С нетърпение очаквам да им кажа: „Всички сме тук!“

РАЗКАЗАНО ОТ АБИГЕЙЛ ОСТИН

Бях на девет години. В един хубав априлски ден през 1995 г. с една група от местния сбор на Свидетелите на Йехова решихме да прекараме деня сред природата. Тръгнахме с няколко коли. По–голямата ми сестра Сара, приятелката на семейството ни Дебора и аз пътувахме с мама и татко. Изведнъж една кола дойде с голяма скорост срещу нас, движейки се в насрещното движение, и се блъснахме. Само аз оцелях.

СЪБУДИХ се в болницата след две седмици. Черепът ми бил счупен и лекарите трябвало да сложат няколко пластини, за да го укрепят. Въпреки това се възстанових бързо. Накрая моите роднини ми разказаха какво се беше случило, но не им повярвах. Мислех, че родителите ми и сестра ми са ме посетили, докато съм спала, но съм ги пропуснала. Чак когато се прибрах у дома, осъзнах каква е реалността. Бях покрусена.

Какво ми помогна да се справя с последиците от тази ужасна трагедия?

Духовното ми наследство

Бях най–малкото от пет деца. Когато стана злополуката, Сара беше на 22, Шейн на 20, Джесика на 17 и Люк на 15 години. Имахме чудесни и грижовни родители. Баща ми Стив служеше като старейшина в сбор Уест Йоркшир в Шипли (Англия) и всички го обичаха, тъй като винаги отделяше време да изслушва другите и да им помага. Майка ми Каръл също беше много ценена и се грижеше като дъщеря за по–възрастните в сбора. Тя организираше събирания за нас децата и ни помагаше да си намерим добри приятели. Всички бяха добре дошли в дома ни. Нашите родители ни учеха да бъдем мили и внимателни и към съседите.

Всяка сряда вечер изучавахме Библията като семейство. Понякога играехме библейски драми и се обличахме като персонажите, които пресъздавахме. Мама и татко още от ранна възраст ни учеха как да се подготвяме за събранията на сбора и как да представяме библейското послание на хората в домовете им. Макар че бяха много заети, грижейки се за пет деца, родителите ни прекарваха време с нас и ни помагаха да развиваме близки взаимоотношения с Йехова.

Когато завършиха училище, Сара, Шейн и Джесика станаха пионери, целодневни християнски служители, каквато беше и приятелката ни Дебора. Със Сара бяхме много близки. Тя ми беше като втора майка и когато бях във ваканция, прекарвах времето си с нея, като помагахме на другите да научат за Библията. Обичах тези дни. Можех да видя колко са щастливи пионерите и се радвах да бъда с тях. Имах намерение да служа като пионерка заедно със Сара, след като завърша.

По време на празниците нашето семейство често прекарваше време с другите от сбора. Това укрепваше приятелството и любовта между млади и стари. Дори не предполагах колко много тези добри приятели щяха да ми помогнат и да ме утешат в дните, които предстояха!

След злополуката

Когато ме изписаха от болницата, се върнах вкъщи. Работейки на непълен работен  ден и участвайки в целодневната служба, Шейн и Джесика полагаха големи усилия да се грижат за всички нас и да ни издържат финансово.

Много от Свидетелите в нашия сбор също ни се притекоха на помощ. Те направиха толкова много за нас! Готвеха, чистеха, пазаруваха и перяха дрехите ни, докато си стъпихме на краката. Бяхме им истински признателни. Свидетели от близо и далече ни изпращаха подаръци и насърчителни картички, които разкриваха колко е силна любовта в организацията на Йехова.

След около година братята ми и сестра ми прецениха, че имам нужда от стабилна семейна среда. Няколко мили семейства от сбора бяха предложили помощ, затова седнахме и обсъдихме какво мама и татко биха сметнали, че е най–добре за мене и за духовното ми развитие. Едно от тези семейства беше много специално. Били, който служи като старейшина, и съпругата му Дон бяха особено близки приятели на семейството ни и имаха петгодишна дъщеря на име Лоуис. Те сърдечно ме приеха в дома си и оттогава любещо се грижат за мене, сякаш съм тяхна дъщеря. Въпреки че трябваше да дели родителите си с мене, Лоуис никога не ревнуваше и днес с нея сме близки като родни сестри.

Как се справих с трагедията

Отначало се чудех защо тази ужасна трагедия сполетя нашето семейство, особено след като моите родители, както и Сара и Дебора, проявяваха такава любов към Йехова и към другите хора. Но тогава си припомнях библейския разказ за Йов, който запазил вярата си в Бога, въпреки че загубил децата си в смъртта. (Йов 1:19, 22) Мислех си: „Да, Сатана донесъл страдания и смърт в света и би се радвал, ако тази злополука ни накара да престанем да служим на Бога.“ (Битие 3:1–6; Откровение 12:9) Спомнях си също, че Йехова любещо ни е дал прекрасната надежда за възкресението. (Йоан 5:28, 29) Отново ще се видим с членовете на семейството ни и с Дебора на райската земя! Всъщност любовта ми към Йехова стана още по–силна.

Когато срещам хора, които също са преживели някаква трагедия, ми става много мъчно, ако те още не са чули за скъпоценното библейско обещание за възкресението. Това ме подтиква да споделям нашата надежда с тях, тъй като съм сигурна, че единствено с помощта на Йехова и неговата организация преминахме през този мрачен период, знаейки, че има светлина в края на тунела.

Може би нашето преживяване помага и в друго отношение, като кара някои родители да се запитат: „Дали изграждаме в децата си духовна основа, която е достатъчно здрава, че ако нещо ни се случи, те да могат да продължат да служат на Йехова и без нас?“

Опитвам се да живея така, сякаш мама и татко все още са тук. Знам, че те биха желали да работя усилно, за да помагам на другите, точно както правеха самите те. Аз съм пионерка, откакто завърших училище, а сега Лоуис също служи като пионерка заедно с мене. Братята ми и сестра ми са женени и с радост служат на Йехова в своите сборове.

Копнея за Божия нов свят и за възкресението! Тогава няма да има повече болка или смърт. (Откровение 21:3, 4) Като знам, че всички отново ще бъдем заедно, това ми помага да продължа напред. С нетърпение очаквам да прегърна силно мама, татко, Сара и Дебора и да им кажа: „Всички сме тук!“

[Снимка на страница 23]

Абигейл (втората отляво) с приемното си семейство днес