяволът е главният източник на злото. (1 Йоан 5:19; Откр. 12:9) Той е нашият враг, а не Йехова! (1 Пет. 5:8)

22, 23. Какво трябва да помниш, ако си обезсърчен поради проблемите си?

²² Когато се сблъскваш с проблеми или трудности, не забравяй примера на Исус Навиев и Халев. За разлика от десетте съгледвачи, двамата мъже донесли положителни сведения. (Чис. 14:6–9) Те проявили вяра в Йехова. Въпреки това трябвало да се скитат в пустинята 40 години заедно с останалите израилтяни. Дали Исус Навиев и Халев се оплаквали или се огорчили, смятайки, че това е несправедливо? Не. Те проявили доверие в Йехова и били богато благословени. Едно цяло поколение израилтяни загинали в пустинята, но двамата мъже в крайна сметка влезли в Обетованата земя. (Чис. 14:30) Подобно на това и ние ще бъдем благословени от Йехова, ‘ако не се уморяваме’ да вършим неговата воля. (Гал. 6:9; Евр. 6:10)

²³ Какво да направиш, ако си обезсърчен поради проблемите си, несъвършенството на другите или собствените си недостатъци? Съсредоточавай се върху превъзходните качества на Йехова. Мисли за неговите чудесни обещания. Размишлявай върху въпроса: „Къде щях да съм без Йехова?“ Винаги бъди близо до него и никога не позволявай на сърцето си да „се гневи на Йехова“!