Търсете първо „Божията праведност“

„Търсете първо царството и Божията праведност и всичко останало ще ви бъде прибавено.“ (МАТ. 6:33)

1, 2. Какво представлява Божията праведност, и на какво се основава тя?

„ТЪРСЕТЕ първо царството.“ (Мат. 6:33) Тази подкана, дадена от Исус Христос в неговата Проповед на планината, е добре позната на Свидетелите на Йехова днес. Във всеки аспект от живота си ние се стремим да показваме, че обичаме Божието Царство и искаме да му бъдем лоялни. Но трябва също да имаме предвид и втората част на тази подкана, а именно „и Божията праведност“. Какво представлява Божията праведност и какво означава да я търсим?

² Думите от езика на оригинала, предавани като „праведност“, могат да бъдат превеждани и като „справедливост“ или „честност“. Праведността на Бога е праведност според неговите стандарти и ценности. Като Създател, Йехова има правото да определя стандартите за добро и зло, за правилно и погрешно. (Откр. 4:11) Но Божията праведност не е студена, строга поредица от закони или безкраен списък с правила и наредби. Вместо това тя се основава на същността на Йехова и на неговите главни качества — справедливост, любов, мъдрост и сила. Следователно Божията праведност е свързана с неговата воля и намерение. Тя включва онова, което той очаква от онези, които искат да му служат.

3. (а) Какво означава да търсим първо Божията праведност? (б) Защо се придържаме към праведните стандарти на Йехова?

 ³ Какво означава да търсим първо Божията праведност? Накратко казано, това означава да вършим волята на Бога, с цел да му бъдем угодни. Да търсим Божията праведност включва също да се опитваме да живеем не според своите, а според неговите ценности и съвършени стандарти. (Прочети Римляни 12:2.) Нашите взаимоотношения с Йехова са важна част от този начин на живот. Ние не спазваме неговите закони поради страх от наказание. По–скоро нашата любов към Бога е онова, което ни подтиква да се стремим да му бъдем угодни, като се придържаме към неговите стандарти, без да установяваме свои. Ние разбираме, че това е правилният начин на постъпване, истинската причина, поради която сме били създадени. Подобно на Исус Христос, Царят на Божието Царство, трябва да обичаме праведността. (Евр. 1:8, 9)

4. Защо е важно да търсим Божията праведност?

⁴ Защо е важно да търсим праведността на Йехова? Да обърнем внимание на случилото се в градината Едем. Адам и Ева трябвало да покажат дали ще приемат правото на Йехова да определя стандартите. (Бит. 2:17; 3:5) Тяхното неподчинение донесло много страдания и смърт на потомците им, сред които сме и ние. (Рим. 5:12) От друга страна, Божието Слово заявява: „Който се стреми към праведност и милост, намира живот, праведност и слава.“ (Пр. 21:21) Да, като търсим първо Божията праведност, ще се радваме на добри взаимоотношения с Йехова, а те на свой ред ще доведат до нашето спасение. (Рим. 3:23, 24)

Опасността да станем праведни в собствените си очи

5. От каква опасност трябва да се пазим?

⁵ В писмото си до християните в Рим апостол Павел посочил една опасност, от която всички трябва да се пазим, ако искаме да търсим първо Божията праведност. Говорейки за своите събратя юдеи, Павел казал: „Свидетелствам за тях, че са пламенни в усилията си да служат на Бога, но не според точното познание за него. Защото като не познаваха Божията праведност, но се стремяха да установят своя, те не се подчиниха на Божията праведност.“ (Рим. 10:2, 3) Според Павел тези поклонници не разбирали праведността на Бога, тъй като се опитвали да установят своя праведност. *

6. Каква нагласа трябва да избягваме, и защо?

⁶ Бихме могли да попаднем в този капан, ако гледаме на службата си за Бога като на състезание и се сравняваме с другите. Тази нагласа лесно може да ни направи самоуверени. Но в действителност, ако постъпваме по такъв начин, ще пренебрегнем праведността на Йехова. (Гал. 6:3, 4) Правилните подбуди да служим на Бога са свързани с любовта ни към него. Всички опити да изтъкнем собствената си праведност биха опровергали твърдението ни, че го обичаме. (Прочети Лука 16:15.)

7. Как Исус обърнал внимание на проблема със самоувереността?

⁷ Исус бил обезпокоен заради ‘онези, които били убедени в своята праведност и смятали другите за нищо’. Той обърнал внимание на този проблем, като разказал следната притча: „Двама души отидоха в храма да се молят. Единият беше фарисей, а другият — данъчен служител. Застанал изправен, фарисеят се молеше безмълвно: ‘О, Боже, благодаря ти, че не съм като останалите хора, като изнудвачите, неправедните, прелюбодейците, и дори като този данъчен служител. Постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, каквото придобивам.’ А данъчният  служител, който стоеше по–надалече, дори не искаше да вдигне очи към небето, а се удряше в гърдите, като казваше: ‘О, Боже, бъди милостив към мене, грешният!’ Казвам ви, този човек си отиде вкъщи по–праведен от другия, защото всеки, който възвеличава себе си, ще бъде смирен, а който смирява себе си, ще бъде възвеличен.“ (Лука 18:9–14)

Опасността да станем ‘прекалено праведни’

8, 9. Какво означава човек да бъде „прекалено праведен“, и до какво може да доведе това?

⁸ Друга опасност, от която трябва да се пазим, е описана в Еклисиаст 7:16: „Не бъди прекалено праведен, нито твърде мъдър. Защо сам да се погубиш?“ По–нататък, в 20 стих, вдъхновеният от Бога писател посочва една от причините, поради които трябва да се пазим от подобна нагласа: „Няма праведен човек на земята, който прави само добро и никога не върши грях.“ Човекът, който е „прекалено праведен“, установява свои стандарти за праведност и съди другите според тях. По този начин той не си дава сметка, че издига своите стандарти над Божиите и така става неправеден в очите на Йехова.

⁹ Ако сме ‘прекалено праведни’, можем да започнем да оспорваме дори начина, по който постъпва Йехова. Трябва да помним обаче, че ако поставяме под въпрос доколко са основателни или правилни неговите решения, в действителност поставяме своите стандарти за праведност над стандартите на Йехова. Никога не бихме искали да постъпваме така, сякаш изправяме Йехова на съд и прилагаме за него своите стандарти за правилно и погрешно. Онзи, който има правото да определя стандартите за праведност, е единствено Йехова! (Рим. 14:10)

10. Подобно на Йов какво може да ни накара да съдим Бога?

¹⁰ Макар че никой от нас не би искал съзнателно да съди Бога, нашето несъвършенство може да ни накара да постъпим така. Това може лесно да се случи, когато забелязваме нещо, което смятаме за несправедливо, или когато изпитваме някакви трудности. Дори верният Йов допуснал тази грешка. За него в началото на разказа се казва: „Той беше безукорен и праведен, боеше се от Бога и се отклоняваше от злото.“ (Йов 1:1) Но след време Йов бил сполетян от редица беди, които му се стрували несправедливи. В резултат на това той ‘обявявал за праведен себе си, а не Бога’. (Йов 32:1, 2) Йов трябвало да поправи гледната си точка. Не бива да се изненадваме тогава, ако понякога се озовем в подобно положение. Какво може да ни помогне да поправим мисленето си в такъв момент?

Не винаги познаваме всички факти

11, 12. (а) Какво трябва да помним, ако смятаме, че нещо е несправедливо? (б) Защо някой може да смята, че стопанинът в притчата на Исус за работниците на лозето постъпил несправедливо?

¹¹ Първо, трябва да помним, че не винаги познаваме всички факти. Така било и в случая на Йов. Той не знаел за събранието на ангелските синове на Бога в небето, където Сатана лъжливо го обвинил. (Йов 1:7–12; 2:1–6) Йов не съзнавал, че проблемите му всъщност били причинени от Сатана. В действителност не можем да  бъдем сигурни, че Йов дори знаел кой точно е Сатана! Така той погрешно сметнал, че проблемите му идват от Бога. Да, лесно е да стигнем до погрешно заключение, когато не познаваме всички факти.

¹² Да разгледаме например притчата на Исус за работниците на лозето. (Прочети Матей 20:8–16.) В нея Исус описва един стопанин, който плаща еднаква сума пари на всички свои работници, независимо дали са работили цял ден, или само един час. Какво мислиш за това? Струва ли ти се справедливо? Вероятно изпитваш съжаление към работниците, които работели цял ден в изгарящата жега. Несъмнено те заслужавали да им бъде платено повече. Погледнато по този начин, може да смятаме стопанина за безсърдечен и несправедлив. Дори това, което отговорил на работниците, които недоволствали, може да изглежда като злоупотреба с властта. Но дали познаваме всички факти?

13. От каква друга гледна точка бихме могли да разгледаме притчата на Исус за работниците на лозето?

¹³ Нека разгледаме тази притча от друга гледна точка. Без съмнение стопанинът в притчата разбирал, че всички тези мъже трябвало да се грижат за прехраната на семействата си. По времето на Исус на работниците на полето се заплащало всеки ден. Техните семейства зависели от получената надница. Като имаме това предвид, нека помислим за онези, които стопанинът наел късно през деня, в резултат на което те работели само един час. Може би те нямало да успеят да се погрижат за нуждите на семействата си със заработеното само за един час, но все пак били готови да работят и чакали цял ден, за да бъдат наети от някого. (Мат. 20:1–7) Работниците нямали вина за това, че не намерили работа цял ден. Нищо не показва, че те не искали да работят. Представи си, че трябва да чакаш цял ден, знаейки, че има хора, които зависят от онова, което ще спечелиш през този ден. Колко признателен ще бъдеш да получиш някаква работа и каква изненада би било за тебе да ти дадат достатъчно пари, за да се погрижиш за семейството си!

14. Какво научаваме от притчата за работниците на лозето?

¹⁴ Нека отново помислим за действията на стопанина. Той не ощетил никого. Вместо това смятал, че всеки от работниците има право на работа, с която да осигурява издръжката на себе си и на семейството си. Макар че на ситуацията може да се гледа като на пазар на работна ръка, в който няма недостиг на работници, стопанинът не се възползвал от това, предлагайки по–ниско заплащане от полагаемото. Всички негови работници получили достатъчно, за да осигурят храна на семействата си. Имайки предвид тези допълнителни подробности, възгледът ни за неговите действия може да се промени. Те били проява на любов, а не злоупотреба с властта. Какво можем да научим? Разбираме, че ако вземаме под внимание само някои от фактите, можем прибързано да си направим погрешно заключение.  Наистина, тази притча подчертава превъзходството на Божията праведност, която не се основава единствено на правните наредби и на това дали хората я заслужават.

Нашият възглед може да бъде изкривен или ограничен

15. Защо възгледът ни за справедливостта може да бъде изкривен или ограничен?

¹⁵ Второто нещо, което трябва да помним, когато сме изправени пред ситуация, която ни се струва несправедлива, е фактът, че нашият възглед може да бъде изкривен или ограничен. Той може да бъде изкривен поради нашето несъвършенство, предразсъдъци или произход. Освен това възгледът ни е ограничен от неспособността ни да разбираме какви са подбудите на другите и да знаем какво наистина има в сърцата им. За разлика от нас, Йехова и Исус нямат подобни ограничения. (Пр. 24:12; Мат. 9:4; Лука 5:22)

16, 17. Защо вероятно Йехова не приложил цялата строгост на закона си за прелюбодейството към Давид и Витсавее?

¹⁶ Нека обърнем внимание на разказа за прелюбодейството на Давид с Витсавее. (2 Царе 11:2–5) Според Моисеевия закон те заслужавали смъртна присъда. (Лев. 20:10; Втор. 22:22) Макар че ги наказал, Йехова не приложил към тях цялата строгост на закона си. Дали постъпил несправедливо? Дали Йехова показал предпочитание към Давид и нарушил собствените си праведни стандарти? Някои хора, които четат Библията, са на това мнение.

¹⁷ Но законът за прелюбодейството бил даден от Йехова на несъвършени съдии, които не можели да четат в сърцата на хората. Въпреки техните ограничения този закон им давал възможност да бъдат последователни в решенията си. От друга страна, Йехова може да чете в сърцата. (Бит. 18:25; 1 Лет. 29:17) Затова не бива да си мислим, че Йехова трябвало да се ограничава от закон, който бил предназначен за несъвършени съдии. Ако беше така, нима това нямаше да е все едно да принуждаваме човек с добро зрение да носи очила, предназначени за някого, който има проблеми със зрението? Йехова можел да чете в сърцата на Давид и Витсавее и да види, че те искрено се разкайват. Имайки предвид тяхното разкаяние, той издал милостива и любеща присъда.

Да продължаваме да търсим праведността на Йехова

18, 19. Какво ще ни помогне никога да не съдим Йехова според собствените си стандарти за праведност?

¹⁸ Така че ако понякога виждаме нещо, което ни се струва несправедливо от страна на Йехова — независимо дали сме прочели за него в Библията, или сме го изпитали лично, — нека никога не съдим Бога според собствените си стандарти за праведност. Важно е да помним, че не винаги познаваме всички факти и че нашият възглед може да бъде изкривен или ограничен. Нека не забравяме, че „гневът на човека не води до праведността, изисквана от Бога“. (Як. 1:19, 20) Така сърцата ни никога няма ‘да се гневят на Йехова’. (Пр. 19:3)

¹⁹ Подобно на Исус нека винаги признаваме, че единствено Йехова има правото да определя стандартите за праведност и добро. (Мар. 10:17, 18) Нека се стремим да придобиваме „точно познание“ за неговите стандарти. (Рим. 10:2; 2 Тим. 3:7) Като ги приемаме и съобразяваме живота си с волята на Йехова, показваме, че търсим първо „Божията праведност“. (Мат. 6:33)

[Бележка под линия]

Спомняш ли си?

• Защо е важно да търсим праведността на Йехова?

• От какви две опасности трябва да се пазим?

• Как можем да търсим първо Божията праведност?

[Въпроси]

[Снимка на страница 9]

Какво научаваме от притчата на Исус за двамата мъже, които се молели в храма?

[Снимка на страница 10]

Дали било несправедливо всички работници да получат еднакво заплащане?