С какво са запомнени някои хора

ПРЕДИ около три хиляди години Давид бил преследван от царя на Израил, Саул. Давид изпратил пратеници до Навал, заможен пастир на овце и кози, да помолят за храна и вода. Всъщност Навал бил задължен на Давид и неговите хора, защото те пазели стадата му. Но Навал отказал да прояви гостоприемство. Той дори се отнесъл грубо към мъжете на Давид. Навал си играел с огъня, защото Давид не бил човек, който може да разиграваш. (1 Царе 25:5, 8, 10, 11, 14)

Нагласата на Навал била нетрадиционна за Средния изток, където винаги показвали гостоприемство дори към непознати. Какво име си създал по този начин Навал? Библейското повествование казва, че той бил „опак и нечестив в делата си“ и „злонрав човек“. Неговото име означава „безумен“, и той оправдавал името си. (1 Царе 25:3, 17, 25) Искаш ли да те запомнят като такъв? Дали си груб и безмилостен към другите, особено ако изглежда, че те са в неблагоприятна позиция? Или си мил, гостоприемен и разбиращ?

Авигея — една благоразумна жена

Вследствие на грубото си отношение Навал бил в опасност. Давид и 400 от неговите мъже препасали мечове и тръгнали да дадат урок на Навал. Авигея, съпругата на Навал, чула какво се било случило. Тя знаела, че предстои сражение. Какво можела да направи? Бързо приготвила голямо количество храна и тръгнала да пресрещне Давид и неговите мъже. Когато ги срещнала, тя умолявала Давид да не пролива ненужно кръв. Сърцето на Давид омекнало. Той се вслушал в молбите ѝ и се смилил. Скоро след това Навал умрял. Оценявайки добрите качества на Авигея, Давид я взел за своя съпруга. (1 Царе 25:14–42)

Каква репутация си била изградила Авигея? Тя била „благоразумна“, както се казва на оригиналния еврейски език. Явно била здравомислеща и практична и знаела как и кога да поема инициативата. Действала лоялно, за да защити своя глупав съпруг и дома си от беда. Накрая тя умряла, но със забележителна репутация на благоразумна жена. (1 Царе 25:3)

Каква репутация си създал Петър?

Нека се пренесем сега в първи век и да обърнем внимание на 12–те апостоли на Исус. Без съмнение Петър, или Кифа, бивш рибар от Галилея, бил един от тези, които свободно изразявали мислите и чувствата си и бил от по–прибързаните. Той бил явно динамичен човек, който не се страхувал да изразява чувствата си. Например в случая, когато Исус измил  краката на своите ученици. Как реагирал Петър, когато дошъл неговият ред?

Петър казал на Исус: „Господи, Ти ли ще ми умиеш нозете?“ Исус му отговорил: „Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш.“ Петър казал: „Ти няма да умиеш моите нозе до века.“ Забележи категоричната и импулсивна реакция на Петър. Как реагирал Исус?

„Ако не те умия — казал Исус, — нямаш дял с Мене. Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата.“ Сега пък Петър отишъл в другата крайност! Но хората знаели нагласата на Петър. В него нямало измама или лицемерие. (Йоан 13:6–9)

Петър също е запомнен с характерните човешки слабости. Например той се отрекъл от Христос три пъти пред хора, които го обвинявали, че бил последовател на осъдения Исус от Назарет. Когато осъзнал грешката си, Петър плакал горчиво. Той не се боял да изрази тъгата и съжалението, които изпитвал. Забележително също е, че този разказ за отричането на Петър е записан от евангелските писатели — вероятно заради информацията, която самият Петър им дал! Той бил достатъчно смирен, за да признае недостатъците си. Притежаваш ли това добро качество? (Матей 26:69–75; Марко 14:66–72; Лука 22:54–62; Йоан 18:15–18, 25–27)

Няколко седмици след като Петър се отрекъл от Исус, изпълнен със светия дух, той смело проповядвал на множеството юдеи на Петдесетница. Това било сигурен знак, че възкресеният Исус имал доверие в него. (Деяния 2:14–21)

 При един друг случай Петър попаднал в по–различен капан. Апостол Павел обяснява, че преди пристигането на някои братя от юдейски произход в Антиохия, Петър свободно общувал с вярващите езичници. Но той се бил отделил от тях, ‘защото се боял от обрязаните’, които току–що били пристигнали от Йерусалим. Павел изобличил Петър за двойния му стандарт. (Галатяни 2:11–14)

Но пък кой от учениците смело се изказал в критичния момент, когато изглеждало, че много от последователите на Исус били готови да го напуснат? Случаят бил, когато Исус разкрил нещо ново по отношение на значението на яденето на неговата плът и пиенето на неговата кръв. Той казал: „Ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.“ Повечето от юдеите, които следвали Исус, се спънали от това и казали: „Тежко е това учение; кой може да го слуша?“ Какво станало после? „Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него.“ (Йоан 6:50–66)

В този критичен момент Исус се обърнал към 12–те апостоли и трогателно ги попитал: „Да не искате и вие да си отидете?“ Петър отговорил: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот, и ние вярваме и знаем, че Ти си [Христос, Син на живия Бог] Светият Божий.“ (Йоан 6:67–69)

Каква репутация си бил изградил Петър? На някой, който чете разказите за него, не може да не му направи впечатление неговата честност и откритост, неговата лоялност и готовност да признае слабостите си. Какво добро име си създал той!

Какво помнят хората за Исус?

Службата на Исус на земята продължила само три години и половина. Но как е запомнен той от своите последователи? Дали това, че бил съвършен и без грях, го правело надменен и недостъпен? Дали се правел на важен, знаейки, че е Синът на Бога? Дали заплашвал и принуждавал последователите си да му се подчиняват? Дали възприемал себе си толкова сериозно, че не проявявал чувство за хумор? Дали бил толкова зает, че нямал време за немощните, болните или децата? Дали гледал отвисоко на хората от друга раса и на жените, както често мъжете по онова време? Какво ни казва повествованието?

Исус се интересувал от хората. Като изследваме неговата служба, виждаме, че при много случаи лекувал сакати и болни. Той полагал усилия да помага на нуждаещите се. Показвал интерес към младите, като наставлявал учениците си: „Оставете дечицата да дойдат при Мене; не ги възпирайте.“ След това Исус ‘прегърнал децата, благословил ги и положил ръцете Си на тях’. Отделяш ли време за децата, или си твърде зает да забележиш дори присъствието им? (Марко 10:13–16; Матей 19:13–15)

Когато Исус бил на земята, юдеите били натоварени с религиозни правила и наредби, които били извън изискванията на Закона. Техните религиозни водачи ги обременявали с тежки товари, докато самите те и с пръста си не помръдвали тези товари. (Матей 23:4; Лука 11:46) Колко различен бил Исус! Той казал: „Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.“ (Матей 11:28–30)

Когато общували с Исус, хората се чувствали освежени. Той не заплашвал своите ученици, така че те да се страхуват да изкажат мнението си. Напротив, той им задавал въпроси, с които ги подтиквал да изразяват мислите си. (Марко 8:27–29) Ще бъде добре християнските надзорници да се запитат: „Дали аз оставям същото впечатление у събратята си по вяра? Дали другите старейшини наистина ми казват какво мислят, или се колебаят да направят това?“ Колко освежаващо е, когато надзорниците са достъпни, слушат другите и са съобразителни! Неблагоразумието  само затруднява откритата и свободна дискусия.

Въпреки че Исус бил Синът на Бога, той никога не злоупотребявал с властта, която имал. Вместо това той разсъждавал със своите слушатели. Такъв бил случаят, когато фарисеите се опитали да го впримчат с подвеждащ въпрос: „Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?“ Исус им казал да му покажат една монета и ги попитал: „Чий е този образ и надпис?“ Те отговорили: „Кесарев.“ Тогава той им казал: „Като е тъй, отдавайте Кесаревите [неща] на Кесаря, а Божиите на Бога.“ (Матей 22:15–21) Обяснението на Исус било просто и логично.

Дали Исус имал чувство за хумор? Някои читатели могат да усетят нотка на хумор, когато четат откъса, в който Исус казал, че е по–лесно камила да мине през ухото на игла, отколкото богат човек да влезе в Божието Царство. (Матей 19:23, 24) Самата идея, че камила ще се опитва да мине през буквално иглено ухо е преувеличена. Друга подобна хипербола е тази, в която някой вижда сламката в окото на брат си, а не вижда гредата в своето око. (Лука 6:41, 42) Исус не бил поддръжник на строга дисциплина. Той бил сърдечен и дружелюбен. Чувството за хумор може да помогне на християните днес, като разведри мрачното настроение, когато са под натиск.

Исус изпитвал състрадание към жените

Как се чувствали жените в присъствието на Исус? Той несъмнено е имал много лоялни последователки, сред които била и майка му Мария. (Лука 8:1–3; 23:55, 56; 24:9, 10) Жените свободно се обръщали към Исус до такава степен, че веднъж една жена, за която се знаело, че ‘била грешница’, измила краката му със сълзите си и ги намазала с благоуханно масло. (Лука 7:37, 38) Друга жена, която страдала от кръвотечение с години, си проправила път сред тълпата, за да докосне дрехата му и да се излекува. Исус я похвалил за вярата ѝ. (Матей 9:20–22) Да, Исус бил достъпен за жените.

При друг случай Исус разговарял с една самарянка край един кладенец. Тя била толкова изненадана, че казала: „Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка?“ По това време юдеите избягвали всякакви отношения със самаряните. А Исус продължил да ѝ обяснява една чудесна истина за ‘водата, която извира за вечен живот’. Той свободно общувал с жените и не смятал, че те застрашават неговата позиция. (Йоан 4:7–15)

Исус е запомнен с неговите многобройни благородни качества, сред които е самопожертвувателният му дух. Той бил  олицетворение на Божията любов. Исус оставил образец за всички, които искат да бъдат негови последователи. Колко отблизо следваш неговия пример? (1 Коринтяни 13:4–8; 1 Петър 2:21)

Как са запомнени съвременните християни?

В днешно време хиляди верни християни умират, много в напреднала възраст, други сравнително млади. Но те са оставили след себе си добра репутация. Някои, като Кристъл, която починала на почти 90–годишна възраст, са запомнени с тяхната сърдечност и общителност. Други, като Дърк, който починал на 43 години, са запомнени с радостната си нагласа и охотния дух на сътрудничество.

Ето също примера на Хосе от Испания. През 60–те години на миналия век, когато проповедната дейност на Свидетелите на Йехова била под забрана в тази страна, Хосе бил женен и имал три малки дъщери. Той имал сигурна работа в Барселона. Но по това време имало нужда от зрели християнски старейшини в южна Испания. Хосе напуснал работата си и се преместил със семейството си в Малага. Там трябвало да се справят с финансови затруднения, защото често били безработни.

Но Хосе бил запомнен със своята вярна служба, с това, че можело да се разчита на него, с образцовото възпитание на своите дъщери, което той им дал заедно със своята подкрепяща го съпруга Кармела. Когато имало нужда някой да организира християнски конгреси в областта, Хосе винаги се предоставял на разположение. За нещастие, когато бил малко над 50–годишен, бил поразен от сериозна болест, която причинила смъртта му. Но той оставил зад себе си репутация на човек, на когото може да се разчита, на усилно трудещ се старейшина и любещ съпруг и баща.

А как ще бъдеш запомнен ти? Ако беше умрял вчера, какво щяха да кажат хората за тебе днес? Това е въпрос, който може да подтикне всеки от нас да подобри поведението си.

Какво можем да направим, за да изградим добра репутация? Винаги можем да се подобряваме в проявяването на плода на духа — любов, дълготърпение, милост, мекота и самоконтрол например. (Галатяни 5:22, 23) Да, можем да бъдем сигурни, че „добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането“. (Еклисиаст 7:1; Матей 7:12)

[Снимка на страница 5]

Авигея е запомнена с благоразумието си

[Снимка на страница 7]

Петър е запомнен със своята импулсивна, но честна натура

[Снимка на страница 8]

Исус отделял време за децата