Ти можеш да живееш вечно

ПОВЕЧЕТО религиозни хора в света вярват, че съществува вечен живот под някаква форма. Разбира се, в отделните религии вярванията по този въпрос се различават, но като цяло надеждата е една и съща — щастлив живот в идеални условия без заплахата от смърт. Нима не би искал да се радваш на такъв живот? Как да си обясним защо тези вярвания са толкова широко разпространени? Дали някога вечният живот ще стане реалност?

От Библията научаваме, че Създателят е заложил желанието за вечен живот дълбоко в човешкото съзнание от самото начало, от времето, когато създал първата човешка двойка. В нея се казва за Бога: „Положил е и вечността в тяхното сърце.“ (Еклисиаст 3:11)

Но ако искали желанието им за вечен живот да бъде осъществено, първите мъж и жена трябвало да приемат правото на Бога да решава какво е добро и какво е зло. Ако били направили това, Йехова щял да ги определи за достойни ‘да живеят вечно’ в дома, който бил приготвил за тях, Едемската градина. (Битие 2:8; 3:22)

Вечният живот е изгубен

Библията показва, че Бог поставил в градината „дървото за познаване [на] доброто и злото“ и забранил на Адам и Ева да ядат от плодовете му, защото в противен случай щели да бъдат наказани със смърт. (Битие 2:9, 17) Ако спазвали тази заповед, Адам и Ева щели да покажат, че признават властта на Бога. От друга страна, яденето от плода на дървото щяло да означава, че те отхвърлят властта му. Адам и Ева не се подчинили на заповедта на Йехова и застанали на страната на Сатана, духовно създание, което се било разбунтувало срещу Божията власт. В резултат на това Бог с право решил, че Адам и Ева не заслужават да получат вечен живот. (Битие 3:1–6)

Бог представил пред човека две възможности — живот или смърт, съществуване или несъществуване. Резултатът от непослушанието бил смърт, тоест край на човешкото съществуване. Не било възможно за Адам и Ева, нито за някого от техните потомци, да продължават да живеят с помощта на някаква вълшебна отвара или благодарение на някаква безсмъртна душа. *

Всички потомци на Адам страдат поради неговия бунт. Последствията от непослушанието са описани от апостол Павел по следния начин: „Чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха — смъртта, и по този начин смъртта се разпростря върху всички хора, защото всички станаха грешни.“ (Римляни 5:12)

 Вечният живот отново става възможен

Апостол Павел оприличил състоянието на Адамовото потомство с положението на един роб през първи век. Поради наследения грях децата на Адам и Ева неизбежно се раждат като „роби на греха“ и накрая умират. (Римляни 5:12; 6:16, 17) Това би продължавало по този начин, ако Йехова не беше взел правни мерки, за да откупи свободата на тези роби. Павел обяснил: „Както поради едно прегрешение [на Адам] последва осъждане на всякакви хора, така и поради една постъпка, водеща до оправдаване, следва обявяване на всякакви хора за праведни за живот.“ При тази „постъпка, водеща до оправдаване“, Исус жертвал своя съвършен човешки живот като „съответстващ откуп за всички“. Йехова признал правната сила на откупа да освободи човечеството от „осъждането“. (Римляни 5:16, 18, 19; 1 Тимотей 2:5, 6)

Ето защо учените никога няма да открият ключа към безкрайния живот в генетичния код на човека. Просто този ключ се крие другаде. Според Библията причината, поради която хората умират, е от морално и правно естество, а не от биологично. Средството за възвръщане на вечния живот, а именно откупът на Исус, също е правна мярка. Откупът е израз на Божията праведност и любеща милост. Кой тогава може да извлече полза от него и да получи вечен живот?

Дарът на безсмъртието

Йехова Бог съществува „от века и до века“. Той е безсмъртен. (Псалм 90:2) Първата личност, на която Йехова дал дара на безсмъртието, е Исус Христос. Апостол Павел обяснява: „Щом сега е възкресен от мъртвите, Христос няма да умира вече, смъртта вече няма власт над него.“ (Римляни 6:9) Павел дори описва възкресения Исус като единствения, който притежава безсмъртие, в сравнение със земните управници. Исус ще „живее вечно“. Неговият живот е „неунищожим“. (Евреи 7:15–17, 23–25; 1 Тимотей 6:15, 16)

Исус не е единственият, който получава този дар. Помазаните с духа християни, които са избрани да управляват като царе в небесна слава, получават същото възкресение като Исус. (Римляни 6:5)  Апостол Йоан разкрива, че тази привилегия се дава на 144 000 души. (Откровение 14:1) Те също получават безсмъртие. Относно тяхното възкресение Павел казва: „Плът и кръв не могат да наследят Божието царство ... [Тръбата] ще затръби и мъртвите ще бъдат възкресени нетленни, и ние ще бъдем променени. Защото тленното трябва да облече нетление и смъртното трябва да облече безсмъртие.“ Смъртта няма власт над онези, които ще имат такова възкресение. (1 Коринтяни 15:50–53; Откровение 20:6)

Това разкритие от Бога е наистина забележително. Дори ангелите не били създадени безсмъртни, въпреки че са духовни личности. Това личи от факта, че духовните създания, които са се присъединили към Сатана в бунта срещу Бога, ще бъдат унищожени. (Матей 25:41) От друга страна, онези, които ще управляват заедно с Исус, получават дара на безсмъртието, което е доказателство за непоклатимото доверие на Йехова в тяхната вярност.

Дали това означава, че само 144 000 души, което е сравнително малък брой, предвид милиардите хора, живели на земята, ще получат вечен живот? Не. Нека да разберем защо.

Вечен живот на райска земя

В библейската книга Откровение е дадено прекрасно пророческо описание на неизброимо множество от хора, които ще получат вечен живот на райска земя. С тях са и онези, които са умрели, но са били възкресени и отново се радват на младежка жизненост и добро здраве. (Откровение 7:9; 20:12, 13; 21:3, 4) Те биват заведени до ‘река с водата на живота, бистра като кристал, която извира от престола на Бога’. От двете страни на реката растат ‘дървета на живота, чиито листа служат за лекуване на народите’. Йехова любещо отправя поканата: „Всеки, който е жаден, нека дойде, и всеки, който иска, нека вземе даром водата на живота!“ (Откровение 22:1, 2, 17)

Дърветата и водата не са някакъв еликсир на живота или извор на младостта, към каквито са се стремили алхимиците и изследователите преди векове. Те представят осигурените от Бога мерки да възвърне първоначалното съвършено състояние на човечеството чрез Исус Христос.

Целта на Бога да дари послушните хора с вечен живот не се е променила. Тази цел ще бъде осъществена, защото Йехова е лоялен. В Псалм 37:29 се казва: „Праведните ще наследят земята. И ще живеят на нея до века.“ Това обещание подтиква както нас, така и онези измежду хората, които ще получат безсмъртен живот в небето, да заявим: „Велики и прекрасни са твоите дела, Йехова, Боже Всемогъщи. Праведни и истинни са твоите пътища, Царю на вечността. Йехова, кой е този, който няма да се страхува от тебе и да прославя името ти? Защото ти, единствено ти си лоялен!“ (Откровение 15:3, 4)

Дали би искал да получиш безценния дар на вечния живот? Ако е така, тогава трябва да докажеш своята лоялност и послушание спрямо „Царя на вечността“. Трябва да учиш за Йехова и за Исус Христос, онзи, чрез когото е възможен вечният живот. Всички, които са готови да приемат Божиите стандарти за правилно и погрешно, ще получат дара на „вечния живот“. (Йоан 17:3)

[Бележка под линия]

[Блок/Снимка на страница 5]

Древна мечта

В епоса за Гилгамеш, древна легенда от Месопотамия, за която се смята, че датира от второто хилядолетие пр.н.е., героят търси вечна младост. Древните египтяни мумифицирали мъртвите, така че душата, смятана за безсмъртна, да може отново да използва същото тяло. Затова в някои египетски гробници били слагани всякакви вещи, от които мъртвия би могъл да се нуждае в „отвъдното“.

Сред китайските алхимици вярата в безсмъртието на тялото изглежда датира поне от осми век пр.н.е., а опитите да се постигне такова безсмъртие с помощта на вълшебни отвари могат да се проследят до четвърти век пр.н.е. Европейски и арабски алхимици през Средновековието се опитвали да открият или да създадат еликсира на живота. Някои от смесите съдържали арсеник, живак и сяра. Колко ли от тях са се отровили, когато са опитали тези еликсири!

В определен момент от историята много разпространени били също легендите за т.нар. извор на младостта, за който се смятало, че възвръща жизнеността на онези, които пият от него.

 [Блок/Снимки на страница 7]

Дали вечният живот би бил скучен?

Някои хора смятат, че вечният живот би бил скучен, просто едно повтарящо се прекарване на времето във вечността в безсмислени занимания. Може би вечността, която те си представят, е безкрайно продължение на днешния живот и условия, които за мнозина наистина изглеждат скучни и безсмислени. Но Бог е обещал, че в рая, който ще възстанови, хората „ще се наслаждават с изобилен мир“. (Псалм 37:11) Радвайки се на такъв живот, хората ще имат възможността да придобиват познание за творенията на Йехова, да отделят време за многобройни проучвания и занимания, както и да развият своите умения — неща, за които днес само мечтаем.

Специалистът Обри дьо Грей, генетик в Кембриджския университет, който се занимава с изследвания за удължаването на човешкия живот, отбелязва: „Днес на хората, които имат добро образование и време да го прилагат, никога не им доскучава и те не могат дори да си представят, че някога нещата, които биха искали да правят, ще се изчерпят.“ Божието вдъхновено Слово дори ни казва, че човек никога няма да може „да издири отначало до край делото, което е направил Бог“. (Еклисиаст 3:11)