Спасение на остров  Робинзон Крузо

РОБИНЗОН КРУЗО * е един от трите острова в Тихия океан, които образуват архипелага Хуан Фернандес, намиращ се на около 640 километра от бреговете на Чили. Този остров с площ 93 квадратни километра получил името си от известния роман от 18–и век, озаглавен „Робинзон Крузо“, дело на английския писател Даниел Дефо. Очевидно в общи линии романът бил написан въз основа на преживяното от шотландеца Алегзандър Селкърк, който живял сам на острова около четири години.

Ето част от надписа на една дървена табела на острова: „На това място в продължение на повече от четири години шотландският моряк Алегзандър Селкърк ден след ден нетърпеливо гледал към хоризонта за спасителен кораб, който да го отърве от принудителното му уединение.“ Накрая Селкърк бил спасен и върнат в родината му — в един свят, който вече не го удовлетворявал, след като бил живял в свой собствен малък рай. Говори се, че по–късно той казал: „О, мой любим остров! Как искам никога да не те бях напускал!“

След време островът бил използуван като място за заточение на хора, които били извършили „престъпления срещу вярата“ на католическата църква. Какъв контраст с райския остров, на който живял Селкърк! Но днешните жители на острова се радват на мир и спокойствие, които са непознати за хората в много части на света. Спокойният начин на живот, характерен за повечето островни общества, допринася за това лесно да бъдат започвани разговори с почти всеки човек.

Официално на остров Робинзон Крузо живеят около 500 души, но през по–голямата част от годината само около 400 от тях са на острова. Причината за това отчасти е, че някои майки с децата си живеят в Чили по време на учебната година и се връщат на острова само през ваканционните месеци, за да се видят с другите членове на семейството.

Въпреки прекрасната подобна на градина среда на остров Робинзон Крузо, някои островитяни чувствуват духовна празнота и търсят отговори на въпросите си. Други усещат, че образно казано, се нуждаят от спасение в духовно отношение.

Духовно спасение

Дейността по духовното спасяване започнала през около 1979 г. Една жена, която изучавала Библията със Свидетелите на Йехова в Сантяго (Чили), се преместила на острова и започнала да учи другите хора на онова, което знаела. След известно време един старейшина, който посещавал острова по причини от светски характер, бил изненадан, когато установил, че една малка група от изследователи на Библията растяла духовно с помощта на тази жена. Когато старейшината отново посетил острова след три месеца, жената, поучаваща Библията на това отдалечено място, и две от нейните ученички вече били готови да бъдат покръстени, затова старейшината организирал покръстването им. След  време една от новопокръстените християнки се омъжила и заедно със съпруга си продължила да търси хора, които се нуждаели от духовно спасение. Мъжът ѝ поел инициативата да бъде построена една скромна Зала на Царството, която малката група на острова все още използува. След това поради икономически причини те напуснали остров Робинзон Крузо и се преместили в един сбор в централната част на Чили, където продължават да служат активно на Йехова.

Постепенно малката група на острова продължила да се увеличава, като по този начин и други хора били спасени от фалшивата религия. Но тъй като учениците трябва да се местят на континента, за да получат средно образование, съставът на групата е намален до две покръстени сестри и едно момиче. Тя се увеличава по време на ваканционния период, когато някои майки се връщат на острова. Това вдъхва сили на трите християнки на отдалеченото място, които са там през цялата година. В резултат на усилната работа на тези сестри жителите на остров Робинзон Крузо добре знаят кои са Свидетелите на Йехова. Вярно е, че някои островитяни се противопоставят на дейността им и се опитват да оказват натиск на другите да не приемат посланието за Царството. Въпреки това семената на библейската истина, посадени в искрените сърца, продължават да растат.

Укрепване на хората, които са спасени

Един път в годината островът бива посещаван от пътуващ надзорник. Как се чувствува човек, когато отива при шепа Свидетели на далечен остров? Един окръжен надзорник описва първото си посещение на остров Робинзон Крузо така:

„Пътуването беше като сбъдната мечта. То започна в 7:00 часа, когато напуснахме Валпараисо и отидохме на летище „Серилос“ в Сантяго. Качихме се на малък седемместен самолет. След като летяхме 2 часа и 45 минути, видяхме в далечината един планински връх, който се издигаше над облаците. Като се приближихме, се появи и островът — внушителен скалист масив всред океана. Той сякаш се носеше из водната шир, като кораб, изгубен в морето.

 След като се приземихме, ни закараха с корабче до селото. На някои места скалите, показващи се от морето, образуват малки островчета, на които си почиват тюлените от архипелага Хуан Фернандес. Този вид е защитен, защото броят на животните много е намалял. Изведнъж нещо прелетя покрай корабчето и отново изчезна в морето. Това беше летяща риба, чиито надиплени перки приличат на криле. Изглежда ѝ харесваше да изскача от водата, за да лови насекоми. Разбира се, понякога и ловецът бива уловен; нейните скокове могат да привлекат вниманието на други хищници, които са готови да я погълнат, преди да цопне във водата.

Накрая пристигнахме в село Сан Хуан Баутиста (Св. Йоан Кръстител). Доста островитяни стояха на пристанището, като или чакаха гостите си, или просто бяха любопитни да видят кой пристига този път. Силно впечатление ни направи панорамата — величествената планина с остри върхове, наречена Ел Юнке (Наковалнята), която сякаш беше застлана с тъмнозелено кадифе, на фона на светлосиньото небе, обрамчено с големи бели облаци.

Бързо забелязахме групата от нашите християнски сестри и техните деца, които ни чакаха на пристанището. Беше ваканция, затова групата беше по–голяма от обикновено. След като сърдечно се поздравихме, те ни заведоха в една приятна дървена къща, която щеше да бъде наш дом в продължение на една седмица.

Това беше много специална седмица и ние разбрахме, че времето щеше да мине бързо. Трябваше добре да го използуваме. Още на същия ден, веднага след обяда, посетихме една изучаваща Библията, която скоро щеше да стане наша духовна сестра и да се радва на божия духовен рай. Тя сияеше от радост, но беше и малко напрегната. Дългоочакваното изпълнение на целта ѝ да бъде покръстена се приближаваше. Обсъдихме с нея необходимата информация, за да отговаря на изискванията за вестителка на добрата новина. На следващия ден тя за първи път участвуваше в проповедната дейност. На третия ден започнахме да обсъждаме с нея изискванията за покръстване. До края на седмицата тя беше покръстена.

Събранията, проведени през тази седмица, бяха добре посетени с максимален брой присъствуващи 14 души. Всеки ден имахме уговорки за проповедна служба, за повторни посещения, за библейски изучавания и за пастирски посещения. Какво насърчение беше това за сестрите, които сами извършват дейността си през цялата година!“

Мъжете на острова откликват по–трудно на истината, може би защото хвърлят много сили в светската си работа. Те се занимават главно с ловене на омари и тази дейност изисква да ѝ се посветиш до голяма степен. Предразсъдъците също са причина за отрицателната реакция на много от тях. Въпреки това се надяваме, че в бъдеще ще откликнат повече островитяни — както мъже, така и жени.

Досега десет души от острова са спасени, научавайки истината и целите на Йехова Бог. Някои от тях са напуснали острова по различни причини. Но независимо от това дали остават на него, или не, тяхното духовно спасение е много по–важно от това на Алегзандър Селкърк. Днес те се радват на духовен рай, където и да се намират. Сестрите и техните деца, които все още живеят на острова, се радват на подобната на градина среда, но те имат и нещо повече — перспективата да живеят, когато цялата земя ще бъде истински рай във всяко отношение.

Спасителната дейност продължава

От географска гледна точка тази малка група от Свидетели на Йехова на остров Робинзон Крузо живее много далече от останалите си духовни братя и сестри. Но те не се чувствуват изоставени като шотландеца Селкърк. Благодарение на постоянното изобилие от теократична литература, на видеокасетите с конгресите, изпращани им от клона на Дружество „Стражева кула“ в Чили три пъти в годината, и на годишното посещение на окръжния надзорник хората от тази група поддържат близка връзка с организацията на Йехова. Така те продължават да бъдат активна част от ‘цяло общество от братя по света’. — 1 Петър 5:9, NW.

[Бележки под линия]

[Карти/Снимка на страница 9]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

ЧИЛИ

Сантяго

о. РОБИНЗОН КРУЗО

Сан Хуан Баутиста

Ел Юнке

ТИХИ ОКЕАН

о. САНТА КЛАРА

[Снимка]

Когато островът се появи, човек вижда един внушителен скалист масив всред океана

[Източник]

Карта на Чили: Mountain High Maps® Copyright 1997 Digital Wisdom, Inc.

[Снимка на страници 8, 9]

Величествената планина с остри върхове, наречена Ел Юнке (Наковалнята)

[Снимка на страница 9]

Село Сан Хуан Баутиста (Св. Йоан Кръстител)

[Снимка на страница 9]

Малки островчета, на които си почиват тюлени и морски лъвове

[Снимка на страница 10]

Летяхме с малък самолет от Сантяго (Чили)

[Снимка на страница 10]

Скалистият бряг на о. Робинзон Крузо

[Снимка на страница 10]

Скромната Зала на Царството на острова