„Бъдете в мир с всички хора“

„Ако е възможно, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички хора.“ (РИМ. 12:18)

1, 2. (а) Какво предупреждение дал Исус на своите последователи? (б) Къде можем да намерим напътствия за това как да реагираме на противопоставянето?

ИСУС предупредил последователите си, че ще се сблъскат с противопоставяне от страна на народите в света, и в нощта преди смъртта си обяснил защо щяло да бъде така. Той казал на апостолите: „Ако бяхте част от света, светът щеше да обича своето. Но понеже не сте част от света, а аз ви избрах от света, затова светът ви мрази.“ (Йоан 15:19)

² Апостол Павел лично изпитал истинността на думите на Исус. Във второто писмо до своя млад сътрудник Тимотей Павел писал: „Ти следваш отблизо моето учение, моя начин на живот, целта ми,  вярата ми, дълготърпението ми, любовта и издръжливостта ми, преследването, страданията ми.“ След това добавил: „Всъщност всички, които искат да живеят с преданост към Бога, обединени с Христос Исус, ще бъдат преследвани.“ (2 Тим. 3:10–12) В дванайсета глава на писмото си до християните в Рим Павел им дал мъдри напътствия за това как да реагират на противопоставянето. Думите му могат да ни ръководят в това време на края.

„Правете онова, което е добро“

3, 4. Как може да бъде приложен съветът от Римляни 12:17 (а) в разделен по вяра дом? (б) в отношенията ни със съседите?

³Прочети Римляни 12:17. Павел обяснил, че когато се сблъскваме с враждебно отношение, не бива да отвръщаме със същото. Следването на този съвет е особено важно в разделен по вяра дом. Партньорът, който е християнин, устоява на изкушението да отвръща на грубите думи или постъпки със същото. Няма да има никаква полза, ако ‘връщаме зло за зло’. Дори напротив, това само може да влоши положението.

⁴ Павел препоръчва по–добър начин на постъпване: „Правете онова, което е добро в очите на всички.“ Ако в семейството съпругата проявява искрена любезност към своя съпруг дори когато той говори по груб начин за нейните вярвания, това може да успокои нажежената ситуация. (Пр. 31:12) Карлос, който сега служи в Бетел, си спомня как майка му преодоляла силното противопоставяне от страна на баща му, като винаги била мила и се грижела добре за дома. Карлос казва: „Тя насърчаваше нас, децата, винаги да се отнасяме с уважение към него. Майка ми настояваше да играя ‘боулс’ (френска игра, подобна на боулинга) с него, макар че това не беше любимата ми игра. Но това наистина оправяше настроението му.“ Накрая бащата на Карлос започнал да изучава Библията и бил покръстен. По отношение на ‘правенето на онова, което е добро в очите на всички’, Свидетелите на Йехова често преодоляват предразсъдъците на околните, като осигуряват практическа помощ на своите съседи, когато връхлети природно бедствие.

Да смекчаваме противопоставянето с „жар“

5, 6. (а) В какъв смисъл натрупваме „жар“ на главата на някой враг? (б) Разкажи местна случка, която показва как прилагането на съвета от Римляни 12:20 може да доведе до добри резултати.

⁵Прочети Римляни 12:20. В подбора на думите си в този стих Павел вероятно цитирал записаното в Притчи 25:21, 22: „Ако онзи, който те мрази, е гладен, дай му да яде хляб, ако е жаден, дай му да пие вода. Защото така трупаш жар на главата му и Йехова ще те възнагради.“ Като имаме предвид напътствията на Павел в цялата дванайсета глава на Римляни, трудно можем да направим заключението, че фигуративната „жар“ се отнася за наказването  или донасянето на срам на онзи, който се противопоставя. Вместо това думите от Притчи и съответно думите на Павел към римляните се отнасят за използвания в древността метод за топене на метална руда. Английският учен от XIX век Чарлс Бриджес отбелязал: „Покрий неподатливия метал отдолу и отгоре, като не само го слагаш върху огъня, а като натрупаш жар върху него. Малко сърца са толкова корави, че да не омекнат под огромната сила на търпеливата, себеотрицателна, жарка любов.“

⁶ Като „жар“ любезните постъпки могат да стоплят сърцата на противниците и може би да смекчат враждебността им. Любезното ни отношение може да накара хората да придобият по–положителна нагласа спрямо служителите на Йехова и библейското послание, което проповядват. Апостол Петър писал: „Имайте добро поведение сред народите, така че заради същото нещо, за което ви клеветят като злосторници, като видят добрите ви дела, да прославят Бога в деня на неговата проверка.“ (1 Пет. 2:12)

„Бъдете в мир с всички хора“

7. Какво представлява мирът, който Христос дава на своите ученици, и какво трябва да ни подбужда да правим?

⁷Прочети Римляни 12:18. В последната нощ, която прекарал със своите апостоли, Исус им казал: „Оставям ви мир, давам ви своя мир.“ (Йоан 14:27) Мирът, който Христос дава на своите ученици, е вътрешното спокойствие, което изпитват от това да знаят, че имат любовта и одобрението на Йехова Бог и на неговия любим Син. Този вътрешен мир трябва да ни подбужда да живеем в мир с другите. Истинските християни обичат мира и са ‘миротворци’. (Мат. 5:9)

8. Как можем да бъдем миротворци у дома и в сбора?

⁸ Един начин да постъпваме като миротворци в семейството е да разрешаваме разногласията възможно най–бързо, вместо да позволяваме положението да се влошава. (Пр. 15:18; Еф. 4:26) Това се отнася и за християнския сбор. Апостол Петър свързва стремежа към мир с въздържането на езика. (1 Пет. 3:10, 11) По подобен начин, след като дал строг съвет по отношение на правилното използване на езика и на нуждата да отхвърлим завистта и свадливостта, Яков писал следното: „Мъдростта, идваща от горе, е преди всичко чиста, после миролюбива, разумна, готова да се подчини, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна, нелицемерна. А плодът на праведността се сее в мир за миротворците.“ (Як. 3:17, 18)

9. Какво трябва да помним в стремежа си ‘да бъдем в мир с всички хора’?

⁹ Думите на Павел от Римляни 12:18 за мира се отнасят не само за семейството и сбора. Той казва, че трябва ‘да бъдем в мир с всички хора’. Това включва нашите съседи, колеги, съученици, както и хората,  които срещаме в службата. Но апостолът смекчава подканата, като казва: „Ако е възможно, доколкото зависи от вас.“ Това означава да правим каквото можем, за ‘да бъдем в мир с всички хора’, но да не стигаме дотам, че да правим компромис с праведните принципи на Бога.

Отмъщението принадлежи на Йехова

10, 11. Защо не бива да си отмъщаваме?

¹⁰Прочети Римляни 12:19. Дори в отношенията си с „онези, които се противопоставят“ на нашата дейност и на посланието ни, включително и отявлените противници, ние трябва ‘да се владеем при сблъсък със зло’ и да постъпваме „по мек начин“. (2 Тим. 2:23–25) Павел напътства християните да не си отмъщават, а ‘да оставят място за Божия гняв’. Като християни, ние знаем, че нямаме право да си отмъщаваме. Псалмистът писал: „Отхвърли гнева и остави яростта, не се гневи — това води само до зло!“ (Пс. 37:8) А Соломон съветвал: „Не казвай: ‘Ще отвърна със зло!’ Надявай се на Йехова и той ще те спаси.“ (Пр. 20:22)

¹¹ В случай че противниците ни причинят вреда, ще бъде мъдро от наша страна да оставим Йехова да ги накаже, ако сметне за нужно. Павел добавил: „Защото е записано: ‘„Отмъщението е мое, аз ще дам възмездие за злото“ — казва Йехова.’“ (Сравни Второзаконие 32:35.) Ако опитваме да си отмъстим, ще покажем, че сме самонадеяни и че искаме да си присвоим право, което Йехова е запазил за себе си. Това би разкрило още, че ни липсва вяра в обещанието на Йехова: „Аз ще дам възмездие за злото.“

12. Кога ще бъде разкрит гневът на Йехова, и как?

¹² В началото на писмото си до римляните Павел казал: „Божият гняв се разкрива от небето срещу всяко безбожие и неправедност на хората, които неправедно потискат истината.“ (Рим. 1:18) Гневът на Йехова ще бъде разкрит от небесата посредством неговия Син по време на „голямото бедствие“. (Откр. 7:14) Това ще бъде „доказателство, че Бог съди праведно“, както обяснил Павел в друго свое вдъхновено от Бога писмо, в което казал още: „Така че е проява на праведност Бог да заплати с трудности на онези, които ви причиняват трудности, а на вас, които понасяте трудности, да даде облекчение, както и на нас, когато Господарят Исус се яви от небето със своите могъщи ангели в пламтящ огън и когато донесе възмездие върху онези, които не познават Бога и които не се подчиняват на добрата новина за нашия Господар Исус.“ (2 Сол. 1:5–8)

Да побеждаваме злото с добро

13, 14. (а) Защо не се изненадваме, когато се сблъскваме с противопоставяне? (б) Как можем да благославяме онези, които ни преследват?

¹³Прочети Римляни 12:14, 21. Като се доверяваме напълно на Йехова, че ще изпълни обещанията си, можем спокойно да съсредоточим усилията си върху извършването на дейността, която той ни е възложил — ‘да проповядваме добрата новина за царството по целия свят’. (Мат. 24:14) Наясно сме, че тази християнска дейност ще предизвика гнева на враговете ни, тъй като Исус предупредил: „Всичките народи ще ви мразят заради моето име.“ (Мат. 24:9) Затова не се изненадваме, нито се обезсърчаваме, когато се сблъскваме с противопоставяне. Апостол Петър писал: „Любими мои, не се учудвайте на огъня, който гори сред вас, за да ви изпита, сякаш ви се случва нещо необичайно. Напротив, радвайте се, като участвате в страданията на Христос.“ (1 Пет. 4:12, 13)

¹⁴ Вместо да изпитваме омраза към онези, които ни преследват, ние се опитваме да ги научим на истината, тъй като разбираме, че някои от тях постъпват зле с нас от незнание. (2 Кор. 4:4) Ние се стремим да следваме съвета на Павел: „Благославяйте онези, които ви преследват. Благославяйте, а не проклинайте.“ (Рим. 12:14) Един начин да благославяме противниците си е като се молим за тях. В Проповедта  на планината Исус казал: „Обичайте враговете си и правете добро на онези, които ви мразят, благославяйте онези, които ви проклинат, молете се за онези, които ви обиждат.“ (Лука 6:27, 28) Апостол Павел знаел от собствен опит, че дори преследвачите могат да станат верни ученици на Христос и пламенни служители на Йехова. (Гал. 1:13–16, 23) В друго писмо Павел заявил: „Когато сме хулени, благославяме, когато сме преследвани, издържаме, когато сме клеветени, отвръщаме любезно.“ (1 Кор. 4:12, 13)

15. Кой е най–добрият начин да побеждаваме злото с добро?

¹⁵ Затова истинските християни изпълняват записаното в последния стих на дванайсета глава на Римляни: „Не позволявай да те победи злото, но ти побеждавай злото с добро.“ Източникът на цялото зло е Сатана Дяволът. (Йоан 8:44; 1 Йоан 5:19) В откровението, дадено на апостол Йоан, Исус казал за помазаните си братя, че ‘са победили Сатана благодарение на кръвта на Агнето и благодарение на словото на своето свидетелстване’. (Откр. 12:11) Тези думи разкриват, че най–добрият начин да победим Сатана и злото влияние, което той упражнява върху днешната система, е като вършим добро посредством свидетелстването си, тоест проповядването на добрата новина за Царството.

Да се радваме в надеждата

16, 17. Какво научаваме от дванайсета глава на Римляни за това (а) как трябва да използваме живота си? (б) как трябва да се държим в сбора? (в) как трябва да се отнасяме към онези, които се противопоставят на вярата ни?

¹⁶ Краткият преглед на дванайсета глава на писмото на Павел до християните в Рим ни напомни много неща. Научихме, че като отдадени служители на Йехова, трябва да бъдем готови да правим жертви. Подбудени от Божия дух, ние правим тези жертви доброволно, тъй като посредством мисловните си способности сме се убедили, че такава е волята на Бога. Ние сме пламенни чрез духа и използваме различните си дарове с пламенност. Служим с подходящо смирение и скромност, като правим всичко, на което сме способни, да поддържаме християнското си единство. Стремим се да бъдем гостоприемни и да проявяваме искрено съчувствие.

¹⁷Дванайсета глава на Римляни ни дава много напътствия как да реагираме, когато се сблъскваме с противопоставяне. Не бива да отвръщаме със същото. Трябва да се опитваме да преодоляваме противопоставянето, като постъпваме любезно. Доколкото е възможно, без да нарушаваме библейските принципи, трябва да се стремим да живеем в мир с всички хора. Това важи за отношенията в семейството, в сбора, с нашите съседи, на работното място, в училище и в публичната ни служба. Дори когато се сблъскаме с неприкрита враждебност, правим всичко възможно да побеждаваме злото с добро, като помним, че отмъщението принадлежи на Йехова.

18. Какви три подкани са дадени в Римляни 12:12?

¹⁸Прочети Римляни 12:12. В добавка към тези мъдри и практични съвети Павел дава три други препоръки. Тъй като никога не бихме могли да вършим всички тези неща без помощта на Йехова, апостолът ни съветва ‘да постоянстваме в молитва’. Това ще ни помага да следваме другата му подкана ‘да издържаме в трудности’. И накрая, ние трябва да съсредоточаваме мислите си върху бъдещето, което Йехова ни обещава, и ‘да се радваме в надеждата’ за вечен живот, било то на небето или на земята.

За преговор

• Как трябва да реагираме, когато се сблъскваме с противопоставяне?

• В кои области трябва да се стремим да сме миротворци, и как?

• Защо не бива да търсим начини да си отмъщаваме?

[Въпроси]

[Снимка на страница 8]

Оказването на практическа помощ на нашите съседи може да помогне за преодоляването на предразсъдъците

[Снимка на страница 9]

Стремиш ли се да бъдеш миротворец в сбора?