Среща с индонезийския „горски човек“

ДЪРЖЕЙКИ се здраво за един клон, който изглежда прекалено крехък, за да издържи огромното му тяло, това голямо създание ни наблюдава. Притаили дъх, ние също го поглеждаме. На него сякаш му е безразлично, но ние сме смаяни. Гледаме се очи в очи с един орангутан, най–голямото животно на нашата планета, което живее по дърветата!

Орангутаните, подобно на горилите и шимпанзетата, спадат към групата на големите маймуни. Тези кротки създания, които обичат да живеят самостоятелно, обитават гъстите джунгли на Борнео и Суматра, два от най–големите острови в Югоизточна Азия. Името им произлиза от индонезийските думи „оранг“ и „утан“ и означава „горски човек“.

Искаш ли да научиш повече за тези очарователни големи червени маймуни? Тогава ела с нас в Борнео, където ще ги посетим в естествената им среда.

Среща с орангутаните

За да видим орангутани, тръгваме към националния парк „Танджунг Путинг“, който е дом на много животински видове. Хилядите орангутани, живеещи там, са главната атракция.

Посещението ни започва от малкото пристанище в Кумай, където се качваме на моторизирана дървена лодка, наречена „клоток“. Плавайки срещу течението, влизаме все по–навътре в джунглата, където растителността е много буйна. Покрай реката има гъсти шубраци от палми нипа, а в спокойната черна вода се крият опасни крокодили. Странни звуци отекват в заобикалящата ни джунгла и засилват нашето вълнение.

Щом слизаме от лодката, се намазваме със средство против насекоми и тръгваме през гората. Само след няколко минути виждаме първия орангутан — големият мъжки екземпляр, споменат в началото. Червеникавата  му козина блести като лъскава мед на следобедното слънце. Неговите изпъкнали мускули му придават внушителен вид!

Дивите възрастни мъжки орангутани, които достигат 1,7 метра височина и тежат около 90 килограма, са два пъти по–тежки от женските. Зрелите мъжки имат големи бузи, поради които лицата им придобиват плоска и заоблена форма. Те имат и торбичка на шията, която използват, когато буботят и реват. Понякога издават поредица от оживени звуци, които могат да продължат пет минути и да бъдат чути на повече от два километра разстояние! Не е изненадващо, че тези звуци са наречени „протяжен вик“. Обикновено мъжките реват, когато искат да привлекат женски орангутани или да прогонят мъжки съперници.

Дървесни обитатели

Продължавайки по–нататък, забелязваме орангутани, които се прехвърлят от дърво на дърво. Краката и ръцете им са силни и гъвкави и приличат на куки, палците им са къси, а останалите им пръсти са дълги. Те хващат клони с лекота и се придвижват грациозно и спокойно и изглежда, че никога не бързат.

Орангутаните са специалисти в маскирането, тъй като трудно можеш да ги видиш, когато са по върховете на дърветата. По земята те се движат бавно и човек лесно може да ги изпревари.

Тези животни прекарват почти целия си живот по дърветата — нещо уникално сред групата на големите маймуни. През повечето вечери, около залез слънце, те си намират здрав раздвоен клон, събират малки клони и вейки и си строят удобно легло, което може да е на двайсет метра от земята. За разлика от шимпанзетата и горилите, орангутаните понякога си правят „покрив“, за да се пазят от дъжда. Цялата тази работа им отнема само около пет минути!

Дърветата осигуряват на тези маймуни и любимата им храна — плодовете. Орангутаните имат много добра памет и знаят точно кога и къде могат да намерят зрели плодове. Менюто им включва също и листа, дървесна кора, филизи, мед и насекоми. Те понякога използват пръчки, за да вадят мед или насекоми от дупките в дърветата. Като цяло орангутаните ядат повече от 400 различни вида храна!

 По–нататък се натъкваме на друга гледка — група орангутани, които се хранят с банани. Тези животни били отгледани от хора и след това пуснати на свобода. Тъй като им липсват умения за оцеляване, каквито имат дивите орангутани, те получават допълнителна храна освен тази, която могат да намерят сами.

Семейният живот на орангутаните

Наблюдаваме как бебетата са се вкопчили в майките си и как други орангутанчета лудуват по земята или сред дърветата. Женските орангутани живеят до 45–годишна възраст. След като достигнат полова зрялост на 15 или 16 години, те раждат веднъж на всеки седем или осем години. Обикновено женската има не повече от три малки през живота си. Това прави орангутаните най–бавно размножаващите се бозайници на планетата.

Връзката между майката и новороденото е необикновено силна. Женските кърмят и обучават малките си в продължение на осем или повече години. През първата си година бебето е почти залепено за майка си. А след това никога няма да се отделя много от нея, докато не се роди следващото малко. Порасналите женски може да стоят около майка си и да наблюдават как тя се грижи за новороденото.

Майката обаче прогонва младите мъжки, когато се роди новото им братче или сестриче. Тогава те ще бродят сами из гората, изминавайки площ от около 15 или повече квадратни километра. Те предпочитат да избягват други мъжки и се срещат с женски само в периода на размножаването.

Женските обикновено обитават по–малка част от гората. Понякога те се хранят на едно и също дърво заедно с други женски, но  дори и тогава почти или изобщо не общуват помежду си. Самостоятелният начин на живот на орангутаните ги отличава от другите маймуни. Но за да научим повече за „горския човек“, се отправяме към още едно място.

Застрашени от изчезване

Част от националния парк е Кемп Лийки — център за рехабилитация, изследване и опазване на орангутаните, който носи името на антрополога Луис Лийки. Тук можеш да видиш орангутани отблизо. Някои идват до нас и ни демонстрират своите гимнастически умения. Една женска дори хваща якето на приятеля ми! Много е вълнуващо да бъдем до тези красиви животни.

От Кемп Лийки отправят едно отрезвяващо предупреждение: Орангутаните са застрашени от изчезване. Според някои еколози изгледите за тяхното оцеляване са мрачни — остават им не повече от десет години. Ето три основни заплахи.

Изсичането на горите. През изминалите двайсет години са унищожени около 80 процента от подходящата за орангутаните среда. Индонезия губи средно 51 квадратни километра горски площи на ден, което се равнява на пет футболни игрища всяка минута.

Бракониерството. С нахлуването на хората в гората орангутаните стават все по–уязвими за ловците. Череп на орангутан се продава за 50 евро на незаконния пазар за сувенири. Някои гледат на орангутаните като на заплаха за посевите. Други ги убиват за храна.

Търговията с животни. На черния пазар едно бебе орангутанче може да бъде продадено за цена, варираща от няколкостотин до десетки хиляди евро. Според изчисленията около хиляда бебета биват продавани всяка година.

Правителството и някои частни агенции се стремят да спасят орангутана от изчезване. Техните усилия включват установяването на рехабилитационни центрове, засилване на общественото съзнание чрез образователни програми, създаване на национални паркове и резервати и контролиране на незаконната сеч.

Библията разкрива, че Бог скоро ‘ще унищожи онези, които унищожават земята’ и ще я превърне в рай. (Откровение 11:18; Исаия 11:4–9; Матей 6:10) Тогава ще се изпълнят думите на псалмиста: „Нека всички дървета в гората възкликнат радостно.“ (Псалм 96:12) Животните, като например орангутанът, индонезийският „горски човек“, ще живеят спокойно, без хората да застрашават тяхното оцеляване.

[Карта на страница 15]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

МАЛАЙЗИЯ

Борнео

ИНДОНЕЗИЯ

Суматра

АВСТРАЛИЯ

[Снимка на страница 16]

Възрастният мъжки орангутан има характерни бузи

[Източник]

© imagebroker/Alamy

[Снимки на страница 17]

По дърветата орангутаните се придвижват с лекота, но по земята са много по–бавни

[Източници]

Горе: © moodboard/Alamy; долу: Orangutan in the Camp Leakey of Tanjung Puting National Park, managed by BTNTP, UPT Ditjen PHKA Dephut

[Информация за източника на снимката на страница 15]

Orangutan in the Camp Leakey of Tanjung Puting National Park, managed by BTNTP, UPT Ditjen PHKA Dephut

[Информация за източника на снимката на страница 18]

Orangutan in the Camp Leakey of Tanjung Puting National Park, managed by BTNTP, UPT Ditjen PHKA Dephut