ПРЕДИ няколко години Рубия (1), една сестра на 30 години, пътувала, за да посети Сандра (2), пионерка, която служела в малък сбор в южна Бразилия. По време на посещението се случило нещо, което оказало толкова силно въздействие на Рубия, че променило живота ѝ. Какво било то? Нека да научим от самата Рубия.

„Сандра ме заведе при една жена, с която изучаваше Библията. По време на изучаването жената спомена, че три момичета на нейната работа искали да изучават Библията, но тя им казала, че ще трябва да изчакат реда си, тъй като Сандра била заета до края на годината. Не можех да повярвам на ушите си!  Хората, които искаха да опознаят Йехова, трябваше да чакат на опашка! В моя сбор ми беше трудно да намеря дори едно изучаване. Точно тогава в дома на изучаващата изпитах силно желание да помогна на хората в този малък град. Скоро след това напуснах големия град и се преместих там, където Сандра служеше като пионерка.“

Какво се случило с Рубия? Тя разказва: „След два месеца вече водех 15 библейски изучавания и колкото и невероятно да звучи, не след дълго също като Сандра имах списък с хора, които трябваше да чакат, за да изучавам Библията с тях!“

Диего (3), един брат, който сега е малко над 20–годишен, посетил двойка пионери, които служели в Прудентополис, малко градче в южна Бразилия. Посещението му оказало силно въздействие и го подбудило да преосмисли службата си. Той обяснява: „Дотогава не полагах много усилия в своя сбор и отделях само няколко часа за службата всеки месец. Но когато посетих пионерите и чух техните случки, не можех да не забележа разликата между радостта, която излъчваха, и собственото ми равнодушие към службата. Когато видях какво щастие и вълнение изпитват те, ми се прииска и моят живот да е толкова пълноценен.“ След това посещение Диего започнал пионерска служба.

Дали и ти, подобно на Диего, си млад Свидетел, участваш в проповедната служба и посещаваш християнските събрания, но същевременно чувстваш, че вършиш службата си рутинно, без да изпитваш радост? Ако е така, можеш ли да направиш някои промени в живота си, които ще ти позволят да изпиташ радостта от службата там, където нуждата от вестители на Царството е по–голяма? Нормално е да имаш известни притеснения от това да се откажеш от удобния си живот. Но много младежи вземат такова решение. Те събират смелост да приспособят своите цели и желания, за да служат на Йехова в по–пълна степен. Да разгледаме и примера на Бруно.

Преди няколко години Бруно (4), който сега е на 28 години, учил в известно музикално училище  и целта му била да стане диригент на оркестър. Всъщност той напреднал толкова добре в обучението си, че няколко пъти бил канен да дирижира симфоничен оркестър. Предстояла му блестяща кариера. Бруно разказва: „Но все пак чувствах, че нещо липсва в живота ми. Бях се отдал на Йехова, но съзнавах, че не давам всичко от себе си в службата, и това ме измъчваше. Споделих с Йехова чувствата си в молитва и говорих с опитни братя в сбора. След сериозен размисъл реших да поставя службата пред музиката, напуснах музикалното училище и приех предизвикателството да служа в район, където има нужда от проповедници на Царството.“ Какъв бил резултатът от решението му?

Бруно се преместил в град Гуапиара, който има население от около 7000 души и се намира на 260 километра от Сан Паулу. Това било голяма промяна за Бруно. Той разказва: „Преместих се в малка къща без хладилник, телевизор и интернет. И все пак заедно с къщата получих нещо, което нямах преди — зеленчукова и овощна градина!“ Там Бруно служел в малък сбор и веднъж седмично приготвял раница с храна, вода и литература и с мотора си се отправял към околните села, за да проповядва. Много хора в тази област никога преди не били чували добрата новина. Той казва: „Водех 18 библейски изучавания. Изпитвах голяма радост да виждам как изучаващите правят промени в живота си! Тогава осъзнах, че съм намерил онова, което търсех цял живот — чувството на истинско удовлетворение от поставянето на интересите на Царството на първо място. Никога нямаше да изпитам това, ако се стремях към материалистични цели.“ Как се издържал Бруно в Гуапиара? С усмивка той казва: „Като давах уроци по китара.“ Той продължил да се занимава с музика.

Мариана (5), която е почти 30–годишна, била в подобна ситуация като Бруно. Тя работела като адвокат, но въпреки че печелела много пари, не изпитвала истинско удовлетворение. Мариана казва: „Чувствах се така, сякаш ‘гоня вятъра’.“ (Екл. 1:17) Някои братя и сестри я насърчили да помисли за пионерска служба. След като  обмислили въпроса, Мариана и приятелките ѝ Бианка (6), Каролайн (7) и Джулиана (8) решили да помагат в един сбор в Бара до Бугрес, отдалечен град близо до Боливия, намиращ се на хиляди километри от дома им. Какво се случило?

Мариана разказва: „Възнамерявах да остана три месеца. Но накрая вече водех 15 библейски изучавания! Изучаващите се нуждаеха от още много помощ, за да напреднат в истината. Не можех да събера куража да им кажа, че си тръгвам. Просто трябваше да остана.“ Това направили и четирите сестри. Дали новата кариера на Мариана придала смисъл на живота ѝ? Тя споделя: „Чувствам се добре, че Йехова ме използва, за да помагам на хората да подобрят живота си. За мене е благословия да знам, че давам от времето и силите си, за да върша нещо наистина полезно.“ Каролайн обобщава чувствата на четирите сестри: „Когато заспивам вечер, изпитвам истинско удовлетворение, защото съм използвала силите си в подкрепа на интересите на Царството. Най–важното в живота ми е да помагам на своите изучаващи. Чудесно е да наблюдавам как напредват. Изпитвам истинността на думите: ‘Опитайте и вижте, че Йехова е добър!’“ (Пс. 34:8)

Само колко щастлив трябва да е Йехова, когато вижда увеличаващия се брой млади братя и сестри по целия свят, които ‘се предоставят с готовност’ да проповядват добрата новина за неговото Царство в отдалечени райони! (Пс. 110:3; Пр. 27:11) От своя страна всички тези охотни работници изпитват богатата благословия на Йехова. (Пр. 10:22)