Как се е появила нашата уникална Слънчева система

МНОГО фактори допринасят за уникалното разположение на нашата Слънчева система във вселената. Тя се намира между два от спиралните ръкави на Млечния път, в район, в който има сравнително малко звезди. Повечето звезди, които виждаме през нощта, са толкова далече от нас, че дори когато гледаме към тях през най–силния телескоп, си остават просто точици. Дали на точно такова място трябва да се намира Слънчевата система?

Ако Слънчевата система се намираше по–близо до центъра на Млечния път, щяхме да изпитаме навреждащото влияние на голямата концентрация от звезди. Тогава Земята би променила орбитата си и това щеше драстично да засегне човешкия живот. Явно Слънчевата система е разположена на най–подходящото място в галактиката, за да бъде избегната тази, а и други опасности, като например прекалено затопляне при преминаването през газови облаци и липса на защита от експлозия на звезди и други източници на смъртоносна радиация.

Слънцето е идеалната звезда, отговаряща на нашите нужди. То е постоянен източник на топлина, дълговечно е, и не е нито прекалено голямо, нито прекалено горещо. По–голямата част от звездите в нашата галактика са много по–малки от Слънцето и не могат да осигурят нито подходящото количество светлина, нито подходящото количество топлина, необходими за поддържането на живота на планета като Земята. Освен това повечето звезди са зависими от гравитационните сили на една или повече звезди и се въртят една около друга. Докато Слънцето е независима звезда. Най–вероятно нашата Слънчева система нямаше да остане стабилна, ако ѝ влияеха гравитационните сили на две или повече слънца.

Друг фактор, който прави Слънчевата ни система уникална, е разположението на външните планети гиганти, които имат почти кръгла орбита и гравитацията им не представлява заплаха за вътрешните планети от земен тип *. Всъщност те изпълняват защитна функция, като поглъщат или отблъскват опасни обекти. „Астероиди и комети ни удрят, но техният брой не е много голям, благодарение на гигантските газообразни планети, като например Юпитер“ — обясняват учените Петер Д. Уорд и Доналд Браунли в своята книга „Необикновената Земя — защо сложно устроеният живот е нещо забележително във вселената“. Открити са и други системи с гигантски планети, подобни на нашата Слънчева система. Но повечето от тези „гиганти“ имат орбити, които биха представлявали опасност за една малка планета като Земята.

Ролята на Луната

От древни времена Луната е удивлявала човечеството. Тя е вдъхновявала поети и музиканти. Например един еврейски поет в древността описва Луната като ‘утвърдена до века, вярна свидетелка на небето’. (Псалм 89:37)

Един важен начин, по който Луната оказва влияние на Земята, е чрез нейното гравитационно привличане, което причинява  приливите и отливите. Смята се, че те са много важни за океанските течения, които от своя страна имат голямо значение за атмосферните условия.

Друга ключова роля, която има Луната, е, че нейната гравитационна сила стабилизира земната ос спрямо равнината на земната орбита около Слънцето. Според научното списание „Нейчър“ без Луната наклонът на земната ос щеше да се променя през дълги периоди от време от „почти 0 [градуса] до 85 [градуса]“. Представи си земната ос да нямаше наклон! Тогава нямаше да можем да се наслаждаваме на различните сезони и нямаше да има много валежи. Наклонът на земната ос ни предпазва също от крайни температури, които биха застрашили нашия живот. Астрономът Жак Ласкар прави следното заключение: „Сегашната стабилност в климата дължим на един изключителен факт: наличието на Луната.“ За да изпълнява тази стабилизираща роля, нашата Луна е голяма — сравнително по–голяма от луните на планетите гиганти.

Друга функция на естествения спътник на Земята, както е отбелязал писателят на древната библейска книга Битие, е да дава светлина през нощта. (Битие 1:16)

Случайно или с цел?

Как да си обясним наличието на толкова много фактори, които правят живота на земята не само възможен, но и приятен? Изглежда обясненията са само две. Първото е: всичко около нас да е продукт на една сляпа случайност. Второто е: зад всичко това да има интелигентен замисъл.

От хиляди години в Светото писание е записано, че нашата вселена е била проектирана и направена от един Създател — Всемогъщият Бог. Ако това е вярно, изводът е, че условията, които съществуват в нашата Слънчева система са продукт не на случайността, а на определен замисъл. Създателят ни е дал един вид писмени сведения за стъпките, които е предприел, за да направи възможен живота на земята. Може би ще се изненадаш да разбереш, че макар и тези сведения да са отпреди 3500 години, описаните в тях събития от историята на вселената по същество отговарят на това, което смятат учените. Тези сведения се съдържат в библейската книга Битие. Да видим какво се казва там.

Повествованието за сътворението в Битие

„В начало Бог създаде небето и земята.“ (Битие 1:1) Встъпителните думи на Библията се отнасят за създаването на Слънчевата система, включително нашата планета, а също и за звездите в милиардите галактики, съставящи нашата вселена. Според Библията е имало време, когато повърхността на земята е била „пуста и неустроена“. Не е имало континенти, нито плодородна земя. Но следващите думи подчертават това, което според учените е най–важното  изискване за поддържането на живота на планетата — изобилието от вода. Божият дух ‘се носел над водата’. (Битие 1:2)

За да може водата да остане в течно състояние, планетата трябва да се намира на точното разстояние от Слънцето. „На Марс е твърде студено, на Венера е твърде горещо, на Земята е най–подходящата температура“ — обяснява астрономът Андрю Ингерсол. По подобен начин и за растежа на растенията е необходимо достатъчно количество светлина. Забележително е, че от библейското повествование разбираме, че през един от първите сътворителни периоди, Бог направил така, че слънчевата светлина да проникне през тъмните облаци водна пара, които обвивали океана като ‘повито’ с пелени бебе. (Йов 38:4, 9; Битие 1:3–5)

В следващите стихове на Битие четем, че Създателят направил това, което Библията нарича „простор“. (Битие 1:6–8) Този простор е изпълнен с газове, които съставляват земната атмосфера.

След това Библията обяснява, че Бог променил безформената повърхност на земята, за да създаде сушата. (Битие 1:9, 10) Явно това станало чрез пречупване и задвижване на земната кора. В резултат на това може да са се образували дълбоки падини и континентите да са се издигнали над повърхността на океана. (Псалм 104:6–8)

В едно неуточнено време от миналото на Земята, Бог създал микроскопични водорасли в океаните. Използвайки енергия от Слънцето, тези самовъзпроизвеждащи се едноклетъчни организми започнали да превръщат въглеродния двуокис в хранителни вещества, освобождавайки кислород в атмосферата. Този чудесен процес бил ускорен по време на третия период на сътворение, когато била създадена растителността, която накрая покрила сушата. Така кислородът в атмосферата се увеличил, което вече давало възможност на хора и животни да поддържат живота си чрез дишане. (Битие 1:11, 12)

За да направи земята плодородна, Създателят осигурил голямо разнообразие от микроорганизми в почвата. (Йеремия 51:15) Тези малки творения разграждат мъртвата материя, като рециклират елементите, които растенията използват за растежа си. Специални видове бактерии, които живеят в почвата, улавят азота от въздуха и го доставят на растенията, за да могат да растат. Удивително е, че една средно голяма шепа плодородна почва може да съдържа шест милиарда микроорганизма!

В Битие 1:14–19 създаването на Слънцето, Луната и звездите е описано като четвъртия период от сътворението. На пръв поглед това изглежда като противоречие с предишното обяснение в Писанието. Обърни внимание обаче, че Моисей, писателят на Битие, е записал повествованието за сътворението от гледната точка на наблюдател от земята, сякаш е имало такъв. Явно през този период Слънцето, Луната и звездите вече били започнали да се виждат през земната атмосфера.

Библейското повествование отнася появата на създанията в морето към петия период на сътворение, а на сухоземните животни и човека — към шестия период. (Битие 1:20–31)

 Бог искал хората да се радват на живота на земята

Не ти ли се струва, че животът на земята, който се е появил както е описано в книгата Битие, е с цел да носи радост? Случвало ли ти се е да се събудиш в един слънчев ден, да вдишаш глътка свеж въздух и да изпиташ радост, че си жив? Може би си се разхождал в градина, в която си се наслаждавал на красотата и уханието на цветята. Или може би си бил в овощна градина и си берял вкусни плодове. Всичко това не би било възможно, ако ги нямаше следните неща: (1) изобилие от вода на земята, (2) подходящо количество топлина и светлина от Слънцето, (3) атмосфера с правилно съотношение на газове в нея и (4) плодородна почва.

Всички тези характеристики, липсващи на Марс, Венера и другите съседни планети, не са продукт на сляпа случайност. Те са били прецизно подбрани, за да направят живота на земята приятен. Както ще покаже и следващата статия, Библията казва също, че Създателят е проектирал нашата красива планета да съществува вечно.

[Бележка под линия]

[Блок на страница 6]

„Ако на мене, като геолог, ми беше възложено да обясня накратко съвременните идеи за произхода на земята и за развитието на живота върху нея пред обикновени хора овчари, каквито са били племената, за които е била предназначена книгата Битие, едва ли бих могъл да направя нещо по–добро от това да следвам доста отблизо голяма част от изразните средства на първата глава на Битие.“ (Уолас Прат, геолог)

[Блок/Снимка на страница 7]

НАЙ–ДОБРОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ И ЗА АСТРОНОМИТЕ

Ако Слънцето беше някъде другаде в нашата галактика, нямаше да виждаме така ясно звездите. В книгата „Уникалната планета“ се обяснява: „Нашата Слънчева система е разположена ... далече от прашните и твърде осветени райони, което ни позволява да наблюдаваме не само близките до нас звезди, но и далечните части на вселената.“

Освен това разстоянието, на което се намира Луната от Земята, и нейният размер позволяват тя да покрие Слънцето по време на слънчево затъмнение. Това рядко и внушително явление позволява на астрономите да изучават Слънцето. Такива проучвания им позволяват да разкрият много тайни относно това как светят звездите.

[Снимка на страница 5]

Масата на Луната е достатъчно голяма, за да стабилизира наклона на земната ос

[Снимки на страница 7]

Какво прави живота на Земята възможен? Изобилието от вода, подходящото количество светлина и топлина, атмосферата и плодородната почва

[Източници]

Земното кълбо: Based on NASA Photo; пшеница: Pictorial Archive (Near Eastern History) Est.