Първосвещеникът, който осъдил на смърт Исус
Първосвещеникът, който осъдил на смърт Исус
ПРЕЗ ноември 1990 г. група мъже, които трябвало да изградят парк и път на около километър от стария град Йерусалим, направили забележително откритие. Един трактор срутил случайно тавана на една пещера, която била древна гробница. Околността била използвана като огромен некропол от I век пр.н.е. до I век от н.е. Това, което археолозите открили в погребалната камера, наистина било вълнуващо.
Гробницата съдържала дванайсет урни за кости, в които били поставяни костите на хора, които около година били лежали в гроб и плътта им вече се била разложила. Върху една разкошна урна — една от най–хубавите, които някога са намирани — било изписано името „Йехосеф бар Каиафа“ (Йосиф, син на Каиафа).
Фактите показват, че това може да е гробницата на първосвещеника, който ръководел най–важния съдебен процес, провеждан някога — този, при който бил съден Исус Христос. Юдейският историк Йосиф Флавий говори за този първосвещеник като за „Йосиф, който бил наречен Каиафа“. В Библията той е наречен просто Каиафа. Защо трябва да се интересуваме от него? Какво го подтикнало да осъди на смърт Исус?
Семейство и произход
Каиафа се оженил за дъщерята на Анна, който бил друг първосвещеник. (Йоан 18:13) Вероятно бракът бил уреден години преди сватбата, тъй като и двете семейства искали да бъдат сигурни, че сключват добър съюз. Това означавало да се проучат внимателно родословията, за да се запази чистотата на свещеническия род. Явно и двете семейства били богати и част от аристокрацията, като вероятно трупали богатствата си от огромни имения в областта на Йерусалим. Несъмнено Анна искал да бъде сигурен, че бъдещият му зет ще е надежден политически съюзник. Изглежда, че и Анна, и Каиафа принадлежали към влиятелната секта на садукеите. (Деяния 5:17)
Като член на виден свещенически род, Каиафа бил вещ в Еврейските писания и техните тълкувания. Службата му в храма започнала, когато той бил на двайсет години, но не се знае на каква възраст е станал първосвещеник.
Първосвещеници и главни свещеници
Първоначално първосвещеник се ставало по наследство и за цял живот. Но през II век пр.н.е. Хасмонеите * си присвоили тази длъжност. Ирод Велики назначавал и свалял първосвещеници, с което искал да покаже, че тази длъжност зависела от неговата власт. Римските управители на Юдея постъпвали по подобен начин.
Тези събития довели до образуването на групата на „главните свещеници“, за които говори Библията. (Матей 26:3, 4) Такива били както Каиафа, така и бившите първосвещеници като Анна, които вече не служели, но запазвали титлата си. В групата на главните свещеници влизали и близките роднини на Каиафа, както и на тези бивши първосвещеници.
Римляните позволявали ежедневното управление на Юдея да се извършва от юдейската аристокрация, която включвала и главните свещеници. Това им давало възможност да упражняват контрол над провинцията и да събират данъците, без да изпращат там много войници. Рим очаквал юдейската йерархия да поддържа реда и да защитава неговите интереси. Римските управители не харесвали особено много юдейските водачи, които негодували срещу тяхното господство. Но било от взаимен интерес да си сътрудничат и да поддържат стабилно управление.
Юдейският политически водач по времето на Каиафа всъщност бил първосвещеникът. Анна бил поставен на тази длъжност през 6 или 7 г. от Квириний, римският управител на Сирия. Както показва равинската традиция, водачеството на юдейските аристократични родове се характеризирало с алчност, фаворитизиране на роднини, потисничество и насилие. Една изследователка предполага, че като първосвещеник, Анна се е уверил предварително, че неговият зет „бързо ще се издигне в храмовата йерархия — в крайна сметка колкото по–висока длъжност заемал Каиафа, толкова по–добре би било това за Анна“.
Валерий Грат, управителят на Юдея, свалил Анна от поста на първосвещеник през около 15 г. След това на този пост бързо се изредили трима други, включително и един от синовете на Анна. Каиафа станал първосвещеник около 18 г. Понтий Пилат, който бил назначен за управител на Юдея през 26 г., го задържал на власт по време на своето десетгодишно управление. Времето, през което той бил първосвещеник, обхванало службата на Исус и ранното проповядване на Исусовите ученици. Но Каиафа бил враждебно настроен спрямо християнското послание.
Страх от Исус, страх от Рим
Каиафа гледал на Исус като на опасен размирник. Исус поставил под съмнение тълкуванието, което представителите на юдейската йерархия, поучавали относно законите за сабат и изгонил търговците и среброменителите от храма, заявявайки, че те са го превърнали в „свърталище на разбойници“. (Лука 19:45, 46) Някои историци смятат, че тези храмови пазари били собственост на семейството на Анна, което вероятно било друга причина Каиафа да се опита да накара Исус да замълчи. Когато главните свещеници изпратили стражи да арестуват Исус, стражите били толкова смаяни от Исусовите думи, че се върнали с празни ръце. (Йоан 2:13–17; 5:1–16; 7:14–49)
Да разгледаме какво се случило, когато представителите на юдейската йерархия чули, че Исус е възкресил Лазар. В евангелието според Йоан се отбелязва: „Главните свещеници и фарисеите свикаха Синедриона и казаха: ‘Какво да правим, понеже този човек върши много знамения? Ако го оставим така, всички ще повярват в него и римляните ще дойдат и ще завладеят и нашето място, и нашия народ.’“ (Йоан ) Членовете на Синедриона гледали на Исус като на заплаха за властта на религиозната институция, а също и за обществения ред, за който те били отговорни пред Пилат. Всяко народно движение, което римляните можели да изтълкуват като бунт, можело да предизвика намесата им в юдейските дела — нещо, което членовете на Синедриона искали да избегнат на всяка цена. 11:47, 48
Макар че не можел да отрече, че Исус вършел могъщи дела, Каиафа не проявил вяра в него, но искал да запази собственото си положение и авторитет. Как би могъл той да признае, че Лазар е възкресен? Като садукей, Каиафа не вярвал във възкресението! (Деяния 23:8)
Порочността на Каиафа станала явна, когато той казал на другите управници: „Не разбирате, че за вас е по–добре един човек да умре за народа, а не да бъде унищожен целият народ.“ Повествованието продължава: „Той обаче не каза това от себе си, но понеже беше първосвещеник през тази година, пророкува, че Исус трябва да умре за народа, и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии деца. Затова от този ден нататък те замисляха как да го убият [Исус].“ (Йоан 11:49–53)
Каиафа не съзнавал пълното значение на думите си. Тъй като служел като първосвещеник, той изрекъл едно пророчество. Смъртта на Исус щяла да донесе полза — но не само за юдеите. Неговата изкупителна жертва щяла да осигури средството за избавление на цялото човечество от робството на греха и смъртта. *
Смъртоносен заговор
Юдейските главни свещеници и старейшини се събрали в дома на Каиафа, за да обсъдят как да хванат Исус и да го убият. Вероятно първосвещеникът участвал в определянето на цената, която трябвало да се плати на Юда Искариот за предаването на Исус. (Матей 26:3, 4, 14, 15) Убийството на един човек обаче не било достатъчно за постигането на злите намерения на Каиафа. „Тогава главните свещеници се наговориха да убият и Лазар, понеже заради него много от юдеите ... започваха да вярват в Исус.“ (Йоан 12:10, 11)
Малх, робът на Каиафа, бил всред тълпата, която била изпратена да залови Исус. Исус бил заведен първо при Анна за разпит, а след това при Каиафа, който вече бил свикал юдейските старейшини за провеждането на едно противозаконно съдебно дело през нощта. (Матей 26:57; Йоан 18:10, 13, 19–24)
На Каиафа не му попречило това, че фалшивите свидетели се провалили в обвиненията си срещу Исус. Първосвещеникът знаел какво е мнението на останалите заговорници за който и да било самозван месия. Затова той искал да разбере дали Исус твърдял, че носи тази титла. Исус отговорил, че обвинителите му щели да го видят „седящ отдясно на силата и идващ върху небесните облаци“. Разигравайки театрално силна набожност, ‘първосвещеникът разкъсал горната си дреха и извикал: „Той богохулства! Защо са ни още свидетели?“’. Синедрионът се съгласил, че Исус заслужавал да умре. (Матей 26:64–66)
Екзекуцията трябвало да бъде одобрена от римляните. Като посредник между тях и юдеите, Каиафа вероятно бил този, който представил случая на Пилат. Когато Пилат потърсил начин да освободи Исус, Каиафа вероятно бил сред главните свещеници, които викали: „Прикови го на стълб! Прикови го на стълб!“ (Йоан 19:4–6) Каиафа вероятно подбуждал множеството да настоява да бъде пуснат един убиец вместо Исус и бил сред главните свещеници, които лицемерно заявили: „Нямаме друг цар освен императора.“ (Йоан 19:15; Марко 15:7–11)
Каиафа отхвърлил доказателствата за Исусовото възкресение. Той се противопоставял на Петър и Йоан, а след това и на Стефан. Също така Каиафа упълномощил Савел да арестува всички християни, които успее да намери в Дамаск. (Матей 28:11–13; Деяния 4:1–17; 6:8 — 7:60; 9:1, 2) Но през около 36 г. Вителий, управителят на Сирия, свалил Каиафа от поста му.
Юдейските писания представят семейството на Каиафа в неблагоприятна светлина. Например във Вавилонския Талмуд намираме следното оплакване: „Горко ми, заради дома на Ханин [Анна], горко ми, заради техните шушукания [или] клевети.“ Това оплакване било направено с цел да се разкрият „тайните заседания, на които били изнамирани различни деспотични мерки“.
Какво можем да научим от живота на Каиафа
Един учен определил първосвещениците като хора, които били „упорити, хитри и способни, и по всяка вероятност високомерни“. Високомерието попречило на Каиафа да приеме Месията. Така че не трябва да ни изненадва това, че хората днес отхвърлят библейското послание. Някои не се интересуват от истината в Божието Слово дотолкова, че да се откажат от някои свои вярвания. Други мислят, че е под достойнството им да бъдат смирени проповедници на добрата новина. А и християнските стандарти отблъскват онези, които са непочтени или алчни.
Като първосвещеник, Каиафа можел да помогне на юдеите да приемат Месията, но вместо това алчното му желание за власт го подтикнало да осъди Исус на смърт. Това противопоставяне вероятно продължило чак докато Каиафа бил положен в своята гробница. Повествованието за неговото поведение показва, че онова, което остава след смъртта ни, не са просто някакви кости. Чрез своите постъпки ние изграждаме трайна репутация пред Бога, била тя добра, или лоша.
[Бележки под линия]
^ абз. 9 За историята на Хасмонеите, моля, виж „Стражева кула“ от 15 юни 2001 г., 27–30 страница.
^ абз. 19 По–рано Йехова накарал злия Валаам да изрече истинни пророчества във връзка с израилтяните. (Числа 23:1 — 24:24)
[Снимка на страница 10]
Йосиф, син на Каиафа
[Снимка на страница 10]
Откритата наскоро урна
[Информация за източника на снимката на страница 10]
Урна, надпис и пещера на заден план: Courtesy of Israel Antiquities Authority