„Плодът на духа“ прославя Бога

„Моят Баща бива прославен чрез това, че давате много плод и сте мои ученици.“ (ЙОАН 15:8)

1, 2. (а) Какви възможности имаме да насърчаваме другите? (б) Какъв дар от Йехова подобрява способностите ни в службата ни към него?

 ПОМИСЛИ върху следните две ситуации: Една християнка забелязва, че по–млада сестра изглежда разтревожена. Затова тя се уговаря за проповедна служба с нея. Докато си говорят между отделните врати, по–младата сестра споделя какво я притеснява. По–късно през деня тя благодари на Йехова в молитва за любещия интерес, проявен от зрялата сестра — точно онова, от което имала нужда. На друго място една семейна двойка неотдавна се е върнала от проповедна служба в чужда страна. По време на едно събиране двамата развълнувано разказват случки и млад брат спокойно ги слуша. След няколко години, докато се подготвя за своето назначение в чужбина, той си мисли за това семейство и за разговора, който породил желание в него да стане мисионер.

² Може би тези случки ти напомнят за човек, който е оказал положително влияние върху живота ти, или за човек, на когото ти си повлиял по такъв начин. Разбира се, рядко се случва един–единствен разговор да промени живота на някого, но всеки ден имаме възможности да насърчаваме и укрепваме другите. Представи си, че съществуваше нещо, което може да подобри твоите способности и качества и да те направи по–полезен както за братята и сестрите ти, така и за Бога. Нима това не би било чудесно? Всъщност Йехова ни дава точно такъв подарък — светия дух. (Лука 11:13) Когато действа в живота ни, Божият дух произвежда в нас хубави качества, които подобряват всеки аспект от службата ни към Бога. Какъв прекрасен дар! (Прочети Галатяни 5:22, 23.)

3. (а) Как развиването на „плода на духа“ прославя Бога? (б) Какви въпроси ще обсъдим?

³ Качествата, които светият дух произвежда, са отражение на личността на Източника на този дух, Йехова Бог. (Кол. 3:9, 10) Исус посочил главната причина, поради която християните трябва да се стремят да подражават на Бога, като казал на апостолите си: „Моят Баща бива прославен чрез това, че давате много плод.“ * (Йоан 15:8) Ако развиваме „плода на духа“, резултатите ще се виждат ясно от начина, по който говорим и постъпваме, и ще прославят нашия Бог. (Мат. 5:16) По какво плодът на духа се различава от нагласата в света на Сатана? Как можем да развиваме плода на духа? Защо може да е трудно това? Ще разгледаме тези въпроси, като обсъдим първите три части от плода на духа — любов, радост и мир.

Любов, основана на по–възвишен принцип

4. Каква любов Исус учел последователите си да проявяват?

⁴ Любовта, която светият дух произвежда, е много по–различна от любовта, която се среща в света. Тя е основана на по–възвишен принцип. Исус подчертал тази разлика в Проповедта на планината. (Прочети Матей 5:43–48.) Той отбелязал, че дори грешниците правят добро в замяна,  отнасяйки се към другите така, както те се отнасят към тях. Тази „любов“ не включва истински жертви, а се свежда само до размяна на добри дела. Ако искаме да сме „синове на своя Баща, който е на небесата“, трябва да бъдем различни. Вместо да се отнасяме към другите така, както те се отнасят към нас, трябва да се отнасяме към тях така, както Йехова се отнася към тях. Същото може да се каже и за нашата гледна точка спрямо тях. Как е възможно обаче да обичаме враговете си, както наредил Исус?

5. Как можем да проявяваме любов към онези, които ни преследват?

⁵ Да разгледаме един библейски пример. Докато проповядвали във Филипи, Павел и Сила били арестувани, бити жестоко и хвърлени във вътрешната част на затвора, където краката им били оковани в дървени стеги. По време на процеса те може да са понесли лошо отношение и от страна на пазача на затвора. Дали когато неочаквано били освободени в резултат на едно земетресение, Павел и Сила се възползвали от възможността да си отмъстят на този човек? Не. Тяхната искрена загриженост за неговото добруване — самопожертвувателната им любов — ги подтикнала да действат бързо в негова полза, правейки възможно за пазача и всички хора в дома му да станат вярващи. (Деян. 16:19–34) Много от нашите братя днес по подобен начин ‘благославят онези, които ги преследват’. (Рим. 12:14)

6. Как можем да проявяваме самопожертвувателна любов към събратята си? (Виж блока на стр. 21.)

⁶ Любовта ни към събратята прави и повече. „Всеки един от нас е длъжен да даде живота си за братята си.“ (Прочети 1 Йоан 3:16–18.) По–често обаче можем да проявяваме любов по не толкова забележителни начини. Например, ако кажем или направим нещо, което обиди някой брат, можем да проявим любов, като поемем инициативата да възстановим мира. (Мат. 5:23, 24) Как да постъпим обаче, ако обидата е отправена към нас? Готови ли сме да простим, или понякога сме склонни да таим неприязън? (Пс. 86:5) Благодарение на силната любов, идваща от светия дух, можем да покриваме малките прегрешения и да прощаваме щедро на другите, подобно на Йехова, който прощава щедро на нас. (Кол. 3:13, 14; 1 Пет. 4:8)

7, 8. (а) Как любовта към хората е свързана с любовта към Бога? (б) Как можем да задълбочаваме любовта си към Йехова? (Виж снимките по–долу.)

⁷ Как можем да развиваме самопожертвувателна любов към събратята си? Като задълбочаваме любовта си към Бога.  (Еф. 5:1, 2; 1 Йоан 4:9–11, 20, 21) Времето, което прекарваме с Йехова, като четем Библията, размишляваме и се молим, укрепва сърцата ни и засилва любовта ни към нашия небесен Баща. Необходимо е обаче да си изкупуваме време, за да се приближаваме до Бога.

⁸ Можем да онагледим това с пример. Представи си, че беше възможно да четеш Божието Слово, да размишляваш върху него и да се молиш на Йехова само в определен час през деня. Нима нямаше ревностно да пазиш това време, така че нищо да не ти пречи да бъдеш с Йехова? Разбира се, никой не може да ограничи достъпа ни до Бога в молитва и повечето от нас могат да четат Библията, когато поискат. Въпреки това може да се наложи да вземем мерки, така че да не позволим на забързаното ежедневие да попречи на времето, което отделяме за Бога. Дали си изкупуваш колкото се може повече време всеки ден, за да се приближаваш до Йехова?

Радостта, идваща от светия дух

9. Коя е една от характеристиките на радостта, идваща от светия дух?

⁹ Забележителна характеристика на плода на духа е това, че не се влияе от външни фактори. Радостта, втората част от него, която ще разгледаме, е пример за тази стабилност. Радостта е като устойчиво растение, което може да се развива добре дори в неблагоприятна среда. По цялата земя много от Божиите служители ‘са приели словото на Бога с радостта, идваща от светия дух, при големи премеждия’. (1 Сол. 1:6) Други се сблъскват с трудности и лишения. Но Йехова им помага чрез светия си дух ‘да издържат докрай и да проявяват дълготърпение с радост’. (Кол. 1:11) Какъв е източникът на тази радост?

10. Какъв е източникът на радостта ни?

¹⁰ За разлика от „несигурното богатство“ на света на Сатана, духовните съкровища, които сме получили от Йехова, имат дълготрайна стойност. (1 Тим. 6:17; Мат. 6:19, 20) Той ни дава радостната перспектива за безкрайно бъдеще. Радваме се да бъдем част от световното християнско братство. Преди всичко радостта ни е основана на взаимоотношенията ни с Бога. Ние споделяме чувствата на Давид, който макар и да бил принуден да живее като беглец, възхвалявал Йехова с песен. Той пял: „Твоята милост е по–добра от живота, затова устните ми ще те хвалят. Ще те благославям през целия си живот.“ (Пс. 63:3, 4) Дори когато понасяме трудности, сърцата ни са подтикнати да възхваляват радостно Бога.

11. Защо е важно да служим на Йехова с радост?

¹¹ Апостол Павел подканил християните: „Радвайте се винаги в Господаря. Ще повторя: Радвайте се!“ (Флп. 4:4) Защо е важно християните да служат на Йехова с радост? Заради въпроса, който Сатана повдигнал, във връзка с неговото върховенство. Сатана твърди, че никой не служи на Бога от сърце. (Йов 1:9–11) Ако служехме на Йехова вярно, но без радост, нашата жертва на възхвала нямаше да бъде цялостна. Затова ние се стремим да следваме подканата на псалмиста: „Служете на Йехова с веселие, елате пред него с радостни възгласи!“ (Пс. 100:2) Службата, принасяна охотно и с радостно сърце, прославя Бога.

12, 13. Какво можем да направим, за да се борим с отрицателните чувства?

¹² Разбира се обаче, ще има моменти, когато дори отдадените служители на Йехова ще се чувстват обезсърчени и ще полагат усилия, за да запазят положителната си нагласа. (Флп. 2:25–30) Какво може да ни помогне в тези моменти? В Ефесяни 5:18, 19 се казва: „Винаги бъдете изпълнени с духа и разговаряйте един с друг с псалми, с химни за Бога и с духовни песни. Пейте за Йехова и съпровождайте песните с музика в сърцата си.“ Как можем да приложим този съвет?

¹³ Когато сме обзети от отрицателни чувства, можем да се молим усърдно на Йехова и да полагаме усилия да размишляваме върху достойни за похвала неща. (Прочети Филипяни 4:6–9.) Някои са  установили, че тананикането на записи на нашите песни на Царството повдига духа им и им помага да мислят положително. Един брат, който се сблъскал с изпитание, поради което често бил обезпокоен и обезсърчен, си спомня: „Освен че се молех редовно и от сърце, запомних няколко песни на Царството. Изпитвах мир, когато пеех такива прекрасни възхвали на Йехова както със силен глас, така и тихо. Горе–долу по онова време беше издадена и книгата „Приближавай се до Йехова“. През следващата година я прочетох два пъти. Тя беше като успокояващ мехлем за мене. Знам, че Йехова благославяше усилията ми.“

„Обединяващата връзка на мира“

14. Какво е характерно за мира, идващ от светия дух?

¹⁴ На нашите международни конгреси делегати от различен произход се радват на сърдечно общуване със своите братя и сестри. Подобни сцени подчертават нещо характерно за мира, който имат служителите на Бога днес — световното ни единство. Наблюдателите често се учудват, когато виждат хора, които според тях се очаква да бъдат във вражда, да живеят един с друг, ‘като усърдно се стремят да пазят единството на духа в обединяващата връзка на мира’. (Еф. 4:3) Това единство наистина е забележително, като се има предвид какво е трябвало да преодолеят мнозина.

15, 16. (а) Какъв бил произходът на Петър, и какво предизвикателство поставяло това пред него? (б) Как Йехова помогнал на Петър да промени нагласата си?

¹⁵ Единството сред хора от различен произход е предизвикателство. За да разберем по–лесно какво трябва да бъде преодоляно за постигането на такова единство, нека да разгледаме примера на апостол  Петър, живял през първи век. Неговата нагласа спрямо необрязаните езичници може да се види от следните му думи: „Вие добре знаете, че за един юдей не е позволено да отива при човек от друг народ или да се сближава с него, и все пак Бог ми показа, че не бива да наричам нито един човек омърсен или нечист.“ (Деян. 10:24–29; 11:1–3) В съгласие с общоприетия по онова време възглед Петър очевидно израснал с убеждението, че Законът го задължава да обича само събратята си юдеи. За него може да е изглеждало напълно естествено да смята езичниците за врагове, които трябва да бъдат мразени. *

¹⁶ Представи си колко неловко трябва да се е чувствал Петър, когато влязъл в дома на Корнилий. Дали човек, който преди имал отрицателно мнение за езичниците, можел някога да стане ‘хармонично свързан заедно’ с тях „в обединяващата връзка на мира“? (Еф. 4:3, 16) Да, само няколко дни по–рано под въздействието на Божия дух Петър започнал да променя нагласата си и да преодолява своите предразсъдъци. Посредством едно видение Йехова му показал ясно, че Божият възглед за хората не се определя от расата или националността им. (Деян. 10:10–15) Затова Петър можел да каже на Корнилий: „Наистина виждам, че Бог не проявява пристрастие, но във всеки народ приема този, който се бои от него и върши каквото е праведно.“ (Деян. 10:34, 35) Петър се променил и след време наистина бил обединен с „цялото братство“. (1 Пет. 2:17)

17. Защо единството сред Божиите служители е забележително?

¹⁷ Преживяното от Петър ни помага да разберем забележителната промяна, която се случва сред Божиите служители днес. (Прочети Исаия 2:3, 4.) Милиони хора „от всички народи, племена, родове и езици“ променят мисленето си в съгласие с „добрата, угодна и съвършена воля на Бога“. (Откр. 7:9; Рим. 12:2) Много от тях някога са били повлияни от омразата, враждебността и разделенията в света на Сатана. Но чрез изучаване на Божието Слово и с помощта на светия дух, те са се научили ‘да се стремят към онова, което допринася за мира’. (Рим. 14:19) Постиганото по този начин единство прославя Бога.

18, 19. (а) Как всеки от нас може да допринася за мира и единството сред Божия народ? (б) Какво ще разгледаме в следващата статия?

¹⁸ Как всеки от нас може да допринася за мира и единството сред Божия народ? В много сборове има хора, които са се преместили от друга страна. Някои от тях може да имат различни обичаи или да не говорят нашия език добре. Дали се опитваме да ги опознаем? Точно това ни препоръчва Божието Слово. В писмото си до сбора в Рим, в който имало както юдеи, така и езичници, Павел писал: „Приемайте се един другиго, както и Христос ни прие, за да бъде прославен Бог.“ (Рим. 15:7) Дали в твоя сбор има човек, когото би могъл да опознаеш по–добре?

¹⁹ Още какво можем да направим, за да позволим на светия дух да действа в живота ни? В следващата статия ще разгледаме този въпрос, докато обсъждаме останалите части от плода на духа.

[Бележки под линия]

Как ще отговориш?

• Как можем да проявяваме самопожертвувателна любов към събратята си?

• Защо е важно да служим на Бога с радост?

• Как можем да допринасяме за мира и единството в сбора?

[Въпроси]

[Блок на страница 21]

„Това са истинските християни!“

В книгата „Между съпротива и мъченичество — Свидетелите на Йехова в Третия райх“ са публикувани изказванията на един млад еврейски затворник, с които той описва първата си среща със Свидетелите на Йехова след пристигането си в концентрационния лагер Нойенгаме:

„Веднага щом ние, евреите, от Дахау, пристигнахме в лагера, другите евреи започнаха да крият всичко, което имаха, така че да не се налага да го споделят с нас. ... Извън лагера си помагахме един на друг. Но тук, в тази ситуация на живот и смърт, всеки мислеше най–вече как да спаси себе си, забравяйки останалите. Представете си обаче какво правеха Изследователите на Библията. По онова време ги караха да вършат много тежка работа, като поправят водопроводни тръби. Времето беше студено и те стояха цял ден в леденостудената вода. Никой не разбираше как успяха да издържат. Те казваха, че Йехова им дава сила. Подобно на нас и те се нуждаеха много от хляба, който им даваха, понеже бяха гладни. Но какво направиха? Събраха всичкия хляб, който имаха, запазиха половината от него за себе си, а другата половина дадоха на събратята си, които тъкмо бяха пристигнали от Дахау. Също така ги посрещнаха сърдечно и ги целуваха. Преди да ядат, се помолиха. После всички бяха доволни и щастливи. Казаха, че вече не са гладни. Тогава си помислих: ‘Това са истинските християни!’“

[Снимки на страница 19]

Изкупуваш ли си време всеки ден от други дейности, за да се приближаваш до Йехова?