„ПРОСТО не мога да ходя от врата на врата!“ Колко ли изучаващи са се чувствали по този начин относно проповядването на непознати? Тези думи обаче са на опитен докладчик и библейски учител, наричан пилигрим.

Много читатели на „Сионска Стражева кула“, които напуснали своите църкви, копнеели да общуват с повече хора, изпитващи същата жажда за библейската истина. Списанието насърчавало Изследователите на Библията да търсят други хора, които проявяват силна вяра, и редовно да се събират заедно да изучават Библията. От 1894 г. Дружество „Стражева кула“ започнало да изпраща пътуващи представители до групи, които били помолили да бъдат посетени. По–късно тези опитни и трудолюбиви мъже били наречени пилигрими. Те трябвало да проявяват мекота, да имат познание за Библията, да могат да говорят и поучават добре и да вярват в откупа. Обикновено посещението в групите продължавало един или два дни, изпълнени с различни дейности. Много Изследователи на Библията започнали участието си в проповедната дейност, като разпространявали покани за публичния доклад на гостуващ пилигрим. След вечерния си доклад в едно училище Хюго Риймър, който впоследствие станал член на Ръководното тяло, отговарял на библейски въпроси чак до полунощ. Изморен, но щастлив, той казал, че събранието било прекрасно.

В „Стражева кула“ се казвало, че „основната цел“ на посещенията на пилигримите била укрепването на „служителите на Бога“ чрез събрания в домовете на вярващите. Изследователите на Библията от околностите идвали да слушат докладите и обсъжданията чрез въпроси и отговори. След това настъпвало време за християнско гостоприемство. Мод Абът си спомня, че като момиче присъствала на сутрешен доклад, след което всички се събрали около една дълга маса в двора. „Имаше толкова много чудесна храна — домашна шунка, пържено пиле, различни хлябове, пайове и торти! Всички ядоха колкото могат и около два часа̀ следобед се събрахме за другия доклад.“ Но тя признава: „Тогава обаче всички бяха полузаспали.“ Дългогодишният пилигрим Бенджамин Бартън веднъж отбелязал: „Ако изяждах всичко, което ми предлагаха, сигурно отдавна щях да съм приключил службата си.“ Но чрез едно писмо братята от световната централа посъветвали добронамерените сестри, че ще е по–добре да осигуряват на пилигримите „обикновена храна“ и „спокоен сън“.

Пилигримите поучавали умело, като използвали таблици, модели и всичко, което имали подръка, за да направят представянето си по–живо. Докладите на Ричард Барбър „винаги били духовно пикантни“. Уолтър Торн говорел бащински „като патриарх от древността“. Един ден, докато се возел във Форд модел „А“, Шийлд Тутджиан изведнъж извикал: „Спрете!“ Той скочил от колата, набрал малко цветя и изнесъл импровизирана лекция на спътниците си относно творенията на Йехова.

Службата на пилигримите била изпълнена с различни предизвикателства, особено за по–възрастните братя. За някои обаче най–голямото изпитание било промяната в целта на тяхната  дейност. От тях вече се очаквало да бъдат начело в проповядването от къща на къща. В „Стражева кула“ от 15 март 1924 г. се казваше, че „едно от главните задължения“ на истинските християни „е да дават свидетелство за царството“ и че „пилигримите биват изпращани именно с тази цел“.

Очевидно имало пилигрими, които били против тази промяна, тъй като напуснали пътуващата служба, и някои от тях дори създали свое собствено движение. Роби Адкинс разказва как един пилигрим, който бил чудесен докладчик, се оплаквал: „Единственото, което знам, е как да поучавам от сцената. Просто не мога да ходя от врата на врата!“ Брат Адкинс си спомня: „Следващия път, когато го видях, беше на конгреса в Кълъмбъс (Охайо) през 1924 г. Той беше най–нещастният човек там, стоеше сам под сянката на едно дръвче сред хиляди радостни братя и сестри. Никога повече не го видях. Не след дълго напусна организацията.“ От друга страна, много щастливи братя носели книги към колите си, очевидно очаквайки с нетърпение да започнат да проповядват от къща на къща. (Деян. 20:20, 21)

Макар че много от пилигримите вероятно се притеснявали също толкова, колкото и братята, които трябвало да обучават, те проповядвали с ентусиазъм. Относно свидетелстването от къща на къща немскоговорящият пилигрим Максуел Френд писал: „Този аспект от дейността на пилигримите добавяше към благословиите от посещението.“ Пилигримът Джон Бонет разказва, че братята като цяло с готовност приели насърчението да поставят проповядването за Царството на първо място. Според него повечето „с пламенност заставали на предните редици в битката“.

През годините верните пътуващи братя са оказвали много положително влияние върху християнския сбор. Дългогодишният Свидетел Норман Ларсън казва: „Макар че тогава бях малко момче, разбирах колко ценни и полезни са пилигримите. Те ми помогнаха до голяма степен да остана на правия път.“ И до днес такива самопожертвувателни и лоялни пътуващи надзорници помагат на събратята си да казват: „Ние можем да ходим от врата на врата!“

[Текст в блока на страница 32]

Когато пилигримите идваха, настъпваше голяма радост!

[Снимка на страница 31]

Маршрутът на Бенджамин Бартън през 1905 г. включвал около 170 посещения

[Снимка на страница 32]

Уолтър Торн бил пилигрим и заради бащинското му отношение другите с любов го наричали „Тате“

[Снимка на страница 32]

Дж. Браун бил изпратен в Ямайка като пилигрим през 1902 г., за да укрепва и насърчава 14 малки групи

[Снимка на страница 32]

Пилигримите изграждали вярата на другите, укрепвали християнското единство и привличали братята към организацията