Ще бъде ли спасен плешивоглавият ибис?

ЕДНО петчленно семейство се приготвя да тръгне на дълъг път и техни приятели са дошли да ги изпратят. Семейството поглежда за последен път мястото, което дълго време е било техен дом. Приятелите им ги наблюдават, докато те се отдалечават и скриват зад хоризонта.

Намираме се в резервата за птици в турския град Биреджик, разположен близо до река Ефрат. Семейството, което тръгва на път, са група планински плешивоглави ибиси, чийто вид е застрашен от изчезване. На крака на всяка птица е поставен уред за сателитно проследяване. Приятелите, дошли да ги изпратят, са служителите в резервата и някои посетители. Те с притаен дъх гледат как птиците отлитат към неизвестното и се питат дали ще ги видят отново.

Каква птица е планинският плешивоглав ибис? Къде мигрира той? И защо неговото мигриране е от такъв интерес?

Да научим повече за тази птица

Когато се излюпи, планинският плешивоглав ибис има пера по главата си, но след време те падат. Оттук идва и неговото име. Останалата част на тялото му е покрита с черни пера, които на слънчевата светлина имат кафеникаво–зелени и лилави оттенъци. Кожата му, без тази на главата му, както и клюнът му са червени. Освен това той има и дълги пера по задната част на шията си.

Планинският плешивоглав ибис достига зрялост след три или четири години. Продължителността на живота му е между 25 и 30 години. Той се храни с насекоми, гущери и дори с дребни бозайници. Женската може да снесе от едно до три яйца през годината, които мъти около четири седмици. Ибисите имат една забележителна характеристика — те остават със своя партньор през целия си живот. Когато партньорът им умре, те дълго тъгуват.  Често се случва самотната птица да гладува до смърт или да се хвърли от висока скала.

Хората от Биреджик разказват, че до края на XX век завръщането на плешивоглавия ибис всяка година било причина за голяма радост. Той бил смятан за предвестник на пролетта. По време на празненствата, провеждани в средата на февруари, лодките били изкарвани от река Ефрат на сушата с биенето на барабани и всеобщо веселие.

По онова време ятата от плешивоглави ибиси били толкова многобройни, че приличали на голям черен облак в небето. Но през миналия век, и по–специално през последните петдесет години, техният брой силно намаля. Първоначално в колонията в Биреджик имаше между 500 и 600 двойки ибиси, но въвеждането на пестицидите в земеделието през 1950 г. се отрази пагубно на вида. Днес в света са останали много малко плешивоглави ибиси.

Усилия за спасяването на вида в Турция

Резерватът за планински плешивоглави ибиси в Биреджик беше създаден през 1977 г. Птиците в него бяха оставяни свободно да мигрират всяка година и това продължи до 1990 г., когато се завърна само един ибис. Тогава беше решено птиците повече да не бъдат пускани да мигрират. Когато наближаваше времето да мигрират, около юли и август, служителите в резервата ги прибираха в специални птичарници. Те оставаха там до февруари и март на следващата година, когато обикновено биха се връщали след миграцията си.

През 1997 г. беше решено 25 птици да бъдат оставени да мигрират. За съжаление нито една от тях не се върна. След 1998 г. ибисите отново бяха поставяни в птичарници и не можеха да мигрират. В момента колонията ибиси в Биреджик процъфтява и те вече са около 100 на брой.

Бъдещето на планинския плешивоглав ибис

През 2007 г. беше оставено да мигрира семейството, споменато в началото. За съжаление само две от петте птици се върнаха в резервата. През 2008 г. още птици бяха оставени да мигрират, но нито една от тях не успя да се завърне. Властите съобщиха, че птиците са стигнали на юг до Йордания, но са умрели поради отравяне. Това означава, че въпреки увеличаването на плешивоглавите ибиси в резервата и въпреки усилията на учените и властите, бъдещето на тези птици все още е неясно.

Следователно, въпреки че плешивоглавите ибиси не бяха пускани да мигрират заради собствената им безопасност, те запазиха своя инстинкт за мигриране. Това е потвърждение на думите от Библията в Йеремия 8:7: „Щъркелът в небесата знае определеното си време. Гургулицата, бързолетът и славеят спазват времето, когато трябва да се върнат.“

[Информация за източника на снимката на страница 10]

Отляво: Richard Bartz; отдясно: © PREAU Louis-Marie/age fotostock