Избрах по–добрата кариера

Разказано от Пламен Костадинов

БЕШЕ почти обяд, когато се събудих. Около мене се търкаляха празни бутилки и препълнените пепелници воняха отвратително. От еуфорията на снощния купон не беше останало нищо. Почувствах се неудовлетворен и по–самотен от всякога. Всичко изглеждаше толкова безсмислено! Нека ви разкажа как стигнах до това окаяно състояние.

На четиринайсетгодишна възраст започнах да преследвам кариера в художественото изкуство. Течеше лятото на 1980 г. Баща ми току–що ми беше съобщил, че съм приет в художественото училище в град Троян. Зарадвах се много. През есента се преместих от родния си град Ловеч в Троян.

Харесваше ми да живея далече от родителите си и да правя каквото си искам. Научих се да пуша и от време на време се напивах с моите приятели съученици. Пушенето и пиенето не бяха разрешени в училище, но за мене беше вълнуващо да нарушавам правилата.

Любовта ми към изкуството продължаваше да расте. Подобрявах уменията си в рисуването и в мене се появи желанието да стана известен. След като завърших петгодишното си обучение в Троян, исках да продължа образованието си в Художествената академия в София, столицата на България. Това беше най–престижното място за обучение на художници в моята страна. През 1988 г. бях приет в академията като един от осемте избрани кандидати от цялата страна. Бях изключително горд, че успях! Веднъж се погледнах в огледалото и със самочувствие си казах: „Е, Пламене, сега вече ще станеш голям художник!“

Оформяне на старата личност

Скоро започнах да се обличам в черно и си пуснах дълга коса и брада. Този външен вид беше смятан за задължителен за един художник. Възприех онова, което си мислех, че е присъщият бохемски начин на живот на хората на изкуството. Това означаваше да си намеря квартира, която по традиция се държеше от художници и да поддържам безредието в нея. Дори приютих едно малко куче и една котка с три котета. Пилеенето на пари също беше част от моя живот.

И все пак страстта ми към изкуството растеше. Рисувах постоянно, използвайки абстрактни образи, за да изобразя фантастичния свят на въображението си. Дори рисувах по стените на стаята си. Смятах, че съм на прага на бляскава кариера.

Неизменна част от моя живот бяха честите купони с моите колеги. Често се събирахме в стаята ми, слушахме музика и пиехме доста, дори и преди изпит. Философските ни обсъждания се въртяха около музиката, изкуството и смисъла на живота. Често говорехме за свръхестествени сили и извънземни. Тогава въображението ми се развихряше още повече и в ума си  виждах следващата си картина. Исках по–дълго да усещам тези състояния на еуфория, но те продължаваха само докато траеше действието на алкохола. Обикновено на другия ден нямаше и следа от този ентусиазъм.

Вече около десет години водех такъв живот и започнах да се чувствам все по–неудовлетворен. Въпреки че в картините си използвах ярки цветове, в мене ставаше все по–тъмно и се чувствах самотен. Мечтата ми да стана известен художник започна да избледнява. Бях на ръба на депресията и не знаех как да продължа. Именно това състояние описах в началото на своя разказ.

Спасен от истината

През 1990 г. реших да изложа картините си в Ловеч. Поканих Янита, една позната от академията в София, да участва в изложбата, тъй като и тя беше от Ловеч. Когато изложбата завърши, с Янита отидохме в близкия ресторант да се почерпим. По време на разговора ни тя започна да говори за нещата, които беше научила от изучаването си на Библията със Свидетелите на Йехова. Тя ми говореше за новия свят, предсказан в Библията. Това запали интереса ми.

Янита продължи да изучава Библията в София и от време на време ми носеше библейска литература. Никога няма да забравя с какво желание прочетох брошурата „Ето, правя всичко ново“ и как само за няколко дни погълнах книгата „Ти можеш да живееш завинаги в рай на земята“. * Не ми беше трудно да приема, че има Бог, и веднага поисках да знам как да се моля. Помня първата си молитва. На колене искрено казах на Йехова това, което ме измъчва. Бях напълно убеден, че той ме слуша. Вътрешна радост и мир прогониха самотата ми.

В София Янита ме запозна с едно семейство Свидетели на Йехова. Те ми предложиха библейско изучаване и ме поканиха на събрание. Помня първото събрание, което посетих през юни 1991 г. Отидох два часа по–рано и чаках в една градинка. Бях напрегнат, притеснен и пълен със съмнения. Питах се дали ще ме посрещнат добре. За мое учудване хората ме приеха много сърдечно въпреки странния ми бохемски външен вид. Оттогава започнах редовно да посещавам събранията и изучавах по два пъти в седмицата.

Бях развълнуван, когато получих първата си лична Библия. Никога не бях чел нещо толкова чудесно и поразително като мъдростта, изразена в Проповедта на планината! С напредването на изучаването си лично изпитах преобразяващата сила на Божието Слово, описана в Ефесяни 4:23: ‘Обновявайте се в силата, подбуждаща ума ви.’ Спрях да пуша и промених занемарения си външен вид. Промяната беше толкова рязка, че когато веднъж беше дошъл да ме посрещне в Ловеч, баща ми ме подмина, защото не ме позна.

Започна да ми прави впечатление обстановката около мене. Бъркотията в квартирата ми, нарисуваните стени и вонята на цигарен дим вече не ми действаха творчески. Изпитах нужда да изчистя всичко. Боядисах стаята си в бяло и така заличих триокото същество, което бях нарисувал на стената.

Излишно е да казвам, че приятелите ми скоро ме изоставиха, но бързо ги  замених с многото хора, които срещнах на християнските събрания. Те и до днес са ми скъпи приятели. Поради това укрепващо общуване напреднах бързо. На 22 март 1992 г. бях покръстен по време на първия конгрес на Свидетелите на Йехова в България, който беше проведен в град Пловдив.

Завръщане в Ловеч

Макар и да знаех, че няма да бъде лесно за един художник да се издържа с рисуване в малкия град, реших след завършването си да се върна в Ловеч. Разбрах, че поне за мене би било много трудно да градя успешна артистична кариера и едновременно с това да поставям Царството на първо място в живота си. Затова реших да променя плановете си във връзка с кариерата и да стана доброволец, който учи другите за Библията. Докато все още бях в Художествената академия, Янита, която завърши три години по–рано от мене, вече проповядваше пламенно библейските истини в Ловеч. Тя беше единствената Свидетелка там.

Когато се върнах в Ловеч, вече имаше малка група хора, които изучаваха Библията със Свидетелите на Йехова. Много се радвах да посещавам другите от къща на къща и да споделям с тях надеждата за бъдещето, която бях открил. Реших да се занимавам с тази дейност целодневно.

След време обаче се появиха трудности. През 1994 г. официалната ни регистрация като религиозна организация беше прекратена и започна мощна клеветническа кампания в медиите. * Често Свидетелите бяха викани в полицейския участък, а литературата ни биваше конфискувана. В онези трудни времена не можехме да се събираме законно на обществени места. Въпреки това ние редовно провеждахме събранията си в една пристройка от 12 квадратни метра, долепена до къщата на Янита. Веднъж в тази малка стая успяхме да се съберем 42 души. Когато пеехме песни на Царството, затваряхме прозореца, за да не дразним съседите. Понякога температурата навън беше висока и вътре ставаше много топло и задушно, но бяхме радостни, че сме заедно.

Благословии от Йехова

Много се възхищавах на пламенността на Янита за чистото поклонение и с времето между нас се появиха романтични чувства. Оженихме се на 11 май 1996 г. Въпреки различията в характерите ни ние чудесно се допълваме един другиго. Тя е най–близкият ми приятел и помощник. Благодарен съм на Йехова, че ми даде съпруга, която е „много по–ценна от корали“. (Притчи 31:10)

Някои от предишните ми приятели направиха кариера като художници — кариерата, за която мечтаех някога. Но аз съм благодарен на Йехова, че ми помогна да избера по–добрата кариера. Помогнах на много хора да намерят смисъл в живота си и сега те са мои духовни братя и сестри. Славата или признанието, които бих могъл да постигна като художник, не могат да се сравнят с благословиите, на които се радвам в службата на Йехова. Щастлив съм, че опознах отблизо най–великия Художник, Йехова Бог.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 12]

Със съпругата ми Янита