Царят на американската джунгла

КОЙ е той? Ягуарът, най–голямата котка в Централна и Южна Америка. Къде можеш да го срещнеш? В джунглите, блатата, горите, пустините и шубраците. За разлика от повечето котки, тази се чувства добре не само на сушата или по дърветата, но и във водата.

Представи си, че стоиш до един възрастен мъжки ягуар. Той може да достига до 2 метра дължина без опашката и да тежи 120 килограма или повече. Тъй като предпочита да живее самостоятелно, ягуарът се среща с други от своя вид само в размножителния период. Мъжкият е готов за това, когато стане на три или четири години, докато женската може да роди за първи път, когато е на две години. Обикновено нейното котило се състои от две малки, които се раждат, след като са се развивали в утробата ѝ от три до четири месеца. Известно е, че някои ягуари живеят повече от 20 години в плен.

Относно потайността и неуловимостта на тези големи котки един биолог отбелязал: „Много е трудно да бъдат открити ягуари! Мога да стоя точно до някой от тях ... и пак да не го видя.“ Златистокафявата козина на ягуара, осеяна с черни розетки, ограждащи по–малки петна, му помага да се крие и след това да изчезва в сенките, без да бъде забелязан.

Самотен тих ловец

Тъй като е опитен ловец, ягуарът се храни с около 85 вида животни, сред които са тапирите, сърните и маймуните. Понеже се чувства добре и във водата, той хваща с лекота дори риби и костенурки. Очевидци веднъж видели как един ягуар убил кон, влачил го около 80 метра и накрая преминал с него една река.

Тази хитра котка често причаква жертвата си, спотайвайки се в клоните на някое дърво. Когато отдолу минава нищо неподозиращо стадо пекари — бързи, подобни на диви свине животни, — ягуарът се нахвърля върху тях. Със силната си захапка той убива едно от тези животни и бързо скача отново на дървото. После чака стадото да премине и се връща при плячката си.

Въпреки това от семейството на големите котки ягуарът е най–малко вероятно да нападне човек и никога не е бил смятан за човекоядец. Всъщност хората са далеч по–голяма заплаха за ягуарите, отколкото ягуарите за хората.

Защо са толкова малко?

В миналото ареалът на ягуарите се простирал от южната част на Съединените щати почти до края на Южна Америка. Днес те обитават по–малко от половината от териториите, които са обитавали преди сто години. До средата на седемдесетте години на XX век ловци изтребвали хиляди ягуари всяка година  заради кожата им. Само през 1968 г. от американските континенти били изнесени над 13 500 кожи. През 2002 г. било изчислено, че са останали по–малко от 50 000 ягуара. Сега извън зоологическите градини има може би едва около 15 000 екземпляра.

Според едно изследване на Дружеството за опазване на дивата природа почти 40 процента от някогашния дом на ягуарите са били унищожени поради обезлесяване. Данните показват, че само в Мексико всяка минута изчезват територии, обитавани от тези големи котки, с размера на футболно игрище. Това принуждава ягуарите да нападат добитъка, за да оцелеят.

Усилия за опазване на ягуарите

Около 200 страни подкрепят постановленията на Конвенцията за международната търговия със застрашени видове, според която ловът на ягуари с търговска цел е обявен за незаконен. Създават се природни резервати за опазване на техния естествен хабитат. През 1986 г. в Белиз беше създаден първият резерват за ягуари в света. Освен това, за да бъдат защитени тези диви животни, в Мексико са отделени повече от 150 000 хектара тропическа гора в района на биосферния резерват „Калакмул“ на полуостров Юкатан.

Доколко ще бъдат успешни човешките усилия за защита на „царя на джунглата“ все още предстои да видим. Но можем да намерим утеха, като знаем, че нашият любещ Създател скоро ‘ще унищожи онези, които унищожават земята’ и че след време между хората и животните ще има мир, каквото е Божието първоначално намерение. (Откровение 11:18; Исаия 11:6–9)

[Карта на страници 24, 25]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Ареалът на ягуара

◻ Първоначалният ареал

◼ Настоящият ареал

СЕВЕРНА АМЕРИКА

ЦЕНТРАЛНА АМЕРИКА

ЮЖНА АМЕРИКА