КОЙ иска да бъде болен? Най–малкото болестта причинява неудобство и увеличава разходите. Освен че се чувстваш зле, може и да не си в състояние да ходиш на работа или на училище, да изкарваш пари или да се грижиш за семейството си. Може дори да се налага някой друг да се грижи за тебе или да плащаш за скъпи лекарства и лечение.

Колко е вярно твърдението, че е „по–добре да се предпазиш, отколкото да се лекуваш“! Някои болести не могат да бъдат избегнати. Въпреки това има много неща, които можеш да направиш, за да се предпазиш от болести или да забавиш развитието им. Обърни внимание на пет стъпки, които можеш да предприемеш, за да подобриш здравето си.

Според клиника „Мейо“ „един от най–добрите начини да не се разболяваш и да не заразяваш останалите“ е да си миеш ръцете. Много е лесно да хванеш грип или настинка, като потъркаш носа или очите си с мръсни ръце. Най–добрата защита срещу такава зараза е да миеш редовно ръцете си. Добрата хигиена може също да предотврати развитието на по–сериозни състояния, като пневмония и диария, които всяка година причиняват смъртта на повече от 2 милиона деца под 5–годишна възраст. Дори разпространението на смъртоносната ебола може да бъде ограничено, ако хората развият простия навик да си мият ръцете.

При определени ситуации миенето на ръцете е особено важно, за да запазиш своето здраве и здравето на околните. Трябва да си миеш ръцете:

• След като използваш тоалетната.

• След като сменяш памперси или помагаш на детето си да ходи до тоалетната.

• Преди и след дезинфекциране на рана.

• Преди и след като си бил с някого, който е болен.

• Преди приготвяне и сервиране на храна, както и преди ядене.

• След като кихаш, кашляш или си духаш носа.

• След като пипаш някое животно или животински изпражнения.

• След като хвърляш боклука.

Недей прибързано да правиш заключението, че миеш правилно ръцете си. Проучванията показват, че голям процент от онези, които използват обществена тоалетна, не се мият след това или не се мият по правилен начин. Как трябва да миеш ръцете си?

• Намокри ръцете си под чиста течаща вода и използвай сапун.

• Търкай ги, за да се получи пяна, като не забравяш да измиеш ноктите, външната страна на ръцете, пръстите и между тях.

• Търкай поне 20 секунди.

• Изплакни ги с чиста течаща вода.

• Изсуши ръцете си с чиста кърпа или салфетка.

Тези стъпки са прости, но могат да ни предпазят от болести и да спасят живота ни.

Набавянето на достатъчно количество чиста вода за семейството е обичайно задължение в някои страни. Но във всяка част на света достъпът до чиста вода може да бъде затруднен, когато основният източник е заразен поради наводнение, буря, спукване на тръба или друг проблем. Ако не идва от сигурен източник или не се съхранява правилно, водата може да причини паразитна болест, холера, диария, коремен тиф, хепатит или други инфекциозни заболявания. Изчислено е, че питейната вода от несигурни източници причинява диария на 1,7 милиарда души годишно.

Често човек може да се зарази с холера, ако пие вода или приема храна, замърсена с фекални отпадъци от заразени хора. Какво можеш да предприемеш, за да се предпазиш от този и други видове замърсяване на водата, дори и непосредствено след природно бедствие?

• Увери се, че питейната ти вода — включително тази, която използваш за миене на зъбите, за лед, за миене на хранителните продукти и чиниите и за готвене — идва от безопасно място, например пречистен обществен източник или запечатани бутилки от надеждна фирма.

• Ако има вероятност водата, течаща по тръбите, да е замърсена, я преварявай или използвай подходящ химически продукт преди употреба.

• Когато използваш химикали като хлор или таблетки за пречистване, следвай отблизо напътствията на производителя.

• Използвай качествени филтри за вода, ако са на разположение и можеш да си ги позволиш.

• Винаги съхранявай дезинфекцираната вода в чисти, покрити съдове, за да не бъде замърсена отново.

• Увери се, че всяко нещо, което използваш за загребване на водата, например черпак, е чисто.

• Не пипай съдовете за вода с мръсни ръце и не си потапяй пръстите във водата за пиене.

Доброто здраве изисква да се храним здравословно и балансирано. Може би трябва да помислиш за количеството сол, мазнини и захар, което приемаш, и да внимаваш за големината на порциите си. В менюто си включвай плодове и зеленчуци и разнообразявай храната си. Когато си избираш хляб, зърнени храни, макаронени изделия или ориз, чети съдържанието на опаковката, за да видиш кои продукти са пълнозърнести. Те са по–богати на хранителни вещества и фибри, отколкото рафинираните зърнени храни. За да си набавиш протеини, яж крехко месо в малки количества и се опитвай няколко пъти на седмица да ядеш риба, ако е възможно. В някои страни могат да се намерят и богати на протеини храни от растителен произход.

Приемът на твърде много захари и мазнини често води до наднормено тегло. С цел да намалиш този риск, пий вода вместо подсладени напитки. Яж повече плодове вместо десерти. Ограничи приема на мазнини от храни като колбаси, месо, масло, тестени изделия, сирена и бисквити. За готвене употребявай по–здравословни мазнини.

Използването на твърде много сол води до високо кръвно налягане. Ако имаш такъв проблем, чети съдържанието на опаковките, за да ограничиш приема на сол. Вместо нея използвай подправки за овкусяване на ястията.

Важно е не само какво ядеш, но и колко ядеш. Затова, макар че може да се наслаждаваш на храната, не продължавай да ядеш, след като вече не си гладен.

Един проблем, свързан с храненето, е опасността от хранително натравяне. Всяка храна може да причини натравяне, ако не е приготвена и съхранявана правилно. Според Световната здравна организация всяка година милиони хора се разболяват след ядене на опасна храна. Повечето се възстановяват без трайни последствия, но някои умират. Какво можеш да направиш, за да намалиш риска?

• Тъй като зеленчуците растат в торена почва, ги мий внимателно, преди да ги сготвиш.

• Мий ръцете си, дъската за рязане, приборите, чиниите и плота с топла вода и сапун, преди да приготвиш храната.

• За да избегнеш зараза, не слагай храна на повърхност, върху която е имало сурови яйца, месо или риба, преди най–напред да измиеш мястото.

• Готви храната, докато стигне необходимата температура, и бързо прибирай в хладилника нетрайни продукти, които няма да се консумират веднага.

• Изхвърляй нетрайните продукти, които са оставени на стайна температура повече от 2 часа или 1 час, ако температурата надвишава 32°C.

Независимо от възрастта си, за да бъдеш в добра форма, трябва да правиш физически упражнения. Много хора днес не се движат достатъчно. Но защо това е важно? Физическата активност ще ти помогне:

• Да спиш добре.

• Да бъдеш подвижен.

• Да поддържаш мускулите и костите си здрави.

• Да достигнеш или да запазиш нормално тегло.

• Да намалиш риска от депресия.

• Да намалиш риска от преждевременна смърт.

Ако не си физически активен, е по–вероятно:

• Да страдаш от сърдечно заболяване.

• Да се разболееш от диабет тип 2.

• Да страдаш от повишено кръвно налягане.

• Да имаш висок холестерол.

• Да получиш инсулт.

Физическите упражнения, подходящи за тебе, зависят от възрастта и здравето ти, затова ще бъде мъдро да се посъветваш с лекар, преди да започнеш някаква програма за упражнения. Препоръчва се децата и младежите да правят умерено леки до енергични физически упражнения в продължение на поне 60 минути всеки ден. Възрастните трябва всяка седмица да правят по 150 минути умерени упражнения или по 75 минути — по–енергични упражнения.

Избери дейности, които са забавни, като баскетбол, тенис, футбол, бързо ходене, колоездене, грижи за градината, цепене на дърва, плуване, гребане, бягане или аеробика. Как да прецениш дали една дейност е умерена, или енергична? Обикновено умерените упражнения ще те накарат да се потиш, а по време на по–енергичните няма да можеш да водиш разговор.

Количеството сън, необходимо за всеки човек, е различно. Повечето новородени спят 16 до 18 часа на ден, малките деца — около 14, а децата в предучилищна възраст — 11 или 12. Децата в училищна възраст обикновено се нуждаят от поне 10 часа сън, младежите — 9 или 10, а възрастните — 7 или 8.

Да спиш достатъчно, не е въпрос на избор. Според специалистите сънят е важен за:

• Растежа и развитието на децата и младежите.

• Ученето и запаметяването на нова информация.

• Запазването на равновесието на хормоните, които влияят на метаболизма и теглото.

• Сърдечното здраве.

• Предпазването от болести.

Недостатъчният сън може да доведе до затлъстяване, депресия, сърдечни заболявания, диабет и инциденти. Няма съмнение, че тези неща са основателна причина да си почиваме достатъчно.

Тогава какво можеш да направиш, ако осъзнаеш, че не спиш достатъчно?

• Опитай се да лягаш и да ставаш по едно и също време всеки ден.

• Направи стаята си тихо, тъмно и спокойно място, което да не е нито твърде топло, нито твърде студено.

• Не гледай телевизия и не използвай електронни устройства, докато си в леглото.

• Направи леглото си колкото е възможно по–удобно.

• Избягвай тежки храни, кофеин и алкохол преди лягане.

• Ако следваш тези предложения и все още страдаш от безсъние или други нарушения в съня, като прекалена сънливост през деня или недостиг на въздух през нощта, е добре да се консултираш със специалист.