Основни моменти от книгата Неемия
Словото на Йехова е живо
Основни моменти от книгата Неемия
ИЗМИНАЛИ са дванайсет години, откакто са се случили последните събития, описани в библейската книга Ездра. Наближава времето за „излизането на заповедта да се съгради изново Йерусалим“ — събитието, което бележи началото на 70 седмици от години, водещи до Месията. (Даниил 9:24–27) В книгата Неемия е описана историята на Божия народ по време на възстановяването на стената на Йерусалим. Тази история обхваща важен период от над 12 години — от 456 до малко след 443 г. пр.н.е.
Написана от управителя Неемия, книгата представлява вълнуващ разказ за това как се възвеличава истинското поклонение, когато решителните действия са съчетани с пълно доверие в Йехова. Тя ясно показва как Йехова насочва нещата, за да изпълни волята си. Тя е също разказ за един силен и смел водач. Посланието в книгата Неемия осигурява ценни поуки за всички истински поклонници на Бога днес, „понеже словото на Бога е живо и оказва силно въздействие“. (Евреи 4:12)
„ТАКА СЕ СВЪРШИ СТЕНАТА“
Неемия е в двореца в град Суса и заема доверена длъжност при цар Артаксеркс Дългоръки. Когато чува новината, че хората от неговия народ „са в голямо тегло и укор; и стената на Йерусалим е съборена“, Неемия е силно обезпокоен. Той горещо се моли на Йехова за напътствия. (Неемия 1:3, 4) След време царят забелязва скръбта на Неемия и му дава възможност да отиде до Йерусалим.
След пристигането си в Йерусалим, Неемия преглежда стената под прикритието на нощта и разкрива на юдеите своя план да я възстанови. Строежът започва. Появява се и противопоставяне. Но под смелото ръководство на Неемия ‘стената е завършена’. (Неемия 6:15)
Отговори на библейски въпроси:
1:1; 2:1: Дали „двадесетата година“, спомената в тези два стиха, се определя от един и същ момент във времето? Да, това е двайсетата година от управлението на цар Артаксеркс. Но начинът, по който се брои времето в тези два стиха, е различен. Според историческите сведения Артаксеркс се възкачил на престола през 475 г. пр.н.е. Тъй като вавилонските книжници обикновено броели годините на управление на персийските царе от нисан (март–април) до нисан, първата година от управлението на Артаксеркс започнала през нисан 474 г. пр.н.е. Следователно двайсетата година на управление, спомената в Неемия 2:1, започнала през нисан 455 г. пр.н.е. Месец хаслев (ноември–декември), споменат в Неемия 1:1, явно бил месец хаслев от предходната година — 456 г. пр.н.е. Неемия казва, че този месец също се пада в двайсетата година от управлението на Артаксеркс. Вероятно в този случай той броял годините от времето на възкачването на престола на владетеля. Възможно е също Неемия да е броял времето според така наричаната от съвременните евреи „гражданска година“, която започва в месец тишри, съответстващ на периода септември–октомври. При всички случаи обаче заповедта да се възстанови Йерусалим излязла през 455 г. пр.н.е.
4:17, 18: Как било възможно за някого да участва в строителната работа само с една ръка? За тези, които пренасяли товарите, това не било проблем. Тъй като поставяли товара на главата или на раменете си, те лесно можели да го придържат с една ръка, докато ‘с другата държали оръжието’. Строителите, които за своята работа трябвало да използват и двете си ръце, ‘имали меча си опасан на кръста си и така градели’. Те били готови да се защитават в случай на нападение от враговете.
5:7: В какъв смисъл Неемия ‘изобличил благородните и по–първите човеци’? Тези мъже нарушавали Моисеевия закон, като искали лихви от събратята си юдеи. (Левит 25:36; Второзаконие 23:19) При това тези лихви били високи. „Стотната част“ за един месец се равнявала на 12 процента за година. (Неемия 5:11) Да се налага това на хората било жестоко, тъй като те вече изпитвали тежестта на товара на данъците и нямали достатъчно храна. Неемия изобличил богатите и използвайки Божия закон, ги порицал и по този начин разкрил тяхното прегрешение.
6:5: Тъй като обикновено поверителните писма били поставяни в запечатана торба, защо Санавалат изпратил „отворено писмо“ на Неемия? Санавалат може би възнамерявал да разгласи лъжливите обвинения, като ги изпрати във вид на отворено писмо. Вероятно той се надявал, че това ще разгневи много Неемия и ще го накара да изостави строителната работа и да отиде да се защитава. Или може Санавалат да е мислел, че съдържанието на писмото ще уплаши юдеите и те напълно ще спрат строежа. Но Неемия не се уплашил и спокойно продължил да върши дадената му от Бога работа.
Поуки за нас:
1:4; 2:4; 4:4, 5. Когато сме изправени пред трудни ситуации или когато трябва да вземем важни решения, ние трябва да ‘постоянстваме в молитва’ и да действаме в съответствие с теократичните напътствия. (Римляни 12:12)
1:11 — 2:8; 4:4, 5, 15, 16; 6:16. Йехова отговаря на искрените молитви на своите служители. (Псалм 86:6, 7)
1:4; 4:19, 20; 6:3, 15. Неемия бил състрадателен човек, но в същото време оставил хубав пример като човек на действието, който твърдо защитавал праведността.
1:11 — 2:3. Това, което носело на Неемия най–много радост, не била неговата престижна длъжност като виночерпец. По–скоро това бил напредъкът на истинското поклонение. Нима не трябва поклонението на Йехова и всичко, което е свързано с него, да бъде и за нас основна грижа и главен източник на радост?
2:4–8. Йехова направил така, че Артаксеркс да позволи на Неемия да отиде и да възстанови стената на Йерусалим. В Притчи 21:1 се казва: „Сърцето на царя е в ръката на Господа, като водни бразди; Той на където иска го обръща.“
3:5, 27. Не трябва да смятаме физическата работа, извършвана в подкрепа на истинското поклонение, за нещо, което е под достойнството ни, както смятали „големците“ сред текойците. Вместо това трябва да подражаваме на обикновените текойци, които охотно се предоставили на разположение.
3:10, 23, 28–30. Докато някои са в състояние да се преместят там, където нуждата от проповедници на Царството е по–голяма, мнозина от нас подпомагат истинското поклонение близо до дома си. Можем да правим това, като участваме в работата по строежи на Зали на Царството или в оказването на помощ при бедствие, но най–вече като сме заети с дейността по проповядване на Царството.
4:14. Когато се сблъскваме с противопоставяне, ние също можем да преодолеем страха, като продължаваме да помним „великия и страшния Господ“.
5:14–19. Управителят Неемия е чудесен пример за християнските надзорници в проявяването на смирение, себеотрицание и благоразумие. Макар че бил ревностен за прилагането на Божия закон, той не потискал другите, стремейки се към лична изгода. Вместо това, бил загрижен за бедните и угнетените. Като проявявал щедрост, Неемия оставил забележителен пример за всички Божии служители.
„ПОМНИ МЕ, БОЖЕ МОЙ, ЗА ДОБРО“
Скоро след като стената на Йерусалим е завършена, Неемия поставя портите и взема мерки за сигурността на града. Той записва хората според родословието им. Когато всички са се събрали ‘на площада, който е пред портата на водата’, свещеникът Ездра чете от книгата на Моисеевия закон, а Неемия и левитите обясняват Закона на хората. (Неемия 8:1) Когато научават за Празника на колибите, те започват да го честват с радост.
Следва друго събиране, на което „израилевият род“ изповядва греховете на народа, левитите правят преглед на отношенията на Бога с Израил, а хората полагат клетва „да ходят по Божия закон“. (Неемия 9:1, 2; 10:29) Тъй като Йерусалим все още няма голямо население, е хвърлен жребий един на всеки десет души, които живеят извън града, да се премести да живее в града. След това стената е открита официално с такава радост, че ‘увеселението на Йерусалим се разчува надалеч’. (Неемия 12:43) Дванайсет години след пристигането си Неемия напуска Йерусалим, за да се върне отново към своите задължения при Артаксеркс. Скоро сред юдеите се вмъква нечистота. Като се връща в Йерусалим, Неемия предприема решителни действия, за да поправи положението. За себе си той смирено се моли: „Помни ме, Боже мой, за добро.“ (Неемия 13:31)
Отговори на библейски въпроси:
7:6–67: Защо списъкът на Неемия за остатъка, който се върнал в Йерусалим със Зоровавел, се различава от този на Ездра по отношение на хората, принадлежащи към всяко семейство? (Ездра 2:1–65) Причината за тези различия вероятно е това, че Ездра и Неемия използвали различни източници на информация. Например броят на онези, за които било записано, че ще се върнат, може би се различавал от броя на онези, които в действителност се върнали. Разлики може да има и заради това, че някои юдеи, чието родословие не можело да се определи в началото, били записани по–късно. Но и двата списъка са в съгласие с едно нещо: броят на първоначално завърналите се юдеи бил 42 360 души освен слугите и певците.
10:34: Защо хората трябвало да се снабдят с дърва? В Моисеевия закон нямало заповед за принос на дърва. Това изискване било породено изцяло от нуждата. За изгарянето на жертвите на олтара било необходимо огромно количество дървен материал. Изглежда нямало на разположение достатъчно нетиними, които като неизраилтяни, служели в храма като слуги. Затова, за да се осигури непрекъснатото снабдяване с дърва, бил хвърлян жребий.
13:6: Колко време Неемия не бил в Йерусалим? Библията казва само, че „подир известно време“, или буквално „в края на дните“, Неемия помолил царя да го пусне да се върне в Йерусалим. Затова не е възможно да определим колко време той не бил там. Но когато се върнал в Йерусалим, Неемия разбрал, че уредбата за свещенството не била подкрепяна, нито бил спазван законът за сабат. Мнозина се били оженили за чужденки и децата им дори не говорели езика на юдеите. За да могат условията да се влошат толкова много, Неемия трябва да е отсъствал доста дълго време.
13:25, 28: В допълнение на това, че ‘изобличил’ отстъпилите юдеи, какви други мерки предприел Неемия, за да поправи нещата? Неемия ги ‘проклел’, като изрекъл срещу тях присъдите, намиращи се в Божия закон. Той ‘бил някои от тях’, като вероятно наредил да им бъдат наложени дисциплинарни мерки. В знак на своето възмущение той им ‘оскубал космите’. Също така прогонил внука на първосвещеника Елиасив, който се бил оженил за дъщерята на „оронеца Санавалат“.
Поуки за нас:
8:8. Като учители на Божието Слово, ние ‘даваме значението му’, произнасяйки ясно думите с правилна интонация, а също и чрез правилното обяснение на стиховете, като по този начин изясняваме приложението им.
8:10, НС. „Радостта от Йехова“ идва от осъзнаването и удовлетворяването на духовните нужди, а също и от следването на теократичните напътствия. Колко важно е тогава усърдно да изучаваме Библията, редовно да посещаваме християнските събрания и пламенно да участваме в проповядването за Царството и в работата по правене на ученици!
11:2. Оставянето на наследството и преместването в Йерусалим били свързани с лични разходи и неудобства. Онези, които доброволно постъпили по такъв начин, проявили самопожертвувателен дух. Ние също можем да проявяваме такъв дух, когато възникнат възможности да служим като доброволци в полза на другите по време на конгресите и при други случаи.
12:31, 38, 40–42. Пеенето е хубав начин да възхваляваме Йехова и да изразим признателността си към него. Трябва да пеем от цяло сърце по време на християнските събирания.
13:4–31. Ние трябва да сме нащрек, за да не позволим на материализма, покварата и отстъпничеството да навлязат в живота ни.
13:22. Неемия знаел добре, че носи отговорност пред Бога. Ние също трябва да осъзнаваме отговорността си пред Йехова.
Да получим благословията на Йехова е жизненоважно!
Псалмистът пял: „Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите.“ (Псалм 127:1) По какъв прекрасен начин книгата Неемия потвърждава истинността на тези думи!
Поуката за нас е ясна. Ако искаме да успеем в нещата, които предприемаме, трябва да имаме благословията на Йехова. Можем ли да очакваме, че Йехова наистина ще ни благослови, ако не поставяме истинското поклонение на първо място в живота си? Тогава нека като Неемия да направим поклонението на Йехова и всичко, свързано с него, най–важното нещо за нас.
[Снимка на страница 8]
„Сърцето на царя е в ръката на Господа, като водни бразди“
[Снимка на страница 9]
Неемия, човек на действието и в същото време проявяващ състрадание, идва в Йерусалим
[Снимки на страници 10, 11]
Знаеш ли как да ‘даваш значението’ на Божието Слово?