Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Природата е била първа

Природата е била първа

Природата е била първа

„Ухото, което чува, и окото, което вижда — Йехова е направил и двете.“ (Притчи 20:12)

ТВОИТЕ очи са като миниатюрни телевизионни камери. Те преобразуват образите в електрически сигнали и ги предават по зрителния нерв до задната част на мозъка ти, където всъщност се осъществява виждането.

Окото, макар и много малко, е чудо. С диаметър едва 24 милиметра и тегло 7,5 грама, то е направено умело. Например окото има отделни системи за възприемане на слабата и силната светлина, така че 30 минути след като влезеш в тъмна стая, очите ти може да станат 10 000 пъти по–чувствителни към светлината.

Какво ти помага да виждаш ясно при нормална светлина? Твоето око има 100 пъти повече светлочувствителни клетки (пиксели) от повечето видеокамери. Освен това много от тези клетки са събрани в малка вдлъбнатина в центъра на ретината, наречена фовеа, която осигурява яснотата на образа. Тъй като местиш погледа си няколко пъти в секунда, получаваш впечатлението, че цялото ти зрително поле е ясно. Забележително е, че фовеата на окото ти е горе–долу с размера на точката в края на това изречение.

Електрическите сигнали от светлочувствителните клетки се предават от една нервна клета на друга към зрителния нерв. Но нервните клетки не само предават сигналите. Те ги преработват, като усилват важната информация и отстраняват ненужните подробности.

Зрителната зона на твоя мозък е като сложен видеоприемник. Тя усилва яснотата на образите, като подобрява краищата им и сравнява сигналите от клетките, чувствителни спрямо основните цветове, така че можеш да различаваш милиони цветове. Също така мозъкът ти сравнява малките различия между онова, което виждат двете ти очи, като по този начин можеш да определяш разстоянието.

Помисли как твоите очи сканират лицата в отдалечена група хора и изпращат електрически импулси до мозъка ти, който после превръща сигналите в ясни образи. Помисли също как дребните детайли от тези лица биват сравнявани с онези, които са в паметта ти, така че ти веднага разпознаваш приятеля си. Нима този процес не вдъхва страхопочитание?

[Снимка на страница 7]

Начинът, по който очите ти обработват информацията, свидетелства, че са направени умело