Добре дошъл на най–добрия път!
Добре дошъл на най–добрия път!
„И ако живеем, и ако умираме, принадлежим на Йехова.“ (РИМ. 14:8)
1. Какво учел Исус относно най–добрия начин на живот?
ЙЕХОВА иска да имаме най–добрия живот. Хората могат да водят различен начин на живот, но само един от тях е най–добрият. Няма нищо по–добро от това да живеем в съгласие със Словото на Бога и да се учим от неговия Син, Исус Христос. Той учел последователите си да се покланят на Бога с дух и истина и им дал задачата да правят ученици. (Мат. 28:19, 20; Йоан 4:24) Като живеем според напътствията на Исус, ние радваме Йехова, а той от своя страна ни благославя.
2. Как много хора през първи век откликнали на посланието за Царството, и какво означавало да принадлежиш към „Пътя“?
2 Когато онези, които ‘имат правилна нагласа за вечен живот’, започват да вярват в Бога и се покръстват, ние с основание ги приветстваме с думите: „Добре дошли сред онези, които са поели по най–добрия път!“ (Деян. 13:48) През първи век хиляди хора от различни народи приели истината и с покръстването си показали пред другите, че са се отдали на Бога. (Деян. 2:41) Тези първи ученици принадлежали към „Пътя“. (Деян. 9:2; 19:23) Това определение било подходящо, тъй като животът на онези, които станали последователи на Христос, се съсредоточавал върху вярата в Исус Христос и подражаването на неговия пример. (1 Пет. 2:21)
3. Защо служителите на Йехова се покръстват, и колко души са били покръстени през последните десет години?
3 В тези последни дни дейността по правенето на ученици се е ускорила и понастоящем се извършва в над 230 страни. През изминалите десет години над 2 700 000 души решиха да служат на Йехова и да се покръстят в символ на своето отдаване на него. Това прави средно по 5000 души на седмица! Те са решили да се покръстят, защото обичат Бога, придобили са познание върху Библията и са изградили вяра в онова, което тя учи. Покръстването е важно събитие в живота ни, защото бележи началото на нашите лични взаимоотношения с Йехова. С него показваме и своята увереност, че той ще ни помага да му служим вярно, както помагал на служителите си в миналото да ходят по неговия път. (Иса. 30:21)
Защо е важно да се покръстиш?
4, 5. Посочи някои от благословиите, идващи с покръстването.
4 Може би вече си придобил познание за Бога, направил си промени в живота си и си станал непокръстен вестител. Твоят напредък заслужава похвала. Но дали си се отдал на Бога в молитва и се надяваш скоро да бъдеш покръстен? От изучаването на Библията вероятно си разбрал, че преди всичко в живота си трябва да възхваляваш Йехова, а не само да угаждаш на себе си или да трупаш материални притежания. (Прочети Псалм 148:11–13; Лука 12:15) На какви благословии обаче ще се радваш, след като се покръстиш?
5 Като отдаден на Бога християнин, ще се радваш на живот, посветен на най–възвишената цел. Ще бъдеш щастлив, защото вършиш волята на Бога. (Рим. 12:1, 2) Светият дух на Йехова ще развива в тебе богоугодни качества, като мир и вяра. (Гал. 5:22, 23) Бог ще отговаря на молитвите ти и ще благославя усилията ти да се съобразяваш с неговото Слово. Ще имаш радост в службата си и като живееш по начин, който Бог одобрява, надеждата ти за вечен живот ще бъде укрепена. Освен това чрез своето отдаване и покръстване ще покажеш, че наистина искаш да бъдеш Свидетел на Йехова. (Иса. 43:10–12)
6. Какво показваме с покръстването си?
6 Като се отдадем на Бога и се покръстим, ние показваме пред другите, че принадлежим на Йехова. Апостол Павел писал: „Никой от нас не живее само за себе си и никой не умира само за себе си, защото ако живеем, за Йехова живеем, и ако умираме, за Йехова умираме. Така че и ако живеем, и ако умираме, принадлежим на Йехова.“ (Рим. 14:7, 8) Бог е показал, че цени всеки един от нас, като ни е дал свободна воля. Когато твърдо решим да живеем по този начин, подбуждани от любов към Бога, ние радваме сърцето му. (Пр. 27:11) Покръстването ни е символ на нашето отдаване на Бога, но е също и публично изявление, че Йехова е нашият Владетел. То показва, че сме застанали на негова страна в спорния въпрос за всемирното върховенство. (Деян. 5:29, 32) Тогава и Йехова е на наша страна. (Прочети Псалм 118:6.) Покръстването открива също възможността да получим много други духовни благословии сега и в бъдеще.
Благословени с любещо братство
7–9. (а) В какво уверил Исус онези, които оставили всичко и го последвали? (б) Как се изпълнява обещанието на Исус, записано в Марко 10:29, 30?
7 Апостол Петър казал на Исус: „Ето, ние оставихме всичко и те последвахме. А какво ще получим за това?“ (Мат. 19:27) Петър искал да знае какво щяло да стане с него и с другите ученици на Исус. За да се отдадат напълно на проповедната дейност за Царството, те били направили големи жертви. (Мат. 4:18–22) В какво обаче ги уверил Исус?
8 Според паралелното повествование на Марко Исус посочил, че учениците му щели да бъдат част от едно духовно братство. Той казал: „Няма човек, който да е оставил къща или братя, или сестри, или майка, или баща, или деца, или ниви заради мене и заради добрата новина, и да не получи сто пъти повече в днешно време къщи и братя, и сестри, и майки, и деца, и ниви, заедно с преследване, а в бъдещата система — вечен живот.“ (Мар. 10:29, 30) През първи век християни като Лидия, Акила, Прискила и Гай били сред онези, които осигурили „къщи“ и станали ‘братя, сестри и майки’ за своите събратя, точно както бил обещал Исус. (Деян. 16:14, 15; 18:2–4; 3 Йоан 1, 5–8)
9 Днес думите на Исус се изпълняват в още по–голяма степен. ‘Нивите’, които неговите последователи оставят, са различните начини за изкарване на прехраната, от които мисионери, членове на Бетеловото семейство, международни служители и други Свидетели доброволно се отказват, за да подпомагат делото на Царството в различни страни. Много братя и сестри са оставили домовете си, за да опростят живота си. И ние се радваме да слушаме техните разкази, показващи как Йехова се грижи за тях и какво щастие изпитват те, като му служат. (Деян. 20:35) Но всъщност всички покръстени служители на Йехова могат да се радват на благословията да търсят „първо царството и Божията праведност“, като част от едно международно християнско братство. (Мат. 6:33)
На сигурно място в „тайното убежище“
10, 11. Какво представлява „тайното убежище на Всевишния“, и как можем да получим достъп до него?
10 Отдаването и покръстването водят до друга чудесна благословия — привилегията да живеем в „тайното убежище на Всевишния“. (Прочети Псалм 91:1.) Това е символично място на сигурност и безопасност — състояние, в което сме предпазени от духовна вреда. То е ‘тайно’, тъй като хората, на които им липсва духовно зрение и не се уповават на Бога, не познават това място. Като живеем според отдаването си и проявяваме пълно доверие в Йехова, ние сякаш му казваме: „Ти си моето убежище и моята крепост, моят Бог, на когото се надявам.“ (Пс. 91:2) Йехова Бог става наше сигурно обиталище. (Пс. 91:9) Какво повече може да иска човек?
11 Получаването на достъп до „тайното убежище“ на Йехова означава също, че сме благословени с уникалната възможност да имаме лични взаимоотношения с него. За тази цел трябва да се отдадем на Йехова и да се покръстим. След това ние продължаваме да изграждаме взаимоотношенията си с Бога, като се приближаваме до него чрез четене на Библията, искрена молитва и пълно послушание. (Як. 4:8) Никой не е имал по–близки взаимоотношения с Йехова от Исус, чието доверие в Създателя останало непоклатимо. (Йоан 8:29) Затова нека никога не се съмняваме в Йехова или в желанието и способността му да ни помага да изпълняваме обета, който сме дали при своето отдаване. (Екл. 5:4) Духовните дарове, които Бог е осигурил за хората, са неоспоримо доказателство, че той наистина ни обича и иска да успеем в службата си за него.
Цени духовния ни рай
12, 13. (а) Какво представлява духовният рай? (б) Как можем да помогнем на новите?
12 Отдаването и покръстването откриват също възможността да живеем в един благословен духовен рай. Това е уникалната атмосфера, на която се радваме с нашите събратя, които имат мирни взаимоотношения с Йехова Бог и помежду си. (Пс. 29:11; Иса. 54:13) Нищо в света не може да се сравни с нашия духовен рай. Това се вижда най–вече на международните конгреси, на които сред нашите братя и сестри от различни народи, езици и етнически групи цари атмосфера на мир, единство и братска любов.
13 Духовният рай, на който ние се радваме, е в ярък контраст с окаяното състояние на света. (Прочети Исаия 65:13, 14.) Като известяваме посланието за Царството, ние имаме честта да каним другите да влязат в този рай. Друга благословия е да помагаме на онези, които отскоро са се присъединили към сбора и имат нужда от обучение в службата. Освен това под ръководството на старейшините ние можем да помогнем на новите, подобно на Акила и Прискила, които ‘обяснили [на Аполос] по–точно пътя на Бога’. (Деян. 18:24–26)
Продължавай да се учиш от Исус
14, 15. Какви основателни причини имаме да продължаваме да се учим от Исус?
14 Ние имаме основателни причини да продължаваме да се учим от Исус. Преди да дойде на земята, Исус работил хиляди години със своя Баща. (Пр. 8:22, 30) Той знаел, че най–добрият начин на живот е да служиш на Бога и да свидетелстваш за истината. (Йоан 18:37) За Исус било ясно, че всеки друг начин на живот би бил егоистичен и безсмислен. Освен това той знаел, че щял да бъде подложен на тежки изпитания и да умре. (Мат. 20:18, 19; Евр. 4:15) Като наш пример за подражание, той ни е показал как да запазим неопетнеността си.
15 Скоро след като Исус бил покръстен, Сатана го изкушавал да изостави пътя, по който той бил поел — но без успех. (Мат. 4:1–11) От това научаваме, че независимо от действията на Сатана, ние можем да запазим неопетнеността си. Много е вероятно Сатана да насочи вниманието си към онези, на които им предстои да се покръстят, както и към новопокръстените. (1 Пет. 5:8) Противопоставянето може да се появи от страна на членове на семейството, които са добронамерени, но не познават Свидетелите на Йехова. Такива изпитания обаче ни дават възможност да проявим хубави християнски качества, като уважение и тактичност, когато отговаряме на въпроси и даваме свидетелство. (1 Пет. 3:15) Всъщност подобни ситуации могат да окажат положително влияние на онези, които ни слушат. (1 Тим. 4:16)
Остани на най–добрия път!
16, 17. (а) Какви три основни изисквания за живот се намират във Второзаконие 30:19, 20? (б) Как Исус, Йоан и Павел потвърдили записаното от Моисей?
16 Около 1500 години преди Исус да дойде на земята, Моисей призовал израилтяните да изберат пътя на живота, като казал: „Призовавам небесата и земята за свидетели срещу вас днес, че поставих пред тебе живота и смъртта, благословията и проклятието. Затова избери живота, за да останеш жив — ти и потомството ти, — като обичаш своя Бог, Йехова, като слушаш гласа му и като си му верен.“ (Втор. 30:19, 20) Народът на Израил не останал верен на Бога, но трите основни изисквания за живот, които Моисей посочил, не са се променили. Те били повторени от Исус и от други.
17 Първо, ‘трябва да обичаме своя Бог, Йехова’. Ние показваме, че обичаме Бога, като постъпваме в съгласие с праведните му пътища. (Мат. 22:37) Второ, ‘трябва да слушаме гласа на Йехова’, като изучаваме неговото Слово и като се подчиняваме на заповедите му. (1 Йоан 5:3) Затова е необходимо да присъстваме редовно на християнските събрания, на които се обсъжда Библията. (Евр. 10:23–25) И трето, ‘трябва да сме верни на Йехова’. Независимо от трудностите, с които се сблъскваме, нека не преставаме да вярваме в Бога и да следваме неговия Син. (2 Кор. 4:16–18)
18. (а) Как списание „Стражева кула“ описало истината през 1914 г.? (б) Какво трябва да изпитваме относно светлината на истината днес?
18 Само каква благословия е да живеем според библейската истина! В броя на „Стражева кула“ от 15 декември 1914 г., на 377 и 378 страница, беше публикувано следното забележително изказване: „Нима ние не сме благословени, щастливи хора? Нима нашият Бог не е верен? Ако някой знае нещо по–добро, нека да го приеме. Ако някой от вас някога намери нещо по–добро, надяваме се да ни каже. Ние не сме чували за нищо по–добро, нито поне наполовина добро, колкото това, което сме намерили в Словото на Бога. . . . Не е възможно да се опишат мирът, радостта и благословиите, които ясното познание за истинския Бог е донесло в сърцето и в живота ни. Разказът за Божията мъдрост, справедливост, сила и любов напълно задоволява стремежите и на разума, и на сърцето ни. Затова ние сме престанали да търсим. Няма какво повече да искаме, освен да придобием още по–ясно разбиране на този чудесен Разказ.“ Нашата признателност за духовната светлина и истина не се е променила. Днес имаме още по–голяма причина да се радваме, че „ходим в светлината на Йехова“. (Иса. 2:5; Пс. 43:3; Пр. 4:18)
19. Защо онези, които отговарят на изискванията за покръстване, не бива да отлагат тази стъпка?
19 Ако искаш ‘да ходиш в светлината на Йехова’, но все още не си отдаден и покръстен християнин, не отлагай това решение. Направи всичко необходимо, за да отговориш на библейските изисквания за покръстване, което е уникален начин да покажеш благодарността си за онова, което Бог и Христос са направили за нас. Дай на Йехова най–скъпоценното си притежание — своя живот. Покажи, че искаш да вършиш волята на Бога, като следваш Сина му. (2 Кор. 5:14, 15) Без съмнение това е най–добрият път, или начин на живот!
Как ще отговориш?
• На какво е символ нашето покръстване?
• До какви благословии водят нашето отдаване на Бога и покръстването ни?
• Защо е толкова важно да се учим от Исус?
• Какво ще ни помогне да останем на най–добрия път?
[Въпроси]
[Снимка на страница 25]
С покръстването си показваш, че избираш най–добрия живот
[Снимки на страница 26]
Чувстваш ли се сигурен в „тайното убежище“?