Когато проповядването е незабравимо

„Слънцето печеше безмилостно. Планинската пътека изглеждаше безкрайно дълга. След като преодоляхме доста препятствия, най–после стигнахме целта си — най–отдалеченото село. Умората ни премина в радост, когато почукахме на първата врата и бяхме посрещнати гостоприемно. До края на деня разпространихме всичката литература, която бяхме взели със себе си, и започнахме няколко библейски изучавания. Хората имаха желание да учат. Трябваше вече да си тръгваме, но обещахме да се върнем.“

ТАКИВА случки са нещо обичайно за една група пионери в Мексико. Те са решени да участват пламенно в изпълнението на задачата, която Исус Христос дал на своите ученици: „Ще бъдете свидетели за мене ... до най–отдалечените краища на земята.“ (Деяния 1:8, НС) В Мексико се организират специални кампании за проповядване, наречени проповедни маршрути за пионери, за да се стигне до райони, които не принадлежат към даден сбор и следователно не им е била известявана редовно добрата новина за Божието Царство. Обикновено това са отдалечени и трудно достъпни местности. Такава помощ се предлага и на отдалечени сборове, които имат голям район за проповядване.

За да се определи кои области в страната ще бъдат покривани чрез проповедните маршрути за пионерите, офисът на клона на Свидетелите на Йехова проучва нуждите на дадения район. a След като това бъде направено, група от специални пионери биват назначени да покрият района. Предоставят им се превозни средства, подходящи за неравните и непавирани пътища. Колите служат също като склад за литература и място за спане, когато е необходимо.

Охотен отклик

От октомври 1996 г. са поканени и други вестители на добрата новина да участват в тази дейност, като придружават специалните пионери. Те, а също и редовни пионери, които са готови да служат там, където нуждата е по–голяма, се включват в кампанията по различно време. Някои биват назначени в сборовете, които са по този маршрут, за да се грижат за района там и да развиват проявения интерес. Много млади вестители и пионери приемат тази покана и биват обогатени с много насърчаващи случки.

Например Абимаел, млад християнин, който имал добре платена работа в една компания за мобилни телефони, решил да участва в проповедната дейност в тези отдалечени райони. Когато разбрали, че има намерение да напусне работата си, работодателите му предложили повишение и увеличаване на заплатата. Колегите му го убеждавали, че това е уникална възможност и че е глупаво от негова страна да отказва предложението. Въпреки това Абимаел бил решен да подкрепи специалната проповедна кампания за три месеца. След като имал радостта да участва в нея, Абимаел решил да остане за постоянно в един отдалечен сбор, където имало нужда от повече вестители на Царството. Сега той има скромна работа и се е научил да води по–прост живот.

При един друг случай Хулиса трябвало да пътува 22 часа, като сменя няколко автобуса,  за да стигне до назначението си. В края на пътуването си тя изпуснала последния автобус за деня. Но за щастие имало един пикап, който превозвал работници. Хулиса събрала смелост и помолила да я вземат. Разбира се, тя се притеснявала, защото била сама сред толкова много мъже. Когато започнала да проповядва на един млад мъж, разбрала, че той е Свидетел на Йехова! „Освен това — спомня си Хулиса — шофьорът на пикапа се оказа един от старейшините в сбора, където бях назначена!“

Възрастните също участват

Тази дейност обаче не е само за млади. Адела, една възрастна сестра, винаги е искала да отделя повече време за проповедната дейност. И такава възможност се появила, когато тя получила поканата да участва в тази специална проповедна дейност. Тя разказва: „Изпитвах голяма радост от назначението си, затова помолих старейшините в сбора да ми позволят да остана за постоянно. Щастлива съм, че макар и възрастна мога все още да бъда полезна на Йехова.“

Подбудена от признателност към Йехова и любов към ближните си, 60–годишната Марта също се предоставила на разположение за тази кампания. Забелязвайки, че разстоянията и трудният терен пречат на нейната група да стига до всички хора, тя купила кола за пионерите. Нейното дарение позволило да се покрие по–голям район и да се сподели библейската истина с повече хора.

Хората откликват с радост

Целта на тези, които участват в специалните проповедни кампании, е да ‘правят ученици’. В това отношение резултатите са чудесни. Хората, които живеят в отдалечени места, получават животоспасяващите библейски истини. (Матей 28:19, 20) Започнати са много библейски изучавания, водени от живеещите наблизо вестители или от онези, които са останали в тази област. На някои места са организирани групи от вестители, а на други — сформирани малки сборове.

Магдалено и неговите приятели използвали обществения транспорт, за да стигнат до отдалечените райони, където били назначени. По пътя те използвали възможността да проповядват на шофьора. „Този човек ни каза, че преди една седмица Свидетели посетили дома му, но той не си бил вкъщи. Когато се върнал, членовете на семейството му разказали това,  което били чули. Казахме му, че не сме от околността, но че идваме от различни щати в страната, за да подкрепим специалната проповедна кампания и че сме направили това на свои разноски. Това направи впечатление на шофьора и той каза, че ще започне да изучава Библията със семейството си още същата седмица. Дори подкрепи дейността, като не ни поиска пари за пътуването.“

На Магдалено му направил впечатление откликът на местните хора в планините на щата Чиапас. „С жена ми проповядвахме посланието за Царството на една група от 26 младежи, които посещаваха презвитерианската църква. Всички те слушаха внимателно половин час. Извадиха своите Библии и ние успяхме да им дадем цялостно свидетелство за целите на Йехова. Повечето имаха Библия на езика тзелтал.“ Бяха започнати много библейски изучавания, които напредват.

Противопоставянето намалява

Една общност в Чиапас не беше посещавана повече от две години с библейското послание заради противопоставяне от страна на някои хора. Тереса, целодневна евангелизаторка, забелязала, че някои Свидетели се притеснявали да проповядват в това село. „За изненада на всички хората бяха склонни да слушат. Когато приключихме с проповядването, започна да вали много силно. Търсейки заслон, стигнахме до къщата на един гостоприемен човек на име Себастиан, който ни позволи да влезем вътре. Когато бяхме вътре, го попитах дали вече е бил посещаван. Той каза, че не са идвали в дома му, затова му свидетелствах и започнах библейско изучаване с книгата „Познанието, което води към вечен живот“ b. Когато си тръгвахме, Себастиан ни умоляваше със сълзи в очите да се върнем отново да изучаваме с него.“

Друга група пионери, посетили Чиапас, съобщават: „Благодарение на Йехова имахме добри резултати. През първата седмица започнахме 27 изучавания, през втората канехме хората да гледат видеофилма „Библията — нейната сила в живота ти“. Присъстваха шейсет души. На всички много им хареса. Накрая предложихме да започнем библейско изучаване с тях като група. Изненадващо беше, че в това село се сформираха две групи за изучаване.

След като приключихме проповядването в определените райони, се върнахме да посетим селото, за да укрепим заинтересуваните и да видим как напредват новосформираните  групи за изучаване на Библията. Поканихме ги на Публичното събрание и Изучаването на „Стражева кула“. Но нямаше достатъчно голямо място, в което да проведем събранията. Човекът, който предостави дома си, за да може групата да изучава там, посочи към двора на къщата си и каза: „Събранието може да се проведе в двора.“

През почивните дни и пионерите, и заинтересуваните хора се заловиха да разчистят двора, така че мястото да бъде използвано за събранията. На първото събрание присъстваха 103 души. В това село сега се водят 40 библейски изучавания.

„Чудесно преживяване“

Освен че постигат чудесни резултати в проповедната дейност, онези, които участват в нея, извличат полза и за себе си. Мария, една млада пионерка, участвала в една от тези кампании, споделя следното: „Беше чудесно преживяване поради две причини. Радостта ми от проповедната служба нарасна и взаимоотношенията ми с Йехова станаха по–близки. Когато изкачвахме планината, бяхме уморени. След като се молихме на Йехова за помощ, изпитахме записаното в Исаия 40:29–31: „Ония, които чакат Господа, ще подновят силата си.“ И така, когато пристигнахме, водехме изучавания с хора, които ни посрещнаха много гостоприемно.“

Друга млада пионерка, Клаудия, която е на 17 години, разказва: „Имам голяма полза от кампанията. Придобивам повече умения в службата, което ми донася много радост и ме кара да си поставям духовни цели. Израствам също в духовно отношение. Вкъщи майка ми правеше всичко за мене. Сега вече, като имам повече опит, ставам по–отговорна. Например бях много придирчива към храната. Но тъй като трябваше да се приспособя към различни обстоятелства, вече не се оплаквам от храната. Този вид служба ми помага да развия много добри приятелски взаимоотношения. Разделяме си всичко, което имаме, и си помагаме един на друг.“

Радостна жетва

Какви са резултатите от тези специални усилия? До началото на 2002 г. около 28 300 пионери участваха в тези проповедни маршрути. Те водеха повече от 140 000 библейски изучавания и прекараха повече от два милиона часа в проповедната дейност. За да помогнат на хората да научат библейската истина, раздадоха почти 121 000 книги и приблизително 730 000 списания. За някои пионери не е нещо необичайно да водят 20 или повече библейски изучавания.

Хората са много благодарни за допълнителните усилия, които бяха положени, за да се достигне до тях с библейското послание. Въпреки че са бедни, много от тях настояват вестителите да приемат дарения. Една бедна 70–годишна жена винаги предлага нещо на пионерите, които я посещават. Ако те откажат да го приемат, тя се разплаква. Едно бедно семейство казва на целодневните евангелизатори, че кокошката е снесла яйца специално за тях и настояват да ги вземат.

Нещо много по–важно, тези искрени хора проявяват истинска признателност за духовните неща. Например една млада жена ходи пеша три часа и половина, за да посети християнските събрания, и не изпуска нито едно от тях. Въпреки че има проблем с колената, една възрастна жена пътувала два часа, за да получи напътствия от Библията по време на посещението на пътуващия надзорник. Някои, които били неграмотни, искали да се научат да четат и пишат, за да извлекат по–голяма полза от библейското образование. Техните усилия са богато благославяни.

В книгата Деяния Лука описва едно видение на апостол Павел: „Един македонец стоеше, та му се молеше, казвайки: „Дойди в Македония и помогни ни.“ Павел с готовност приел поканата. Днес в отдалечените места на Мексико много вестители проявяват същия дух, като отделят от времето си, за да изявяват добрата новина „до най–отдалечените краища на земята“. — Деяния 1:8, НС; 16:9, 10.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 9]

Много Свидетели от Мексико участват в специалните проповедни кампании