Вселена, пълна с изненади

САМО преди един век учените смятали, че цялата вселена се състои единствено от нашата галактика, Млечният път. През XX век обаче огромният напредък в областта на астрономията, физиката и техниката разкри колко необятна е нашата вселена. Някои от откритията показаха колко ограничено е познанието на хората. Например през последните десетилетия астрономите разбраха, че не знаят от какво са съставени над деветдесет процента от вселената. Нещо повече, откритията, които доведоха до това заключение, накараха учените да се усъмнят в познанията си относно основите на самата физика. Но и преди това неведнъж се е налагало учените да променят разбирането си по някои научни въпроси.

Например в края на XIX век физиците открили нещо необичайно във връзка със скоростта на светлината. Те установили, че спрямо наблюдателя светлината винаги се движи с еднаква скорост, независимо колко бързо се движи човекът. Това обаче не звучало логично! Тази загадка била обяснена през 1905 г. чрез специалната теория на относителността на Алберт Айнщайн. Според нея разстоянието (дължината), времето и масата не са абсолютни величини. През 1907 г., след като в ума му проблеснала една мисъл, която той нарекъл „най–щастливата мисъл в моя живот“, Айнщайн започнал да развива своята обща теория на относителността, която публикувал през 1916 г. В своя революционен труд той обяснил каква е връзката между гравитацията, пространството и времето. Освен това усъвършенствал обясненията на Исак Нютон относно физиката.

Вселена, която се разширява

Въз основа на наличните доказателства по онова време Айнщайн смятал, че вселената е устойчива, като нито се разширява, нито се свива. Но през 1929 г. американският астроном Едуин Хъбъл представил доказателства за това, че вселената всъщност се разширява.

Хъбъл изяснил също една отдавнашна загадка относно различни мъгляви светли петна в нощното небе, които приличали на облаци от газ. Дали всички тези мъглявини се намирали в нашата галактика, или били извън нея, както предположил британският астроном сър Уилям Хершел (1738–1822 г.) около един век преди това?

Когато за първи път изчислил разстоянието до една от тези мъглявини — Голямата мъглявина в съзвездието Андромеда, — Хъбъл стигнал до заключението, че тя всъщност представлява галактика на милиони светлинни години разстояние. Това означавало, че тя е много далече от Млечния път, чийто диаметър е „едва“ сто хиляди светлинни години. Когато изчислил разстоянието до други мъглявини, Хъбъл започнал да разбира колко огромна е вселената. Това довело до  революция в астрономията и космологията. a

Скоро след това Хъбъл наблюдавал как далечните галактики се отдалечават от земята, поради което стигнал до заключението, че вселената се разширява. Той забелязал също, че колкото по–далече е галактиката, толкова по–бързо се отдалечава от земята. Според тези наблюдения вселената преди е била по–малка, отколкото е днес. Когато през 1929 г. публикувал своето велико откритие, Хъбъл проправил пътя за развитието на теорията за Големия взрив, според която вселената е възникнала вследствие на космическа експлозия преди тринайсет милиарда години. Но има още много неща, които остават загадка.

Колко бързо се разширява вселената?

От времето на Хъбъл до днес астрономите се опитват да изчислят възможно най–точно скоростта, с която вселената се разширява. Защо това е толкова важно? Ако успеят да изчислят тази скорост, наричана „константа на Хъбъл“, астрономите ще могат да определят каква е възрастта на вселената. Това също би могло да разкрие повече относно бъдещето ѝ. Учените смятат, че ако вселената се разширява прекалено бавно, гравитацията може да се окаже по–силна, вследствие на което всичко да рухне! А ако се разширява прекалено бързо, това може да продължи безкрайно и вселената да изчезне напълно.

Макар че точните изчисления на учените са разкрили отговорите на някои въпроси, възникват други. Те хвърлят съмнение върху настоящото ни разбиране за материята и за основните сили в природата.

Тъмна енергия и тъмна материя

През 1998 г. учени, изследващи светлината от един определен вид свръхнова (експлодираща звезда b), откриха доказателства,  че скоростта, с която вселената се разширява, всъщност се увеличава! Учените първоначално бяха скептично настроени по въпроса, но скоро след това се появиха допълнителни доказателства в подкрепа на това наблюдение. Те искаха да разберат каква е тази енергия, която ускорява разширяването на вселената. Тя сякаш се противопоставя на гравитацията и в същото време не съвпада със съвременните научни теории. Съвсем уместно тази загадъчна енергия беше наречена „тъмна енергия“. Възможно е тя да съставлява почти седемдесет и пет процента от вселената!

Тъмната енергия обаче не е единствената загадка, появила се през последните десетилетия. През осемдесетте години на миналия век астрономите наблюдавали друг феномен, докато изследвали различни галактики, включително и Млечния път. Те забелязали, че тяхната скорост на въртене е толкова голяма, че би следвало всяка от тях да се разпадне. Явно някакъв вид материя им оказва необходимото гравитационно въздействие, за да не стане това. Каква е тази материя? Понеже нямали представа за отговора на този въпрос учените я нарекли „тъмна материя“ c, защото тя нито поглъща, нито излъчва, нито отразява радиация, която могат да отчетат. Какво количество тъмна материя съществува? Според изчисленията е възможно тя да съставлява двайсет и два процента от масата на вселената.

Помисли върху следното: Според последните данни обикновената материя съставлява около четири процента от масата на вселената. Двете големи загадки — тъмната материя и тъмната енергия — изглежда съставляват останалата част. Следователно около деветдесет и пет процента от вселената са напълно непознати! d

Начинание без край

Науката се стреми да намери отговор на различни въпроси, но често едни отговори повдигат други въпроси. Този факт ни напомня за забележителните думи, записани в Библията, в Еклисиаст 3:11: „[Бог] е направил всяко нещо хубаво на времето му; положил е и вечността в тяхното сърце, без обаче да може човек да издири отначало до край делото, което е направил Бог.“

Разбира се, ние днес можем да поемем ограничено количество познание поради краткия ни живот. Голяма част от това познание се основава на предположения и подлежи на промени. Тази ситуация обаче е временна, тъй като Бог има намерение да даде на верните хора вечен живот в рай на земята. Така те ще могат да изследват неговите творения през цялата вечност и познанието, което ще придобиват, ще бъде основано на факти. (Псалм 37:11, 29; Лука 23:43)

Следователно няма защо да се страхуваме, че вселената ще бъде унищожена, както предполагат някои учени. В крайна сметка науката е разкрила само нищожна част от онова, което съществува във вселената, а Създателят знае всичко. (Откровение 4:11)

[Бележки под линия]

[Блок на страница 17]

КОЛКО СА МАЛКИ ХОРАТА!

Когато гледал към ясното, чисто, нощно небе, един служител на Бога в древността изпитвал дълбоко страхопочитание, което изразил със следните думи, записани в Псалм 8:3, 4: „Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти, луната и звездите, които Ти си отредил, казвам си: Що е човек, та да го помниш? Или човешки син, та да го посещаваш?“ Псалмистът казал това, макар че нямал нито телескоп, нито специална камера. Колко повече причини имаме ние днес да изпитваме такова страхопочитание!

[Диаграма на страница 18]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

74% тъмна енергия

22% тъмна материя

4% обикновена материя

[Информация за източника на снимката на страница 16]

Фон: Based on NASA photo

[Информация за източника на снимката на страница 18]

Фон: Based on NASA photo