Страдаш ли от цветна слепота?

„Когато се обличам, съпругата ми проверява дали цветовете, които избирам, си отиват — казва Родни. — На закуска тя ми избира плод, защото не мога да видя дали е узрял. На работа не винаги знам къде да щракна с мишката на компютърния екран, тъй като отделните елементи често се различават по своите цветове. Когато шофирам, червената и зелената светлина на светофара ми изглеждат еднакви и затова гледам дали свети отгоре или отдолу. Но хоризонталните светофари са ми проблем.“

 РОДНИ страда от цветна слепота, наричана още далтонизъм. Той е наследил генетичен дефект, който от своя страна води до дефект в ретината. Ретината представлява светлочувствителният вътрешен пласт тъкан на окото. Освен Родни, около един на всеки дванайсет мъже от европейски произход страда от нарушения в цветното зрение, както и една на всеки двеста жени. a Подобно на повечето хора, засегнати от цветна слепота, Родни не вижда света черно–бял, а може да различава много цветове. Но той не възприема някои цветове по същия начин както хората с нормално зрение.

В човешкото око ретината обикновено съдържа три типа конусовидни клетки, наречени колбички, които са чувствителни към цветовете. Всеки тип е чувствителен към дължината на вълната на един от трите основни цвята — синьо, зелено и червено. Светлината с определена дължина на вълната стимулира съответните колбички, които изпращат нервни импулси до мозъка и ни помагат да виждаме цветовете. b Но при хората с цветна слепота чувствителността на колбичките към определена дължина на светлинните вълни е променена или е по–слаба към един или няколко цвята, поради което такива хора възприемат цветовете различно. Повечето от онези, чието цветно зрение е нарушено, не могат да правят разлика между жълто, зелено, оранжево, червено и кафяво. Този дефект може да направи трудно за един човек да види зелена плесен върху кафяв хляб или върху жълто сирене или да различи човек със сини очи и руса коса от друг със зелени очи и червена коса. Ако при някого колбичките, отговарящи за червения цвят, са много слабо чувствителни, той вижда червената роза като черна. Много малко хора, страдащи от цветна слепота, не могат да разпознават синия цвят.

Цветната слепота и децата

Нарушенията в цветното зрение обикновено са наследствени. Децата се раждат с този дефект, но те често несъзнателно се научават да го компенсират. Например дори и да не различават определени цветове, те могат да виждат разликите в контраста и яркостта и ги свързват с имената на цветовете. Могат да се научат да разпознават предметите по това каква е повърхността им или по шарката, а не по цвета. Всъщност много деца дори не осъзнават, че страдат от цветна слепота.

Тъй като в детските градини и училищата се използват учебни методи, в които често са включени цветове, особено в предучилищната подготовка, родителите и учителите могат погрешно да смятат, че детето има затруднения при ученето, докато то всъщност страда от цветна слепота. Една учителка дори наказала едно петгодишно момче, защото нарисувало картина с розови облаци, зелени хора и дървета с кафяви листа. За едно дете с нарушение в цветното зрение тези цветове изглеждат напълно нормални. Затова много специалисти препоръчват да се прави профилактичен преглед на цветното зрение още в най–ранна възраст.

Макар че цветната слепота не се лекува, тя не се засилва с възрастта, нито увеличава риска от появата на други нарушения в зрението. c Въпреки това тя е дефект, който може да бъде много неприятен. Но под управлението на Божието Царство Исус Христос ще премахне всяка следа от несъвършенството в хората, които се боят от Бога. Тогава онези, които са страдали от каквито и да било нарушения в зрението, ще могат да видят творението на Йехова в цялата му слава. (Исаия 35:5; Матей 15:30, 31; Откровение 21:3, 4)

[Бележки под линия]

[Блок/Диаграми на страница 18]

ИЗСЛЕДВАНИЯ ЗА ЦВЕТНА СЛЕПОТА

Изследванията, предназначени да определят вида и степента на цветната слепота, често включват илюстрации, съставени от кръгчета с различни цветове и отсенки. Широко използваният тест Ишихара се състои от 38 такива илюстрации. Например на дневна светлина човек с нормално зрение би трябвало да види на илюстрациите вляво числата 42 и 74. Но ако страда от червено–зелена слепота, която е най–често срещаната, вероятно на горната илюстрация няма да види нищо, а на долната ще види числото 21. d

Ако тестовете разкрият, че съществува дефект в зрението, очният лекар може да препоръча извършването на допълнителни изследвания, които да установят дали този дефект е наследствен, или се е появил поради друга причина.

[Бележка под линия]

[Източник]

Тест за цветоусещане на 18 страница: Reproduced with permission from the Pseudoisochromatic Plate Ishihara Compatible (PIPIC) Color Vision Test 24 Plate Edition by Dr. Terrace L. Waggoner/www.colorvisiontesting.com

[Блок на страница 19]

ЗАЩО СЕ СРЕЩА ПО–ЧЕСТО ПРИ МЪЖЕТЕ?

Наследствените нарушения на цветното зрение се пренасят от X-хромозомата. Жените имат две X-хромозоми, докато мъжете имат една X- и една Y-хромозома. Затова, ако една жена наследи дефект в зрението в едната си X-хромозома, нормалният ген в другата хромозома ще го компенсира и зрението ѝ ще бъде нормално. Но ако един мъж наследи дефект в неговата X-хромозома, той няма друга X-хромозома, на която да разчита.

[Диаграма/Снимки на страница 18]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

КАК ВИЖДАМЕ ЦВЕТНО

Светлината от обектите преминава през роговицата и лещата и се проектира върху ретината

Роговица

Леща

Ретина

Образът е обърнат, но след това се коригира от мозъка

ЗРИТЕЛНИЯТ НЕРВ пренася нервните импулси до мозъка

РЕТИНАТА съдържа клетки, наречени колбички и пръчици. Заедно те ни помагат да виждаме

Пръчици

Колбички

КОЛБИЧКИТЕ са чувствителни към червена, зелена или синя светлина

Червено

Зелено

Синьо

[Снимки на страница 18]

При нормално зрение

При нарушение в цветното зрение