ВСЕКИ ден ни се предоставят безброй възможности да правим добро на другите. Изглежда обаче, че мнозина мислят само за себе си. Виждаме доказателства за това почти навсякъде — измами, агресивно шофиране, груба реч и гневни изблици.

Егоизмът преобладава и в много семейства. Например брачни партньори се развеждат само защото единият от тях смята, че „заслужава нещо по–добро“. Някои родители неволно насаждат егоизъм в децата си, като постоянно им угаждат и не ги наказват.

Много родители обаче учат децата си да поставят интересите на другите пред своите, което води до добри резултати. Когато децата са загрижени за другите, по–лесно създават и поддържат приятелства и е по–вероятно да изпитват удовлетворение от живота. Както се казва в Библията, „повече щастие има в даването, отколкото в получаването“. (Деяния 20:35)

Ако си родител, как да помогнеш на децата си да проявяват загриженост, без да се влияят от егоистичната нагласа на околните? Нека разгледаме три случая, при които децата може да станат егоисти, и обърни внимание какво можеш да направиш, за да ги предпазиш.

Проблем. Учените забелязват тревожна тенденция: много млади хора започват работа с нагласата, че ще постигнат успех, без да полагат почти никакви усилия. Някои от тях очакват бързо повишение, въпреки че не притежават нужните умения. Други са убедени, че са нещо повече от останалите и затова заслужават по–специално отношение.

Причина. Понякога самочувствието на човек може да се дължи на начина, по който е бил възпитан. Например някои родители са възприели модела на възпитание, разпространен през последните десетилетия, според който трябва да се изгражда самочувствие у децата. Принципите му изглеждат логични — колкото повече хвалиш детето си, толкова повече успехи ще постига то. От друга страна, се смята, че най–малката забележка може да го обезсърчи и че всеки, който не одобрява дадена постъпка на детето си, е лош родител. Според тези принципи децата никога не трябва да губят самочувствието си.

Затова много майки и бащи обсипват с похвали децата си, дори и да не са направили нищо особено. Всеки успех, колкото и незначителен да е, бива възхваляван, а всяка грешка, колкото и сериозна да е, бива подминавана. Тези родители смятат, че за да изградят самочувствието на децата си, трябва да пренебрегват лошото и да ги хвалят постоянно. Високото самочувствие става много важно и децата не биват учени, че могат да изграждат самоуважение в резултат на усилията си.

Какво казва Библията. Библията признава, че похвалата е уместна, когато е заслужена. (Матей 25:19–21) Но ако децата биват хвалени само за да не страдат от чувство за малоценност, могат да придобият погрешна представа за себе си. Библията подходящо казва: „Ако някой мисли, че е нещо, като всъщност е нищо, заблуждава сам себе си.“ (Галатяни 6:3) С основание тя подканя родителите: „Не се въздържай да поучаваш детето.“ (Притчи 23:13) *

Какво можеш да направиш. Поправяй детето си, когато е необходимо, и го хвали, когато наистина заслужава. Недей постоянно да одобряваш всичко, което прави, само за да повишиш самочувствието му. В книгата „Аз–поколението“ се казва: „Човек изгражда истинско самоуважение, като учи или подобрява уменията си, а не като му се повтаря колко е велик.“

„Не мисли за себе си повече, отколкото е необходимо да мислиш, а бъди скромен.“ (Римляни 12:3, „Библия на добрата новина“)

Проблем. Много млади хора, които започват работа, изглежда не са подготвени за трудностите. Някои се обезсърчават и от най–малката забележка. Други са претенциозни и не приемат работа, която не отговаря на високите им изисквания. Например в книгата „Бягство от безкрайното юношество“ психологът Джоузеф Алън споменава млад мъж, който по време на интервю за работа му казал: „Имам чувството, че в някои моменти работата ще е скучна, а не бих искал да скучая.“ Алън пише: „Явно той все още не беше разбрал, че всяка работа понякога е отегчителна. Как може човек на 23 години да не знае това!“

Причина. През последните десетилетия много родители се чувстват длъжни да предпазват децата си от всяка трудност. Например, ако дъщеря им се провали на контролно, се намесват и настояват учителят да повиши оценката ѝ. Ако синът им получи глоба за пътно нарушение, я плащат вместо него, или ако се е разделил с приятелката си, обвиняват само нея.

Нормално е да се опитваш да предпазваш децата си, но ако им спестяваш всяка трудност, те може да стигнат до погрешния извод, че няма нужда да поемат отговорност за действията си. В книгата „Правилното възпитаване на тийнейджърите“ се казва: „Вместо да се научат да преодоляват болката и разочарованието, [тези] деца стават егоцентрични и израстват с мисълта, че целият свят и техните родители са им длъжни.“

Какво казва Библията. Проблемите са част от живота. Всъщност в Библията пише: „На всички се случват лоши неща.“ (Еклисиаст 9:11, „Светото Писание — лесен за четене превод“) Тези думи се отнасят и за добрите хора. Например апостол Павел преживял най–различни трудности по време на своята служба. Всъщност, като се изправил пред проблемите, той стигнал до важни изводи. Павел писал: „Научих се да съм доволен при всякакви обстоятелства. ... Научих тайната как да бъда доволен във всяко нещо и при всякакви обстоятелства — как да живея в ситост и как да гладувам, как да живея в изобилие и как да понасям лишение.“ (Филипяни 4:11, 12)

Какво можеш да направиш. Като имаш предвид нивото на зрялост на децата си, се старай да следваш библейския принцип: „Всеки ще носи собствения си товар.“ (Галатяни 6:5) Ако синът ти получи глоба за пътно нарушение, може да е най–добре да го оставиш сам да я плати от спестяванията или от заплатата си. В случай че дъщеря ти се провали на контролно, тя може да стигне до извода, че следващия път трябва да бъде по–подготвена. Ако синът ти се раздели с приятелката си, го утеши, но в подходящото време му помогни да помисли например дали случилото се показва, че трябва да проявява повече зрялост в някои отношения. Като преодоляват проблемите, децата изграждат издръжливост и самочувствие — качества, които не биха придобили, ако някой винаги ги измъква от трудните ситуации.

„Нека всеки проверява своята работа и тогава ще се радва.“ (Галатяни 6:4)

Проблем. При едно проучване, проведено сред млади хора, 81% са заявили, че за тях е много по–важно да станат богати, отколкото да помагат на другите. Но стремежът към богатство не носи удовлетворение. Всъщност проучванията показват, че хората, които се съсредоточават върху материалните притежания, са по–нещастни и потиснати. Също така те по–често имат здравословни или психически проблеми.

Причина. Някои деца растат в семейства, съсредоточени върху материалните притежания. В книгата „Епидемията от нарцисизъм“ се казва: „Родителите желаят децата им да са щастливи, а децата искат много неща. Затова родителите им ги купуват, след което за кратко децата са щастливи, но после искат още повече неща.“

Разбира се, рекламната индустрия бързо се възползва от ситуацията. Тя си служи с послания като „Ти заслужаваш най–доброто“. В резултат на това много младежи са изпаднали в дългове, без да могат да изплатят нещата, които „заслужават“.

Какво казва Библията. Библията признава, че се нуждаем от пари. (Еклисиаст 7:12) Но също така предупреждава, че „любовта към парите е коренът на всякакво зло“, след което добавя: „Като развиха тази любов, някои ... си причиниха много страдания.“ (1 Тимотей 6:10) Библията ни съветва да не се стремим към богатство, а да се задоволяваме с най–необходимите неща. (1 Тимотей 6:7, 8)

„Онези, които са решили да станат богати, попадат в изкушение, в примка и в много безразсъдни и вредни желания.“ (1 Тимотей 6:9)

Какво можеш да направиш. Като родител, помисли как гледаш на парите и онова, което можеш да купиш с тях. Придържай се към приоритетите си и помагай на децата си да правят същото. В книгата „Епидемията от нарцисизъм“, спомената по–рано, се дава следното предложение: „Родителите и децата заедно може да обсъдят някои въпроси, като например кога е разумно да се възползват от разпродажбите, какво представлява лихвата и кога са купили нещо, само защото някой им го е препоръчал.“

Внимавай да не използваш материалните притежания, за да бягаш от проблемите в семейството. В книгата „Цената на успеха“ пише: „Всеки знае, че проблемите не се решават чрез покупки. Човек трябва да се справя с проблемите, като проявява мъдрост, прозрение и съчувствие, а не като купува обувки и чанти.“