Можеш ли да служиш там, където нуждата от вестители на Царството е по–голяма?

„Имахме удобен живот в САЩ, но се опасявахме, че материалистичната нагласа на хората в страната може да окаже отрицателно влияние на нас и на двамата ни синове. Със съпругата ми преди бяхме служили като мисионери и искахме отново да водим един прост, но щастлив живот.“

ПОРАДИ тази причина през 1991 г. Ралф и Пам решили да пишат до няколко клона, за да изразят желанието си да служат там, където нуждата от вестители на Царството е по–голяма. Братята от клона в Мексико отговорили, че се нуждаят от вестители, които могат да проповядват на хората, говорещи английски език. От клона отбелязали, че този район е ‘узрял за жетва’. (Йоан 4:35) Не след дълго Ралф, Пам и двамата им синове, които тогава били на 8 и 12 години, приели поканата да служат в Мексико и започнали да се подготвят за преместването си.

Огромен проповеден район

Ралф разказва: „Преди да напуснем САЩ, някои „добронамерени“ братя и сестри ни казваха: ‘Твърде опасно е да се местите в друга държава! Какво ще правите, ако се разболеете? Защо отивате да проповядвате на хора, които говорят английски? Те няма да проявят интерес към истината.’ Ние обаче бяхме твърдо решени да заминем. В крайна сметка не се водехме само от чувства. Планирахме преместването си от години — не бяхме вземали дългосрочни заеми, имахме спестени пари и много пъти бяхме обсъждали като семейство трудностите, с които можеше да се сблъскаме.“

Когато пристигнали в Мексико, Ралф и неговото семейство посетили клона. Братята там им показали карта на страната и им казали: „Това е вашият район!“ Семейството се установило на около 240 километра северозападно от столицата Мексико в град Сан Мигел де Аленде, където живеят много чужденци. Три години след като пристигнали, в града бил сформиран сбор от деветнайсет вестители, говорещи английски език — това бил първият английски сбор в Мексико. Но им предстояло да извършат още много работа.

Според сведенията в Мексико живеят един милион граждани на САЩ. Освен това много от мексиканците, които имат висше образование или са студенти, говорят английски като втори език. Ралф обяснява: „Молехме се за повече проповедници. Винаги една от спалните в дома ни беше свободна за братята и сестрите, които идваха в нашата област, с цел, образно казано, ‘да съгледат земята’.“ (Чис. 13:2)

 Те опростили своя живот, за да увеличат проповедната си служба

Скоро след това пристигнали още братя и сестри, които искали да разширят службата си. Сред тях били Кейти и Бил от САЩ. От двайсет и пет години те служели в райони, където нуждата от вестители е по–голяма. Те възнамерявали да научат испански език, но плановете им се променили, след като се преместили в град Ахихик, който се намира на брега на езерото Чапала — „раят“ за пенсионерите от САЩ. Бил обяснява: „В Ахикик срещахме все повече хора, които говорят английски език и искат да научат истината.“ В рамките на две години след като пристигнали в този град, Бил и Кейти имали радостта да видят как бил сформиран вторият английски сбор в Мексико.

Кен и Джоан от Канада искали да опростят живота си и да отделят повече време за дейностите на Царството. Заедно с дъщеря си Британи те също се преместили в Мексико. Кен споделя: „Трябваше да мине известно време, преди да свикнем да живеем на място, където може дни наред да няма топла вода, електричество или телефон.“ Участието в проповедната служба обаче им носело радост. Не след дълго Кен бил назначен като помощник–служител, а две години по–късно — като старейшина. В началото за дъщеря им Британи било трудно да бъде част от малък английски сбор, в който имало само няколко младежи. Но след като започнала да помага на строежите на Зали на Царството, тя намерила много приятели от цялата страна.

Патрик и Роксан от щата Тексас (САЩ) се радвали да научат за англоезичен район, в който имало нужда от вестители, не много далече от дома им. Патрик казва: „След като посетихме град Монтерей, разположен в североизточната част на Мексико, бяхме убедени, че Йехова ни изпраща да помагаме там.“ За пет дни те успели да продадат къщата си в Тексас и, образно казано, ‘да отидат в Македония’. (Деян. 16:9, РИ) Въпреки че не им е лесно да изкарват прехраната си, само за две години те имали радостта да видят как малката група от седемнайсет Свидетели станала сбор от четирийсет вестители.

Джеф и Деб са друга семейна двойка, която опростила живота си, за да увеличи участието си в проповедната служба. Те продали голямата си къща в САЩ и се преместили в малък апартамент в град Канкун на източното крайбрежие на Мексико. В своята страна Джеф и Деб присъствали на конгреси не далеч от дома си и били свикнали с удобството на залите с климатик. В Мексико обаче най–близко провеждащият се конгрес на английски език бил на открит стадион на осем часа път от дома им. Но те изпитвали дълбоко удовлетворение, защото видели как в Канкун бил сформиран сбор от около петдесет вестители.

Някои местни братя и сестри също започнали да помагат в английския проповеден район. Например, когато Рубен и семейството му чули, че в Сан Мигел де Аленде е сформиран първият английски сбор и че районът на този сбор обхваща цялата страна, те веднага решили да окажат помощ. Това  означавало да научат английски език, да свикнат с хора, които имат различен начин на живот, и всяка седмица да изминават 800 километра, за да присъстват на събранията. Рубен разказва: „Имахме радостта да проповядваме на чужденци, които от години живеят в Мексико, но за първи път чуват посланието за добрата новина на собствения си език. Някои от тях изразяваха признателността си със сълзи на очи.“ След като известно време помагали на сбора в Сан Мигел де Аленде, Рубен и семейството му служели като пионери в град Гуанахуато в централната част на Мексико. Там те помогнали за сформирането на английски сбор от над трийсет вестители. Днес те служат в английска група в град Ирапуато близо до Гуанахуато.

Достигане до онези, които е трудно да бъдат намерени

Освен чужденците много от мексиканците също говорят английски език. Често за местните вестители е трудно да споделят посланието за Царството с тези хора, защото те живеят в богатите квартали, където обикновено прислугата посреща посетителите. Или ако изобщо домакините отворят вратата, може да не искат да изслушат посланието ни, понеже смятат, че Свидетелите на Йехова са малка местна секта. Но когато вестителите от други страни проповядват на такива хора, някои от тях откликват благоприятно.

Нека обърнем внимание какво се случило с Глория от град Керетаро, намиращ се в централната част на Мексико. Тя разказва:  „Преди при мене бяха идвали испано говорещи Свидетели, но не ги изслушвах. Когато обаче семейството и приятелите ми се бореха с някои проблеми, се чувствах потисната и се обърнах към Бога, като го умолявах да ми покаже изходен път. Скоро след това ме посети една жена, която говореше английски език. Тя попита дали някой от дома ми говори английски. Беше ми любопитно да науча нещо повече за нея, понеже беше чужденка, и ѝ казах, че владея английски. Докато тя говореше, си мислех: ‘Какво ли прави тази „луда“ американка в моя квартал?’ Но аз бях молила Бога да ми даде знак. Така че може би тази чужденка беше отговорът на моята молитва.“ Глория приела библейско изучаване, напреднала много бързо и се покръстила въпреки противопоставянето от страна на семейството си. Днес тя е редовна пионерка и нейният съпруг и син също служат на Йехова.

Онези, които увеличават проповедната си служба, се радват на хубави резултати

Службата в райони, където нуждата от вестители на Царството е по–голяма, крие трудности, но е много възнаграждаваща. Ралф, за когото се говореше в началото, казва: „Водехме библейски изучавания с хора от Великобритания, Китай, Ямайка и Швеция и дори с висшестоящи личности от Гана. Някои от тези, с които изучавахме Библията, по–късно станаха целодневни служители. През изминалите години нашето семейство видя сформирането на седем английски сбора. Двамата ни синове се присъединиха към нас в пионерската служба и сега служат в Бетел в САЩ.“

Понастоящем в Мексико има 88 английски сбора и голям брой групи. Каква е причината за този бърз растеж? Много от английско говорещите хора в Мексико никога преди не са разговаряли със Свидетели на Йехова. Други са откликнали благоприятно, понеже не са изпитвали натиска от околните, който вероятно им е пречел да приемат посланието в родната си страна. Трети са приели библейско изучаване, защото вече са пенсионери и могат да отделят време за духовни дейности. Освен това повече от една трета от вестителите в английските сборове служат като пионери, което допринася много за пламенността и растежа на тези сборове.

Очакват те благословии

Без съмнение повече хора ще откликнат благоприятно на посланието за Царството, ако го чуят на родния си език. Затова е стоплящо сърцето да се види, че много братя и сестри с духовна нагласа, млади и стари, женени и неженени, са готови да се преместят там, където нуждата от възвестители на Царството е голяма. Вярно е, че тези проповедници срещат различни трудности, но това не може да се сравни с радостта, която изпитват, когато намират хора с честни сърца, които приемат библейската истина. Възможно ли е да направиш някои промени в живота си, така че да можеш да се преместиш в район в своята или в чужда страна, където нуждата от проповедници на Царството е по–голяма? a (Лука 14:28–30; 1 Кор. 16:9) Ако е така, бъди сигурен, че те очакват богати благословии.

[Бележка под линия]

[Блок на страница 21]

Щастливите пенсионери привлекли вниманието ѝ

Берил емигрирала от Великобритания в Канада, където била управител на няколко международни фирми. Освен това тя станала професионална ездачка и дори била избрана да представя Канада на Олимпийските игри през 1980 г. След като се пенсионирала, Берил се преместила заедно със съпруга си в град Чапала (Мексико). Там те често се хранели в местните ресторанти. Когато забелязвала английско говорещи пенсионери, които изглеждат щастливи, тя се запознавала с тях и ги питала защо са в Мексико. Почти винаги се оказвало, че тези щастливи хора са Свидетели на Йехова. Берил и съпругът ѝ решили, че щом познанието за Бога носи щастие и цел в живота, то те също трябва да опознаят Бога. След като няколко месеца присъствала на християнските събрания, Берил се съгласила да изучава Библията и по–късно станала Свидетелка. Тя могла да служи като редовна пионерка няколко години.

[Блок на страница 22]

„Те са истинска благословия за нас“

Братята и сестрите от страни, където нуждата от проповедници за Царството е по–голяма, много ценят онези, които се преместват, за да им помагат. От един офис на клон на Карибските острови писаха: „Духовната стабилност на сборовете ще бъде засегната, ако стотиците чужденци, които служат тук, си тръгнат. Те са истинска благословия за нас.“

Божието Слово казва, че „известителките [на добрата новина] са голямо множество“. (Пс. 68:11) Затова не е учудващо, че има много неомъжени сестри сред онези, които служат в други страни. Тези самопожертвувателни сестри са от голяма помощ. От един клон в Източна Европа отбелязаха: „Много от сборовете ни са съставени предимно от сестри, като понякога те са дори седемдесет процента от вестителите. Повечето от тях са нови в истината, но неомъжените пионерки, които дойдоха от други страни, осигуряват безценна помощ, като ги обучават. Сестрите от чужбина са истински подарък за нас!“

Какво мислят тези сестри за службата в чужда страна? Анджелика, която е на 35–годишна възраст и няколко години служела като пионерка в чужбина, казва: „Трудностите са много. На едно от моите назначения всеки ден трябваше с големи усилия да прекосявам калните пътища и навсякъде около себе си виждах човешки страдания, което ме потискаше. Въпреки това изпитвах удовлетворение, че помагам на хората в района. Местните сестри ме трогваха с честите си изрази на признателност за това, че съм дошла при тях да им помагам. Една сестра ми каза, че примерът, който давам, като съм се преместила толкова далеч, за да служа като пионерка в нейната страна, я е подтикнал да започне целодневна служба.“

Сю, която е пионерка и е малко над петдесет години, казва: „Със сигурност има трудности, но те не могат да се сравнят с благословиите, които човек получава. Службата е вълнуваща! Тъй като прекарвам много време в проповедната дейност с млади сестри, споделям с тях онова, което съм научила от Библията и от изданията относно това как да се справяме с проблемите. Те често ми казват, че като виждат как вече дълги години преодолявам трудностите в пионерската служба като неомъжена сестра, това им помага да разберат, че и те могат да се справят с проблемите в живота си. Много съм щастлива, че помагам на тези сестри.“

[Карта на страница 20]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

МЕКСИКО

Монтерей

Гуанахуато

Ирапуато

Ахихик

Чапала

езеро Чапала

Сан Мигел де Аленде

Керетаро

МЕКСИКО

Канкун

[Снимка на страница 23]

Някои вестители се радват да проповядват на чужденци, които чуват добрата новина за първи път