Батик — прекрасен индонезийски плат

МАКАР че се използва от векове, батикът не е загубил своята популярност. Носят го както царски особи на изискани церемонии, така и търговци по пазарите. Той е красив, цветен и с различни шарки. Но какво всъщност представлява батикът? Как се изработва? Откъде произлиза? И как се използва днес?

Батикът е плат с дълга история. Той се изработва с помощта на специална техника за трайно боядисване и се е превърнал в неразделна част от живота и културата на индонезийците. Подобни платове са познати по цял свят.

Съчетание от багрила и восък

За производството на батик занаятчията използва малък меден инструмент, пълен с течен восък. С него той рисува разнообразни шарки върху плата. Когато восъкът изсъхне, платът се боядисва, като покритите с восък части не поемат боята. Този процес се повтаря няколко пъти, като се използват различни багрила за получаването на живописен десен.

В средата на XIX век занаятчиите, занимаващи се с батик, използвали медни щампи, с които нанасяли восъка. Този метод бил по–бърз и с негова помощ се правели платове с еднакъв дизайн. През XX век търговските фабрики започнали да използват ситопечат за нанасянето на шарките. Макар и днес да преобладава машинно произведеният батик, все още може да се купи и ръчно изработен.

За направата на батик обикновено се използва памучен или копринен плат. Боите се извличат от местни растения, дървета, кора и подправки, но се използват и синтетични багрила. Преди да навлезе употребата на восъка, занаятчиите си служели със смоли, с животинска мас и дори с кал. Въпреки че синтетичният восък е широко прилаган в днешно време, се използва и смес от парафин и пчелен восък.

Далечно минало, светло бъдеще

Не се знае с точност кога и къде се е появил батикът. В Китай например някои платове батик датират от VI век. Не е ясно също кога е навлязъл в Индонезия, но съществуват доказателства, че през XVII век там се извършвал внос и износ на този плат.

През последните десетилетия батикът се радва на голяма популярност и се е превърнал в символ на Индонезия. През 2009 г. заради дългата история на батика в страната и влиянието му върху местната култура ЮНЕСКО го включи в списъка на нематериалното културно наследство на човечеството.

Облекло от батик

Начинът, по който батикът се носи, сгъва и изработва, зависи от местните обичаи и суеверия. За много провинции в Индонезия са характерни определени цветове и шарки. Например батикът от северното крайбрежие на остров Ява е с ярки цветове, като за мотиви често се използват цветя, птици и други животни. Но в батика от централните  части на острова присъстват предимно цветове от една гама и преобладават геометричните шарки. Познати са около 3000 вида десена.

Традиционна женска дреха, направена от батик, е „селендангът“, тоест шал, който се премята през рамо. Често майките носят бебето или покупките си в него, а през горещите дни този шал служи и като покривало за главата.

Мъжете носят „икет кепала“ — квадратно парче плат батик, увито около главата във формата на тюрбан. Обикновено се използва при официални случаи.

Друга дреха, която е изработена от правоъгълно парче батик, е „саронгът“. Той се увива около тялото и понякога двата края на плата се зашиват във форма на цилиндър. Типичният саронг покрива краката и се препасва около кръста, като така изглежда като широка пола. Той се носи както от мъже, така и от жени.

Платът батик се използва за почти всички стилове дрехи — от обикновени панталони до официални рокли. Но от него се правят също картини, пана, покривки за маси, кувертюри и други. Туристите могат да си купят от пазарите в Индонезия чанти, сандали, абажури и дори калъфи за лаптоп в стил батик. Изборът на стоки, направени от този прекрасен плат, е наистина безкраен!

[Снимка на страница 23]

Разнообразните шарки се рисуват с помощта на малък меден инструмент, пълен с течен восък

[Снимка на страница 23]

Платът с восък се потапя в боя няколко пъти

[Снимки на страница 23]

Облекло от батик

1. Селенданг

2. Икет кепала

3. Саронг