„НЕЗАБРАВИМА!“ Така много хора описали „Драмата на сътворението“. Тя дошла точно навреме и оставила незаличим спомен в умовете на онези, които я гледали. „Драмата на сътворението“ дала голямо свидетелство за възхвала на Йехова малко преди хитлеристкият режим да предприеме яростно преследване на Божия народ в Европа. Но какво представлявала тази драма?

През 1914 г. централата на народа на Йехова в Бруклин (Ню Йорк) издала „Фотодрамата за сътворението“ — осемчасова озвучена цветна продукция от диапозитиви и филмови кадри. Милиони по света гледали „Фотодрамата“. През 1914 г. била издадена и съкратена версия, наречена „Драма Еврика“. Но след няколко години диапозитивите, лентите и прожекционната апаратура доста се износили, а все още много хора искали да гледат „Фотодрамата“. Например жителите на германския град Лудвигсбург попитали: „Кога пак ще прожектирате „Фотодрамата“?“ Какво можело да се направи?

За да разрешат проблема, през 20–те години представители на бетеловото семейство в Магдебург (Германия) купили филми от информационна агенция в Париж и диапозитиви от фирми в Лайпциг и Дрезден. Те били съчетани с някои от диапозитивите на „Фотодрамата“, които все още можело да се използват.

Брат Ерих Фрост, който бил талантлив музикант, композирал музика към диапозитивите и филмовите кадри. Част от текста на разказвача била взета от книгата „Сътворение“. Затова ревизираната версия на „Фотодрамата“ била наречена „Драма на сътворението“.

Новата драма била със същата дължина, 8 часа, и била прожектирана на части няколко поредни вечери. Тя показвала вълнуващи подробности за дните на сътворението, представяла накратко библейската и светската история и посочвала, че фалшивата религия заблуждава хората. „Драмата на сътворението“ била прожектирана в Австрия, Германия, Люксембург и Швейцария, както и на немскоговорещите общности в други страни.

Ерих Фрост разказва: „На прожекциите насърчавах колегите си, особено музикантите от оркестъра, по време на  антракта да минават по редовете и да предлагат на зрителите чудесните ни книги и брошури. Така разпространихме повече литература, отколкото беше възможно от къща на къща.“ Йоханес Рауте, който организирал прожекции в Полша и днешна Чехия, си спомня, че много от присъстващите оставили адреса си, за да бъдат посетени. Това довело до резултатни повторни посещения.

През 30–те години „Драмата на сътворението“ пълнела салоните и всички говорели за Свидетелите на Йехова. До 1933 г. почти един милион души посетили прожекциите, организирани от клона в Германия. „Само за да гледаме драмата — си спомня Кате Краус, — през всеки от петте дни вървяхме 10 километра в едната посока през гори, планини и долини.“ Елзе Билхарц споделя: „Драмата на сътворението“ положи основата на любовта ми към истината.“

Алфред Алмендингер разказва, че когато майка му гледала драмата, била „толкова въодушевена, че си купила Библия и потърсила думата ‘чистилище’“. Тъй като не могла да я намери, спряла да ходи на църква и се покръстила. „Безброй хора приеха истината благодарение на „Драмата на сътворението“ — казва Ерих Фрост. (3 Йоан 1–3)

Докато драмата се радвала на широка популярност, нацизмът превзел Европа. През 1933 г. дейността на Свидетелите на Йехова в Германия била забранена. От този момент до края на Втората световна война през 1945 г. Божиите служители в Европа били подложени на жестоко преследване. Ерих Фрост прекарал около 8 години в концентрационен лагер, но оцелял и по–късно служил в Бетел във Висбаден. Колко хубаво, че незабравимата „Драма на сътворението“ дошла точно навреме, за да вдъхне смелост на множеството християни, които щели да се сблъскат с изпитания на вярата си по време на Втората световна война! (От архивите ни в Германия)