Езикът на колибрито
Дали това е било замислено?
Езикът на колибрито
● Учените изследват миниатюрни количества кръв, ДНК и различни вещества върху стъкло с големината на човешка длан. Изследователите се опитват да пренасят такива малки количества течност, като използват смукателни помпи. Тези методи обаче не са резултатни. Има ли по–добър начин за пренасяне на течности върху малки повърхности? Според Джон Буш, геофизик от Масачузетския технологичен институт, „природата вече е решила тези проблеми“.
Помисли върху следното: Колибрито не изразходва енергията си, за да смуче нектар от цветята. Вместо това то се възползва от кохезията, силата, която позволява на водата да устоява на гравитацията и да се събира на капчици. Когато езикът на колибрито докосне нектара, повърхността на течността го кара да се завие под формата на малка тръбичка, след което нектарът започва да се придвижва нагоре. Така колибрито не полага никакви усилия, а оставя нектара сам да стигне до устата му, изкачвайки се по „тръбичката“. По време на хранене колибрито може да пълни езика си с нектар до 20 пъти в секунда!
Такава „самосглобяваща се тръбичка“ се наблюдава и при някои крайбрежни птици, които пият вода по подобен начин. Относно тази способност професор Марк Дени от Станфордския университет в Калифорния (САЩ) казва: „Съчетанието от инженерство, физика и приложна математика е просто невероятно ... Ако накараш някой инженер или математик да измисли начин, по който водата да стига от клюна до устата на птиците, той не би се сетил за този метод.“
Какво мислиш? Дали малкият език на колибрито и способността му да събира нектар бързо и резултатно са се появили случайно, или са били замислени?
[Информация за източника на снимката на страница 23]
© Richard Mittleman/Gon2Foto/Alamy