Дали Йехова забелязва това, което вършиш?

КАК би отговорил на този въпрос? Мнозина ще кажат: „Сигурно Бог е забелязал постиженията на хора като Моисей, Гедеон и Давид, но се съмнявам, че се интересува от нещо, което аз мога да направя. Аз със сигурност не съм Моисей, Гедеон или Давид.“

Истина е, че в библейски времена някои верни хора са извършили изключителни дела на вяра. Те ‘побеждавали царства, затуляли устата на лъвове, угасвали силата на огъня и избягвали острото на ножа’. (Евреи 11:33, 34) Други обаче проявили своята вяра по не толкова грандиозен начин и Библията ни уверява, че Бог забелязал също техните дела на вяра. За да онагледим това, нека разгледаме от Писанията примерите на един пастир, на един пророк и на една вдовица.

Пастир принася жертва

Какво си спомняш за Авел, вторият син на Адам и Ева? Може би си спомняш, че той умрял от мъченическа смърт, нещо, което малко от нас е вероятно да изпитат. Но преди това Авел привлякъл вниманието на Бога по друга причина.

Един ден Авел взел няколко отбрани животни от стадото си и ги принесъл в жертва на Бога. Неговият дар днес може да бъде смятан за сравнително скромен, но Йехова му обърнал внимание и изразил одобрението си. Но това не е всичко. Близо четири хиляди години по–късно Йехова вдъхновил апостол Павел да пише по този въпрос в Посланието към евреите. След толкова много години Бог не забравил тази скромна жертва! — Евреи 6:10; 11:4.

Как Авел преценил коя жертва да принесе? В Библията не се казва това, но той трябва да е обмислил въпроса сериозно. Авел бил пастир, затова не е изненадващо, че принесъл животни от стадото си. Забележи обаче, че той дал отбраните от тях, „тлъстината“. (Битие 4:4) Възможно е също да е размишлявал върху думите, които Йехова изрекъл към змията в Едемската градина: „Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.“ (Битие 3:15; Откровение 12:9) Макар че не разбирал коя е „жената“ и нейното „потомство“, Авел може да е осъзнал, че ‘нараняването на петата на потомството на жената’ ще включва проливане на кръв. Той сигурно е разбирал, че нищо не може да бъде по–ценно от едно живо одушевено създание. Във всеки случай жертвата, която принесъл, наистина била подходяща.

Подобно на Авел, християните днес принасят жертви на Бога. Те не принасят първородните от стадото, но „хвалебна жертва, сиреч плод от устни, които изповядват [Божието] име“. (Евреи 13:15) Устните ни правят публично изявление, когато споделяме нашата вяра с другите хора.

 Искаш ли да подобриш качеството на своята жертва? Тогава внимателно обмисли нуждите на хората в твоя район. Какво ги тревожи? От какво се интересуват? Кои аспекти от библейското послание ще им харесат? Всеки път, когато проповядваш, анализирай посещенията, които си направил, с оглед да подобриш своята резултатност. И когато говориш за Йехова, прави това с убеждение, от сърце. Направи своята жертва наистина „хвалебна жертва“.

Пророк проповядва на неотзивчивите си ближни

Да обърнем внимание сега на пророка Енох. Може би, като свидетел на Йехова Бог, той бил напълно сам. Дали и ти, подобно на Енох, си единственият член от семейството си, който служи вярно на Йехова? Дали си единственият ученик от класа или единственият работник на работното си място, който се придържа към библейските принципи? Ако е така, може да си изправен пред предизвикателства. Приятели, роднини, съученици или колеги може да те подтикват да нарушиш Божиите закони. „Никой няма да узнае какво си направил — може да казват те. — Ние няма да кажем на никого.“ Те може настойчиво да твърдят, че е глупаво да се притесняваш относно библейските морални стандарти, защото Бог не се интересува от твоите действия. Негодувайки от това, че не мислиш и не постъпваш като тях, те може да направят всичко, което е по силите им, за да сломят твоята съпротива.

Разбира се, не е лесно да устоиш на такъв натиск, но не е и невъзможно. Помисли за Енох, седмият по родословна линия от Адам. (Юда 14) По времето, когато бил роден, повечето хора били изгубили всякакво чувство за морал. Речта им била непристойна; поведението — ‘нечестиво’. (Юда 15) В много отношения те постъпвали по същия начин, по който много хора постъпват днес.

Как се справил Енох? Отговорът на този въпрос е от интерес за нас днес. Макар че тогава Енох може да е бил единственият човек на земята, който се покланял на Йехова, той всъщност не бил сам. Енох ходел с Бога. — Битие 5:22.

Животът на Енох бил съсредоточен около това да угоди на Бога. Той знаел, че да ходи с Бога означава нещо повече от това просто да води чист, морален живот. Йехова очаквал от него да проповядва. (Юда 14, 15) Хората трябвало да бъдат предупредени, че безбожните им дела няма да останат незабелязани. Енох продължил да ходи с Бога повече от 300 години — далеч по–дълго, отколкото всеки от нас е издържал. Той продължил да ходи с Бога до смъртта си. — Битие 5:23, 24.

Подобно на Енох, ние също сме упълномощени да проповядваме. (Матей 24:14) Освен че проповядваме от къща на къща, ние се стараем да достигнем с добрата новина нашите близки, бизнес познати и съученици. Но понякога може би се колебаем да говорим. Дали и с тебе е така? Не се отчайвай. Подражавай на първите християни и моли Бога за смелост. (Деяния 4:29) Никога не забравяй, че докато ходиш с Бога, ти наистина никога не си сам.

Вдовица приготвя ястие

Представи си една вдовица, чието име дори никъде не се споменава, която обаче била благословена два пъти, защото приготвила едно обикновено ястие! Тя не била израилтянка, а чужденка, живяла през десети век пр.н.е. в град Сарепта. Към края на един дълъг период на глад и суша хранителните запаси на вдовицата привършили.  Всичко, което ѝ останало, било шепа брашно и масло, достатъчно само за да направи едно последно ястие за себе си и за сина си.

В този момент пристигнал един посетител. Това бил Божият пророк Илия, който помолил вдовицата да сподели оскъдната си храна с него. Имало само малко храна за нея и нейния син и тя сигурно нямала нищо, което да отдели за посетителя. Но чрез словото на Йехова Илия я уверил, че ако сподели храната си с него, тя и синът ѝ няма да останат гладни. Изисквала се вяра, за да приеме, че Израилевият Бог може изобщо да забележи нея, една вдовица от друг народ. Но тя повярвала на Илия и Йехова я възнаградил. „Делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля, според словото, което Господ говорѝ чрез Илия.“ Жената и синът ѝ постоянно имали хранителни запаси, докато гладът отминал. — 3 Царе 17:8–16.

Но имало и друга благословия за тази вдовица. Известно време след онова чудо любимият ѝ син се разболял и умрял. Подтикнат от милост, Илия усърдно се помолил на Йехова да съживи момчето. (3 Царе 17:17–24) Изисквало се безпрецедентно чудо. Никъде не е записано някой да е бил възкресен преди това! Дали Йехова отново щял да прояви милосърдие към тази вдовица и чужденка? Да, Йехова дал на Илия сила да съживи детето. По–късно Исус забелязал следното относно тази почтена жена: ‘Много вдовици имаше в Израил ... Но Илия бе пратен при една вдовица в Сарепта сидонска.’ — Лука 4:25, 26.

Днешният икономически климат е нестабилен дори в индустриално развитите страни. Някои големи фирми съкращават служители, които са били лоялни работници в продължение на десетилетия. Изправен пред перспективата да остане без работа, един християнин може да бъде изкушен да отделя прекалено много време за работата, като се надява, че фирмата ще го задържи. Така може да му остава по–малко време, за да посещава християнските събрания, да участва в службата или да се грижи за емоционалните и духовни нужди на семейството си. Въпреки всичко той може да смята, че трябва почти на всяка цена да запази тази работа.

В подобна трудна в икономическо отношение ситуация един християнин има основания да бъде загрижен. В днешно време е трудно да си намериш работа. Повечето от нас не се стремят да станат богати, но като вдовицата от Сарепта искаме да имаме какво да сложим на трапезата. Апостол Павел обаче ни напомня, че Бог е казал: „Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя.“ Ние уверено можем да кажем: „Господ ми е помощник; няма да се убоя; какво ще ми стори човек?“ (Евреи 13:5, 6) Павел заложил живота си на това обещание и Йехова винаги се грижел за него. Бог ще направи същото и за нас, ако не го изоставим.

Дори да си мислим, че никога няма да можем да се отличим със значими дела, подобно на такива духовни хора като Моисей, Гедеон или Давид, ние можем да подражаваме на тяхната вяра. И да не забравяме скромните дела на вяра, които извършили Авел, Енох и вдовицата от Сарепта. Йехова се интересува от всички дела, които са израз на вяра, дори от малките. Когато един боящ се от Бога ученик отказва да приеме наркотици от свой връстник, когато един християнски работник отхвърля неморални предложения на работното си място или когато един възрастен Свидетел вярно посещава събранията на сбора въпреки умората и лошото здраве, Йехова вижда това и се радва. — Притчи 27:11.

 Забелязваш ли това, което правят другите?

Да, Йехова забелязва това, което правим. Нека тогава като подражатели на Бога да бъдем внимателни и да забелязваме усилията на другите. (Ефесяни 5:1) Защо не се запознаеш по–отблизо с предизвикателствата, пред които са изправени другите християни, когато посещават събранията на сбора, когато участват в проповедната служба и дори които имат в ежедневието си?

След това помогни на другите поклонници на Йехова да разберат, че цениш усилията им. Те ще се радват, че си ги забелязал и така може да ги увериш, че Йехова също ги забелязва.