Заливът на акулите един приказен морски свят

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В АВСТРАЛИЯ

ЗАЛИВЪТ НА АКУЛИТЕ е голям, плитък залив, който се намира в най–западната част на Австралия, на около 650 километра северно от град Пърт. През 1629 г. холандският изследовател Франсоа Пелсарт заклеймил тази пустинна област като „гола и прокълната земя, лишена от зеленина и трева“. По–късно посетителите на това място изразили своите впечатления, като нарекли някои от морските области с имената Безнадеждният достъп, Безполезният залив и Примката на разочарованието.

Въпреки това в днешно време повече от 120 000 души посещават Залива на акулите всяка година. Забележителностите на тази отдалечена област са толкова удивителни, че през 1991 г. тя беше включена в Списъка на световното културно наследство. a

Ливади, изпълнени с живот

Пелсарт щеше да намери желаните от него тревни площи, ако беше погледнал под водата, защото в Залива на акулите се намират най–големите и най–разнообразните в света ливади с морска трева, заемащи площ от общо над 4000 квадратни километра. Само Уорамел Сийграс Банк се простира на 130 километра покрай източната част на Залива на акулите.

Морската трева, която всъщност е едно от цветните растения, поддържа живота на огромен брой морски обитатели. Малки скариди, миниатюрни рибки и безброй други морски създания обитават това тревисто убежище. Ливадите с морска трева осигуряват също изобилие от храна за около 10 000 дюгона, или морски крави, които живеят там. Тези кротки и любопитни бозайници, които тежат до 400 килограма, спокойно пасат в изобилните подводни пасища, събирайки се понякога в стада от над сто животни. Сега в северната част на Австралия — от Залива на акулите на запад до залива Моретон Бей на изток — се намират най–вероятно повечето от дюгоните в света. b

 Както показва и името му, Заливът на акулите приютява голям брой акули — повече от десет различни вида. Към тях спадат страховитата тигрова акула и огромната, но безобидна китова акула, най–голямата риба в света. В тези води освен акули живеят и делфини, което оборва твърдението, че там, където живеят делфини, няма акули. Всъщност изследователите са открили, че около седемдесет процента от делфините в тази област имат белези от нападения на акули. Разнообразният животински свят в залива включва също хиляди гърбати китове, които се спират тук за почивка по време на своята годишна миграция на юг, и подобен брой костенурки, които идват всяка година, за да снасят яйца на брега.

Дали това наистина са скали?

За разлика от другите части на Залива на акулите, Хамълин Пул, който се намира в най–южния край на залива, изглежда пуст и лишен от живот. Поради силното изпарение в тези топли плитчини водата там е два пъти по–солена от обикновената морска вода. Покрай брега се вижда нещо, което прилича на сиви скали. Но по–внимателното изследване разкрива, че тези „скали“ са всъщност строматолити — резултатът от действието на колониите едноклетъчни микроорганизми, наречени цианобактерии или синьо–зелени водорасли. На всеки един квадратен метър се намират около три милиарда от тях.

Тези устойчиви микроби отделят лепкав секрет и го смесват с вещества, извлечени от морската вода, образувайки по този начин спойка, която трупат на пластове върху своя подобен на скала дом. Този процес е изключително бавен. Необходими са почти 1000 години, за да могат строматолитите да нараснат на височина с 30 сантиметра!

Изобилието и разнообразието на морски строматолити в Хамълин Пул са несравними. Това е едно от последните места, където могат да се намерят толкова много строматолити.

Забележителностите на Залива на акулите

Най–голямата забележителност на Залива на акулите са бутилконосите делфини от Мънки Миа — плаж, който се намира на брега на полуостров Денъм. Мънки Миа е едно от малкото места в света, където неопитомени делфини редовно се приближават до брега, за да общуват с хората. Никой не знае със сигурност откога е започнало това общуване.

Някои разказват, че през петдесетте години на XX век някои делфини гонели рибите към плитчините — нещо, което може да се види и днес. Възможно е хората да са се възползвали от това, за да дават храна на делфините и да се сприятеляват с тях. През  1964 г. в Мънки Миа една местна рибарка хвърлила риба на един делфин, който бил сам и плувал игриво край нейната лодка. През следващата нощ делфинът, който хората нарекли Чарли, се върнал и взел една риба направо от ръката на жената. Скоро и други делфини, приятели на Чарли, се присъединили към него.

Оттогава насам три поколения делфини радват милиони посетители. Те носят радост и на повече от сто биолози от различни страни, които изследват животните. Това прави тези делфини най–изучаваните в света.

В днешно време почти всяка сутрин някои делфини, често заедно със своите малки, посещават плажа Мънки Миа. Множества от развълнувани посетители очакват тяхното пристигане, но само неколцина имат възможност да ги хранят. Защо? Защото надзирателите на парка искат да бъдат сигурни, че животните няма да станат зависими от тези подаяния. Но все пак всички присъстващи могат спокойно да наблюдават онова, което се случва. Една жена възкликнала: „Само да можеше хората да се радват на такава близост с всички създания на земята!“

Библията разкрива, че този копнеж отразява първоначалната цел на Бога, според която хората трябва по мирен начин да упражняват власт над всички животни. (Битие 1:28) Ако обичаш животните, ще се радваш да научиш, че изпълнението на Божията цел, макар и временно прекратено поради греха, ще бъде напълно осъществено, когато Божието Царство, едно небесно правителство начело с Исус Христос, управлява над земята. (Матей 6:9, 10; Откровение 11:15)

Под управлението на Божието Царство цялата земя ще бъде един красив дом, в който всички ще бъдат здрави и жизнени. Скоро места като Залива на акулите ще радват своите посетители дори още повече, отколкото сега. (Псалм 145:16; Исаия 11:6–9)

[Бележки под линия]

[Карта на страница 15]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

АВСТРАЛИЯ

ЗАЛИВЪТ НА АКУЛИТЕ

[Снимка на страници 16, 17]

Самолетна снимка на плажа Мънки Миа

[Снимка на страници 16, 17]

Кротък дюгон, или морска крава

[Източник]

© GBRMPA

[Снимка на страници 16, 17]

Строматолитите биват изграждани от милиарди микроорганизми

[Снимка на страница 17]

Неопитомени делфини редовно посещават плажа Мънки Миа

[Информация за източника на снимката на страница 15]

© GBRMPA; satellite map: Jeff Schmaltz MODIS Rapid Response Team NASA/GSFC

[Информация за източника на снимката на страница 17]

All images except dugong supplied courtesy Tourism Western Australia