ПРЕЗ 1953 г. молекулярните биолози Джеймс Уотсън и Франсис Крик публикували откритие, което се оказало повратен момент в научното ни разбиране за живота. Те открили, че структурата на ДНК има формата на двойна спирала. * Това подобно на нишка съединение, намиращо се предимно в ядрата на клетките, съдържа кодирана, или „записана“, информация, което прави клетките „живи библиотеки“. Посредством това изумително откритие било поставено началото на нова ера в биологията! Но каква е целта на информацията в клетките? И което е още по–интересно, как се е озовала там?

Замислял ли си се някога как едно семе се превръща в дърво или една оплодена яйцеклетка — в човек? Питал ли си се как си наследил чертите си? Отговорите на тези въпроси имат връзка с информацията в ДНК.

Почти всички клетки имат ДНК — сложна молекула, наподобяваща дълга извита стълба. В човешкия геном, или пълния набор от молекули ДНК, стълбите имат приблизително три милиарда химични „стъпала“. Учените наричат тези стъпала базови двойки, защото всяко от тях е съставено от две химични вещества от общо четири. Те се обозначават със съкращенията А, Ц, Г и Т — проста азбука от четири букви. * През 1957 г. Крик изказал предположението, че линейната последователност на химичните стъпала образува кодираните инструкции. През 60–те години на XX век учените започнали да разчитат този код.

Информацията, независимо дали е под формата на образи, звуци или думи, може да бъде съхранявана и обработвана по много начини. Компютрите например използват цифрови кодове. Живите клетки съхраняват и обработват информацията по химичен начин, като ДНК е основното съединение. ДНК се предава, когато клетките се делят и организмите се възпроизвеждат — способности, които се считат за определяща характеристика на живота.

Как клетките използват информацията? Представи си, че ДНК е сборник с рецепти, като във всяка от тях процесите са описани стъпка по стъпка. Но вместо крайният резултат да е торта или бисквита, ще е зелка или крава. Разбира  се, в клетките процесите са напълно автоматизирани, което ги прави още по–сложни.

Генетичната информация се съхранява, докато не се наложи например да замени стари или болни клетки със здрави или да предаде отличителни белези на следващото поколение. Колко информация се съдържа в ДНК? Помисли за едни от най–малките организми — бактериите. Немският учен Бернд–Олаф Кюперс заявил: „Предаден на езика на хората, молекулярният текст, описващ изграждането на бактериалната клетка, ще бъде с обема на книга от 1000 страници.“ С основание професорът по химия Дейвид Димър писал: „Човек бива поразен от сложността даже на най–простата форма на живот.“ А какво да кажем за човешкия геном? „[Той] би запълнил библиотека с няколко хиляди тома“, казва Кюперс.

Да опишем информацията в ДНК като „молекулярно–генетичен език“ не е „просто метафора“, добавя Кюперс. Той посочва: „Подобно на човешките езици, молекулярно–генетичният език също има синтаксис.“ Просто казано, ДНК има „граматика“, или система от правила, която внимателно регулира как се съставят и изпълняват инструкциите.

„Думите“ и „изреченията“ в ДНК съставят „рецептите“, ръководещи производството на протеини и други вещества, които образуват градивните единици на различните клетки на тялото. Например рецептата може да ръководи формирането на костни, мускулни, нервни или кожни клетки. Биологът еволюционист Мат Ридли писал: „Веригата на ДНК е информация, или послание, записано с химичен код, като на всяка буква отговаря определено химично вещество. Изглежда твърде хубаво, за да е истина, но се оказва, че този код е записан така, че да го разбираме.“

Библейският писател Давид казал в молитва към Бога: „Очите ти видяха моя зародиш и в твоята книга бяха записани всичките му части.“ (Псалм 139:16) Разбира се, Давид използвал поетични изрази. Въпреки това думите му били точни, което е характерно за писателите на Библията. Никой от тях не бил повлиян от фолклора или  митологията на другите древни народи. (2 Царе 23:1, 2; 2 Тимотей 3:16)

Често, когато обяснят една загадка, учените отварят врата към друга. Същото се случило при откриването на ДНК. Когато станало ясно, че в нея се съдържа кодирана информация, мислещите хора попитали: „Как тази информация се е озовала там?“ Разбира се, никой човек не е наблюдавал образуването на първата молекула ДНК. Следователно сами трябва да си правим изводи. Въпреки това няма нужда да гадаем. Разгледай следните примери:

• През 1999 г. в Пакистан били намерени парчета от древни глинени изделия, върху които имало необичайни знаци. Тези знаци все още не са разгадани. Въпреки това се счита, че са дело на хора.

• Няколко години след като Уотсън и Крик открили каква е структурата на ДНК, двама физици предложили да се търсят кодирани радиосигнали от космоса. Така било поставено началото на съвременното търсене на извънземен разум.

Какъв е изводът? Хората свързват информацията с наличието на разум независимо дали тя е под формата на символи върху глина, или сигнали от космоса. Не е необходимо да са видели как е била създадена информацията, за да направят този извод. Но когато най–сложният код, познат на човека — химичният код на живота, — бил открит, мнозина отхвърлили тази логика, приписвайки образуването на ДНК на случайни процеси. Нима това е разумно и логично? Дали е научно обосновано? Много високоуважавани учени не биха се съгласили. Сред тях са Джийн Хуан и Яндъ Шу. Обърни внимание какво казват те.

Професор Джийн Хуан изучава математическата основа на генетиката. Преди вярвал в еволюцията, но проучванията, които провел, променили възгледа му. За списание „Пробудете се!“ той споделил: „Изучаването на генетиката осигурява разбиране относно механизма на живота — разбиране, което ме изпълва със страхопочитание пред мъдростта на Създателя.“

Професор Яндъ Шу ръководи проучвания на ембрионалното развитие в Националния научно–технически университет в Пиндун, Тайван. Преди той също вярвал в еволюцията, но след проучванията си стигнал до друго заключение. Относно деленето и специализацията на клетките той казал: „Точно определени клетки трябва да се образуват в точната последователност и на точните места. Първо те се обединяват в тъкани, които после образуват органи и крайници. Кой инженер изобщо би си помислил, че може да напише инструкции за такъв процес?  Въпреки това инструкциите за развитието на ембриона са записани по забележителен начин в ДНК. Когато мисля за красотата на всичко това, се убеждавам, че животът е бил създаден от Бога.“

От гледна точка на справедливостта, има! Ако Бог е създал живота, тогава той, а не еволюцията, заслужава да получи славата. (Откровение 4:11) Също така ако сме създадени от мъдър Създател, то животът ни има смисъл. Това нямаше да е така, ако той беше плод на хаотични процеси. *

Мислещите хора копнеят за удовлетворяващи отговори. Виктор Франкъл, който бил професор по неврология и психиатрия, обяснил: „Търсенето на смисъл е основната движеща сила в живота на човека.“ С други думи имаме духовен глад, който искаме да задоволим и който би бил оправдан единствено ако сме създадени от Бога. Но ако сме дело на Бога, дали той ни е посочил начина, по който да задоволим тези духовни нужди?

Исус Христос отговорил на този въпрос, като казал: „Не само с хляб ще живее човек, но и с всяка дума, която излиза от устата на Йехова [или на Бога].“ (Матей 4:4) Думите на Йехова, записани в Библията, са задоволили духовния глад на милиони хора, като са придали смисъл на живота им и са им осигурили надежда за бъдещето. (1 Солунци 2:13) Надяваме се Библията да помогне и на тебе. Заслужава си поне да обърнеш внимание на тази уникална книга.